Определение № 2428 от 30.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1315/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищците Г. К. Ч. и И. К. Д. против определение № 142/26.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 92/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 353/05.02.2025 г. по гр.д. № 1950/2023 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

С частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на обжалвания въззивен акт и се иска неговата отмяна. Оспорва се изводът на апелативния съд, че депозираната от Д. Д. застрахователна претенция пред ответното дружество е заведена след настъпване на смъртта му (25.10.2022 г.), а именно на 28.10.2022 г., поради което не е налице специалната процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. Развиват се подробни доводи за неправилно приложение от съдилищата на разпоредбата по чл. 161 ГПК, поради неприлагане на предвидената в същата последица спрямо застрахователя, който по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК е бил задължен да представи пощенския плик, в който е постъпила при него застрахователната претенция на Д., но не е сторил това и така е осуетил доказването на датата на изпращането й по пощата. Твърди се, че ответникът застраховател не разполага с правна възможност да оспорва представителната власт на насрещната страна по спора, предоставена с пълномощни от Д. Д. и съответно от К. Д., тъй като такова право имат само представляваното лице или неговите наследници.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. “Следва ли съдът да приложи санкцията по чл. 161 ГПК в полза на страната, поискала представяне на документ, намиращ се у противната страна, когато последната откаже или не представи документа без доказателства за обективна невъзможност?”.

2. “ Допустимо ли е съдът да не приложи чл. 161 ГПК, когато надлежно задължена страна не изпълни разпореждане по чл. 190 ГПК, без да докаже обективна невъзможност, а документът има пряко значение за допустимостта на иска? ”.

3. “Следва ли да се приеме за установен факт, за който една от страните не е представила намиращото се у нея доказателство, въпреки изрично задължение от съда?”.

4. “ Допустимо ли е съдът да прекрати делото поради липса на активна легитимация, без да е обсъдил последиците от неизпълнено задължение за представяне на доказателства от насрещната страна (по чл.190 ГПК), когато тези доказателства са от съществено значение за допустимостта на иска? ”.

5. “Следва ли съдът да прекрати производството по иск с правно основание чл. 432 КЗ, когато съществуват данни, че застрахователната претенция е подадена преди смъртта на пострадалото лице, но не са събрани всички относими доказателства поради неизпълнение на задължение на ответника?”.

6. “ Налице ли е основание за извод за недопустимост на иска по чл.432 КЗ, когато съдът не е събрал ключово доказателство, което противната страна е длъжна да съхранява и представи, поради което не може да се установи дали претенцията е подадена своевременно? ”.

7. “ Следва ли съдът да прекрати производството по иска, когато съществуват данни, че застрахователната претенция по чл. 380 КЗ е подадена преди смъртта на ищеца, но не са събрани всички относими доказателства поради неизпълнение на задължение по чл. 190 ГПК на ответника? ”.

Така формулираните питания се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното определение с трайната практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Цитираните от страната определения по чл. 288 ГПК не могат да послужат за осъществяване на касационна проверка, тъй като в същите не е разрешен по същество правен спор. Твърди се и наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с доводи за необходимост от уеднаквяване на практиката относно приложението на чл. 190 и чл. 161 ГПК, предпазването от злоупотреби с процесуални права, гарантирането на равнопоставеност на страните в процеса, др. Релевираната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е само посочена, без да е аргументирана. Не са изложени доводи и за въведеното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

От насрещната страна “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК[ЕИК], е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на искането за достъп до касация и на частната касационна жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на К. Р. Д. в качеството й на наследник на Д. К. Д. против “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която са предявени осъдителни искове по чл.432, ал. 1 КЗ за сумата от 150 000 лева – обезщетение за претърпените от наследодателя Д. Д. неимуществени вреди, и сумата от 4 118,20 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат на множество травми от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 14.09.2022 г., причинено от специализиран автомобил – линейка, марка “Интегра”, модел “Бокс Интегра”, с рег. [рег.номер на МПС]. В исковата молба се твърди, че след проведеното лечение пострадалият е починал на 26.10.2022 г. Преди настъпването на смъртта му от негово име (на 28.10.2022 г.) е депозирана претенция пред застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, подадена чрез “Български пощи” ЕАД. Иска се и присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на извънсъдебната претенция – 28.10.2022 г. В хода на процеса ищцата К. Д. е починала и на основание чл. 227 ГПК е заместена от наследниците си Г. К. Ч. и И. К. Д. – настоящите частни касатори.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението за валидно провеждане на производството по чл. 380, ал. 1 КЗ с доводи, че пострадалият Д. Д. е починал на 25.10.2022 г. и претенцията се явява подадена три дни след неговата смърт. Направил е възражение и по отношение на пълномощното на адв. Н. Д. за предявяване към дружеството на писмената претенция.

За да установи допустимостта на иска, с определение от 16.08.2024 г. първоинстанционният съд е указал на ищците да представят доказателства за твърденията си, че Д. Д. е предявил пред ответника искания за обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2022 г., начина, по който претенцията е отправена до застрахователя, и датата, на която е постъпила. Със същото определение е задължил ответника по реда на чл.190, ал. 1 ГПК да представи по делото препис от всички книжа по образуваната пред него преписка по щета, както и полученото от дружеството заявление от Д. Д., по повод на което е заведена щетата, и доказателства, че именно на 28.10.2022 г. е получил заявлението на това лице. Във връзка с постъпили по делото молби с определение от 14.10.2024 г. окръжният съд е указал на ищцовата страна, че носи доказателствена тежест за установяване обстоятелството, че претенцията, по повод на която при ответника е била заведена щетата на 28.10.2022 г., е подадена по пощата чрез “Български пощи” ЕАД, както и датата на депозираното й при пощенския оператор. Указано е, че доказването на това обстоятелство може да бъде извършено с всички доказателствени средства.

По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на съдебно-почеркова експертиза касателно оспорването на автентичност на пълномощното от 17.09.2022 г., с което наследодателят Д. Д. е упълномощил адв. Д. да го представлява пред застрахователната компания, както и това от К. Д..

На ищците е издадено и поисканото съдебно удостоверение за снабдяване с информация от “Български пощи” ЕАД относно изпратените писма от С. Д. Д. от пощенски клонове в [населено място] до “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за периода от 01.10.2022 г. до 28.10.2022 г. С молба от 19.12.2024 г. ищците заявяват, че претенцията е изпратена с непрепоръчана поща, за каквито пратки регистър не се води при пощенския оператор.

С обжалваното определение апелативният съд, сезиран с частна жалба на ищците, е потвърдил прекратителното първоинстанционно определение. Споделил е изводите на окръжния съд, че по делото не е установено по категоричен начин пълномощното, с което е подадена застрахователната претенция, да е подписано от пострадалото лице. Относно възражението в частната жалба, че застрахователят не може да оспорва представителната власт на адв. Д., апелативният съд е приел, че това е направено в контекста на допустимостта на претенцията - с оглед установяване на факта, че пострадалият е провел рекламационно производство пред застрахователя, преди предявяването пред съда на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Изложил е съображения, че дори да се приеме, че е налице надлежно учредена представителна власт на адв. Д. за предявяване пред застрахователя на претенцията на Д. по реда на чл. 380 КЗ, не е установено от ищците, които носят доказателствена тежест за това, че същата е заявена пред застрахователя, преди пострадалият да почине. Не е възприел тезата на ищцовата страна, основаваща се на разпоредбата на чл.161 ГПК, тъй като ответното дружество не е създало пречки за събиране на поисканите писмени доказателства. Същото е представило писмените доказателства, съдържащи се в заведената преписка по щета, и изрично е заявило, че в нея не се съдържа пощенски плик за изпращане на застрахователната претенция по пощата. Решаващият състав е пояснил, че по делото липсват данни, че такова изпращане по пощата действително се е осъществило, за да бъде приложена сочената хипотеза при непредставяне на въпросния пощенски плик. Още повече, че в обстоятелствената част на исковата молба изрично се сочи от ищците, че датата на депозиране на застрахователната претенция е 28.10.2022 г., а едва след оспорване от ответника на допустимостта на исковете, позицията е променена и се твърди, че е изпратена приживе на пострадалото лице. При това положение апелативният съд е стигнал до извода, че не е установено от ищците по делото, че приживе техният наследодател е заявил претенция по чл. 380 КЗ пред ответното дружество, и не се е осъществила специалната процесуална предпоставка за допустимост на предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от починалото лице Д. Д.. Поради това правилно е прекратено от първата инстанция производството по делото.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните касатори претендират директен достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК, като не излагат конкретни доводи в тази насока. Съгласно трайната практика на ВКС нищожен е съдебен акт, който е постановен от незаконен състав, излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е изразен в писмена форма или е неподписан съгласно задължителните изисквания по чл. 235, ал. 4 ГПК и съответно чл. 236, ал. 3 ГПК, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимо би било определение на въззивната инстанция по чл. 274, ал.1 ГПК, което е постановено при липса на право на частна жалба или ненадлежното му упражняване, при оттегляне или отказ от частната жалба или от иска (т.е. десезиране на съда), др. В случая няма данни определението на окръжния съд да е вероятно нищожно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна власт, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Не може да се обоснове и неговата вероятна недопустимост, доколкото са налице процесуалноправните предпоставки за произнасяне на съда – прекратително определение на първата инстанция, подадена срещу него частна жалба в срок и от легитимирана страна. Поради горното настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и съответно предл. 2 ГПК за осъществяване на директен касационен контрол.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Този тежък порок на обжалвания съдебен акт не е обоснован от частните касатори, а с оглед диспозитивното начало в процеса по чл. 6 ГПК такава проверка не се извършва служебно от касационната инстанция.

Първата група въпроси, поставени от страната (първи, втори, трети и четвърти), касаят приложението на разпоредбата на чл. 190 ГПК – задължение на насрещната страна да представи находящ се у нея документ от значение за спора и санкцията при неизпълнение на това задължение. Тези питания не са коректно зададени, тъй като не съответстват на разпределената доказателствена тежест в процеса. С определение от 14.10.2024 г. първоинстанционният съд е указал на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да установят подаването на застрахователната претенция от името на Д. Д. по пощата чрез “Български пощи” ЕАД, както и датата, на която е била депозирана при пощенския оператор. С поставените въпроси се прави опит да се подмени тежестта на доказване, като неустановяване на подаването на претенцията преди смъртта на Д. се цели да доведе до неблагоприятна последица за ответника застраховател, а не за ищците, които следва да обосноват предпоставките за допустимост на предявените искове. При тези данни така формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал. 1 ГПК за допуск до касация.

Втората група въпроси, поставени от частните касатори (пети, шести и седми) не кореспондират с конкретните данни по делото. Формулировката им предполага да се приеме, че преди да прекрати като недопустимо производството по иска по чл. 432 КЗ, съдът не е събрал всички относими доказателства относно подаване на претенцията пред застрахователя преди смъртта на пострадалия. В първоинстанционното производство са събрани поисканите от страните писмени доказателства. Изслушани са заключения (основно и допълнително) на съдебно-почеркова експертиза. По искане на ищцовата страна им е издадено и съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова от “Български пощи” ЕАД относно изпратените писма от С. Д. Д. от пощенски клонове в [населено място] до “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД за периода от 01.10.2022 г. до 28.10.2022 г. Такава информация не е предоставена по делото, а с молба от 19.12.2024 г. ищците заявяват, че претенцията е изпратена преди смъртта на Д. Д., от адв. Д., с непрепоръчана поща, за каквито пратки регистър не се води от оператора. Следователно голословни остават доводите на частните касатори, съдържащи се във втората група въпроси, че не са събрани всички доказателства от значение за допустимостта на ищцовата претенция. При това положение втората група въпроси не удовлетворява общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да послужи за допускане на касационна проверка.

Липсата на обосноваване по така поставените питания на общото селективно изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от частните касатори допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК за достъп до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационен контрол на определението на Апелативен съд – Бургас.

По разноските:

При недопускане на касационна проверка ответникът по касация има право на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25а, ал. 3 НЗПП, настоящият състав определя и присъжда в размер на 100 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,