Определение № 5383 от 24.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3367/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. К. и М. М. В., чрез адв. А. Г., срещу решение № 104/23.04.2025 г. по възз. гр. д. № 68/2025 г. на Окръжен съд – Враца. С въззивното решение е потвърдено решение № 184/12.09.2024 г. по гр. д. № 379/2023 г. на Районен съд – Мездра, с което е прогласен за относително недействителен спрямо „Обединена българска банка“ АД договор за покупко-продажба на недвижим имот, по нот.акт № .../24.02.2022 г., т. I, рег. № 675, нот.дело...../2022 г., в частта му до размера на 1/2 ид. част от ПИ с идентификатор ...., с площ от 1389 кв. м, находящ се в [населено място], [община], област В., [улица], при описани граници и съседи на имота, заедно с построените в него жилищна сграда от 91 кв.м, с идентификатор ....; сграда с площ от 50 кв.м, с идентификатор ....; сграда с площ 19 кв.м, с идентификатор .....; и сграда от 7 кв.м, с идентификатор ...... В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната страна по жалбата - „Обединена българска банка“ АД – не е представила писмен отговор. При служебната проверка за допустимостта на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните: С предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е поискано да се обяви за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в [населено място], обективиран в нотариален акт № ..../24.02.2022 г., до размера на 1/2 ид. част от прехвърления ПИ с идентификатор......, ведно с изградените в него сгради. Цената на иска по чл. 135 ЗЗД се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК. Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка на имотите (л. 27 от делото на РС), общата данъчна оценка на имота и постройките е в размер на 4 852,10 лв., а на процесната 1/2 ид. ч. от него (предмет на претенцията) е - 2 426,05 лв. Върху тази посочена от ищеца и стабилизирана в първата инстанция цена на иска е внесена и дължимата за производството държавна такса от 97.04 лв. (л.28 от делото на РС). Следователно, определената цена на иска по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на 1/2 ид. ч. от договора за продажба на процесния имот е под минималния ценови праг от 5 000 лв. за допустимост на касационния контрол, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Искът по чл.135 ЗЗД не е иск за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такъв вид искове с цена под 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Предвид това, постановеното въззивно решение е окончателно, независимо, че в неговия диспозитив неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. С оглед изложеното, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение