Определение № 50525 от 13.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2446/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Г. М. срещу решение № 598 от 03.06.2021г. по в.гр.д.№ 4000/2020г. на Апелативен съд София, ГО, 7 състав за потвърждаване на решението по гр.д.№ 197/2019г. на Окръжен съд Благоевград, с което изцяло е отхвърлен искът с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм., предявен срещу ЗД“Лев Инс“АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, настъпила на 21.09.2014г. в резултат на пътно произшествие от 10.09.2014г., ведно със законната лихва от същата дата. В касационната жалба се поддържа довод за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясняване на делото от фактическа страна. Посочва се, че за установяване механизма за настъпване на пътното произшествие в първоинстанционното производство е изслушана автотехническа експертиза, която е оспорена от ищеца. Поискано е на основание чл.200, ал.3 ГПК да бъде назначено друго вещо лице по съображения, че изготвената е недостатъчно пълна и ясна, неубедителна, неаргументирана и същевременно необоснована като са изразени съмнения относно квалификацията и компетентността на експерта. Касаторът счита, че при изслушването в съдебно заседание, експертът не е дал отговор на въпроса какво изключва възможността ударът между двамата участници в произшествието (водача на лекия автомобил „Ситроен” и загиналия велосипедист) да е станал не на мястото, посочен в експертизата, а на място, около което е намерен велосипеда след удара. Изложени са и подробни съображения за допуснати процесуални пропуски от въззивната инстанция, която е отказала да допусне нова експертиза и да поправи допуснатите от първата инстанция нарушения. Поддържа се, че без изслушване на поисканата експертиза делото е останало неизяснено от фактическа страна, а отказът на въззивната инстанция при съдържащо се във въззивната жалба оплакване за допуснато от окръжния съд процесуално нарушение, е довело до невъзможност ищецът да докаже иска си. Позовава се на съществено процесуално нарушение на въззивната инстанция по чл.266,ал.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и връщане делото да ново разглеждане от въззивния съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна и допълнителна експертиза, изпълнима от друго вещо лице по реда на чл.266,ал.3 ГПК, когато първоинстанционният съд е отказал назначаването на такава по реда на чл.200,ал.3 ГПК при оспорване на заключението?” при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на т. 3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. 2/ При същата допълнителна предпоставка, обоснована с т.2 на същото тълкувателно решение се иска допускане на обжалването по въпроса „Следва ли въззивният съд да извърши надлежно връчване на ищеца на подадения от ответника отговор на исковата молба като даде подходящ срок за запознаване и изразяване та становище по наведените в отговора на насрещната страна доводи и искания, с даване на нови указания за предприемане на тези процесуални действия, които не са извършени поради неточност и непълнота на доклада на първоинстанционния съд, когато последният не е връчил своевременно отговора на исковата молба и не е дал възможност на ищеца да се запознае с доводите и доказателствените искания на ответника?“ Поставянето на въпроса е аргументирано с факта, че с призовката за насрочване на делото, на касатора е връчен проекта за доклад, в който е отразено, че ответникът не е подал отговор. Впоследствие е било установено, че е подаден в срок отговор (изпратен по пощата), но първоинстанционният съд не уважил искането за отлагане на делото, за да може ищецът да се запознае с доводите и възраженията на ответната страна. Поддържа се, че касаторът е поставен в състояние на процесуална изненада и невъзможност да подготви становището си по постъпилия отговор. По тези оплаквания в жалбата за допуснати процесуални нарушения въззивната инстанция не взела становище и не дала никакви указания относно възможността да се предприемат съответни процесуални действия за посочване на относими доказателства, които не са извършени поради неточност на доклада на окръжния съд. В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Акцентира, че в досъдебното производство са назначени три експертизи, които установят непредотвратимостта на удара от водача на лекия автомобил, които изводи надлежно са обосновани и в приетата пред съда експертиза. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Въззивната инстанция е приела за безспорно установено по делото, че процесното пътно произшествие е настъпило на 10.09.2014г. в [населено място] между лек автомобил “Ситроен Б.”, управляван от водач Х. Т. и велосипедиста Г. М., който е починал в резултат на сблъсъка. Като спорен е отделен въпросът за наличието елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправност в поведението на водача на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Обсъдено е изслушаното пред окръжния съд заключение на автотехническа експертиза, въз основана на което е прието за установено, че лекият автомобил се е движил със скорост 39,80 км/ч. по [улица]- път с предимство в посока изхода на града. На кръстовището с улицата, водеща към[жк], отдясно е приближавал велосипедистът М., който се е спускал по наклонения участък с неизправна спирачна система със скорост 14 км/ч. Велосипедистът не спрял на знака „Стоп” и започнал да навлиза в пешеходната пътека; когато изминал около 1 метър от нея и бил на разстояние 6,3 м. от мястото на удара, водачът на лекия автомобил е реагирал, задействайки спирачната система и отклонявайки автомобила наляво, но въпреки това не успял да предотврати удара. Обсъдено е, че разстоянието до удара в момента на реакцията на водача на лекия автомобил е било 18 м. Велосипедистът навлязъл в кръстовището под ъгъл около 146°. Ударът е бил приплъзващ, страничен, първоначалният контакт между велосипеда и автомобила е между багажника над предната гума на велосипеда и предния десен калник на автомобила. Ударът е настъпил с дясната част на вилката на велосипеда на височина около 30 см. над асфалта с прага на автомобила и едновременно с това с дясната си ръка велосипедистът е ударил дясното странично огледало. Съставът на САС е акцентирал, че от значение за установяване наличието на противоправност в поведението на водача на автомобила е обстоятелството от какво разстояние той е възприел велосипедиста, набрал скорост по наклонената улица, и дали е реагирал своевременно на опасността. Обсъдено е, че съгласно експертизата, при движението на автомобила със скорост 39,80 км/ч. преди възприемане на велосипедиста, опасната му зона за спиране е 29,47 метра, а необходимото време за спиране е 4,16 секунди. Велосипедистът е приближил кръстовището от дясната страна по посоката на движение на автомобила; от тази страна на пътя, вдясно от тротоара има изградена бетонна с височина 0,64 м., а върху нея - насип с храсти, високи 2,20-2,60м, които ограничават видимостта за водачите по [улица](където се е намирал лекия автомобил) към улицата вдясно. Велосипедистът се е намирал на 11 метра от мястото на удара в момента, в който водачът е могъл да го възприеме. Обсъдено е, че съгласно експертизата, водачът на автомобила е имал възможност да възприеме велосипеда 2,9 секунди преди удара, от което следва извод за непредотвратимост на удара от страна на водача; автомобилът е бил на разстояние 17,97 метра от мястото на удара, когато е реагирал със спиране и отклоняване на автомобила вляво, за да избегне удара; при сравнение с опасната зона за спиране, водачът, който се е движил с 39 км/ч., не би могъл да избегне удара и при аварийно спиране, не е имал възможност да спре преди мястото на удара и той за него е непредотвратим. Вещото лице е посочило като причини за настъпване на произшествието движение с технически неизправен велосипед - с неизправна спирачна система и обстоятелството, че велосипедистът не е спрял, а и не е имал възможност да спре на знака „Стоп” поради неизправна спирачна система и големия наклон на пътя и да пропусне лекия автомобил „Ситроен”, който има предимство за преминаване през кръстовището. По подробно изложени съображения са счетени за недоказани твърденията в исковата молба, че велосипедистът се е движил успоредно на автомобила. При тези фактически изводи, въззивният съд е приел от правна страна, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение, причинявайки процесното ПТП, тъй като се е движил със скорост, съобразена с пътната обстановка, а от момента на възникване на опасност за движението, когато велосипедистът е навлязъл в лентата му за движение, е предприел намаляване на скоростта и отклонение вляво с цел да избегне удара. Поради обусловеност на функционалната отговорност на застрахователя от наличието на извършен деликт и липсата на противоправност като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане е изведен крайният извод за липса на отговорност на застрахователя за вредите, настъпили при ПТП. Не следва да бъде допуснато касационно обжалване по първия въпрос от изложението на касатора: Пред първоинстанционния съд ищецът е поискал възлагането на повторна експертиза с твърдения, че приетата не е дала категорични отговори. Първоинстанционният съд не е уважил искането по съображения, че заключението почива на събраните по делото доказателства. Във въззивната жалба отново е поддържано искането за допускане на повторна експертиза (която да бъде изпълнена от конкретно посочено вещо лице). По това искане съставът на САС е счел, че не е налице основанието по чл.266,ал.3 ГПК и че приетото в първоинстанционното производство заключение е пълно, ясно и обосновано и не е възникнало съмнение за неговата правилност, т.е. не са били налице предпоставките на чл.201 ГПК за допускане на повторно заключение. Задачите, които са поставени към повторната експертиза във въззивната жалба са по въпроси, които ищецът не е посочил при назначаването на изслушаната пред първата инстанция (поставената от него задача е била обща - за причините за ПТП и неговия механизъм), т.е. в голямата си част доказателственото искане пред въззивната инстанция касае установяване на обстоятелства в подкрепа на променената в хода на производството теза на ищеца, че мястото на удара е в близост до мястото, където в огледния протокол и фотоалбума е отразен падналия на пътното платно велосипед. В конкретния случай отсъства надлежно въведено от страната твърдение за конкретно процесуално нарушение от първоинстанцонния съд, който няма „задължение” при всяко оспорване да уважи искане за назначаване на друго или повече вещи лица, поради което позоваването от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК е в синхрон с трайноустановената съдебна практика на касационната инстанция, че в хипотезата на чл.266, ал.3 от ГПК допустимостта на новите доказателства е призната заради извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения, лишили страната от възможност да представи доказателствата или да поиска тяхното събиране, за да докаже защитната си теза в процеса. За да бъдат допуснати новите доказателства, обжалващата страна трябва да обоснове предпоставките по чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, с които е обвързано преодоляването на установената в чл.266, ал.1 от ГПК забрана, а преценката за наличието или отсъствието им е от компетентността на въззивния съд (решението по т.д.№ 311/2010г. на ІІ т.о. и цитираната в него съдебна практика). Същевременно въззивната инстанция е изложила съображения за отсъствие на предпоставките по чл.201 ГПК за възлагане на повторно заключение, аргументирайки, че приетото е обосновано, т.е. решаващият съд е изложил мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата. С оглед на това неоснователно е позоваването от касатора на въведената от него допълнителна предпоставка - т.3 на ТР 01/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като решаващият състав е отрекъл делото да е останало неизяснено от фактическа страна или фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, да са необосновани. Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по втория въпрос от изложението, тъй като независимо от неточното посочване в проекта за доклад, че ответното застрахователно дружество не е подало в срок отговор на исковата молба, в съдебното заседание на 19.02.2020г. са допуснати всички доказателствени искания на ищеца, които той е заявил във връзка с подадения отговор по чл. 131 ГПК (приета е разписка от куриерска служба за датата на подаване на исковата молба във връзка с наведеното в отговора възражение за изтекла погасителна давност, прието е удостоверение за родствени връзки и е допуснат разпит на свидетел да установяване на обстоятелствата относно фактическите отношения между ищеца и неговия баща). Изрично процесуалният представител на ищеца е заявил, че по останалите въпроси, засегнати в отговора, ще бъде взето становище по съществото на спора. Следователно даване на указания относно „възможността да се предприемат съответни процесуални действия за посочване на относими доказателства“ въззивната инстанция не е дължала, тъй като всички поискани от ищеца доказателства във връзка с възраженията в отговора на исковата молба са приети от окръжния съд, независимо от допусната в доклада неточност. Отсъства визираното от касатора несъответствие на дължимите от въззивния съд процесуални действия с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. На насрещната страна касаторът следва да заплати разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба от юрисконсулт - сумата 150 лв. възнаграждение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС