Определение № 624 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4697/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от В. Т. И., чрез процесуалния представител адвокат Р. П., касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГО, 1 състав, решение № 697/12.05.2022 г. по в. гр. д. № 652/2022 г., в частта, с която при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 267077/22.12.2021 г. по гр. дело № 8584/2020 г. на Софийския градски съд, като краен резултат, е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК ”Лев инс” АД иск с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., или за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.12.2018 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. „Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на претърпени телесни повреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?“, по който въпрос се твърди противоречие с решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о.; решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 88 от 09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 215 от 03.02.2017г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I т. о. и други, и 2. „Следва ли при определяне на обезщетението съдът да посочи и оцени всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, съгласно ППВС № 4/68г.; в обхвата на тези обстоятелства включват ли се младата възраст на пострадалото лице, обичайният му стандарт на живот, както и последвалата обективна невъзможност пострадалият единствен родител да отглежда и издържа малолетното си дете, които обстоятелства засилили интензивността и продължителността на търпените негативни емоционални и психически преживявания?“, по който въпрос поддържа противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68 г. С писмения си отговор ответникът по касацията ЗК ”Лев инс” АД изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението си Софийският апелативен съд е приел, че с оглед частично влязлото в сила първоинстанционно решение, са установени със сила на пресъдено нещо предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗК „Лев инс” АД дължи на ищцата заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 06.08.2017 г. от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответника. Спорен е размерът на дължимото обезщетение, определен по реда на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че към момента на ПТП ищцата е била на 36 години. Констатирано е от заключенията на вещите лица, че ищцата страда от навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, централен отоневрологичен синдром и разстройство на адаптацията. При процесното ПТП ищцата е получила съчетана черепно-мозъчна и шийна гръбначна травма. Черепно-мозъчната травма е диагностицирана като мозъчно сътресение с контузия в челната област на главата. Гръбначната травма е диагностицирана като контузия и навяхване на врата. Според вещите лица ЧМТ протича нестандартно. Изявяват се множество оплаквания, които изграждат диагнозата: Изразен посттравматичен церебрастенен синдром. Според вещите лица церебрастенният синдром е представен от персистиране на симптомите на сътресение след периода на възстановяване. Прогнозите на възстановяване след този синдром са добри, но не във всички случаи. Вещите лица сочат, че при ищцата е проведено многократно амбулаторно и болнично лечение, като периодът на възстановяване е удължен значително и не може да се приеме, че към момента е напълно приключил. В следствие получените травми и настъпилите усложнения пострадалата е претърпяла значителни болки и страдания за продължителен период от време - в рамките поне на 2-3 години. Според вещите лица в резултат на получените усложнения в резултат на претърпените травми, е възможно ищцата да търпи болки и страдания и за в бъдеще, като категорична прогноза в това отношение не може да се даде. Вещите лица установяват, че към момента ищцата се намира в задоволително общо състояние, ясно съзнание, адекватна, критична, ориентирана. Не се установява отпадна двигателна симптоматика. Сочат, че е налице изразен церебрастенен синдром, централен отоневрологичен синдром, шиен вертебрален синдром. Според вещите лица през възстановителния си период ищцата е имала нужда от чужда помощ и подкрепа. Установяват, че ищцата е претърпяла психотравма, която е довела до невротично-депресивна симптоматика, която се определя в параметрите на Протрахирана депресивна реакция в границите на Адаптационно разстройство. Сочат още, че при ищцата невротичната симптоматика е претърпяла обратно развитие. Налице е компенсирано психично състояние, не се установява клинична патология по време на изследването. Възстановено е професионалното й функциониране. Налице са само анамнезни данни за страхово напрежение при управление на лек автомобил. От събраните гласни доказателства е установено, че ищцата и детето й са се преместили при свидетеля Б., за да се грижи за тях. Ищцата първоначално била неадекватна, после плачела, че не може да се грижи за детето си, като след седмица се прибрала вкъщи. След месец започнала да ходи по лекари, имала оплаквания, пиела различни лекарства, спряла да шофира, за да не застрашава живота на детето си, имала първоначално световъртеж, болки в шията, дразнела я светлината, сега от време на време изпуска предмети, движенията й се забяват, а такива оплаквания преди ПТП не е имала. Прието е, че с оглед претърпените от ищцата травми на черепа и шийния отдел на гръбнака, първоначалните и неприятни изживявания свързани с мозъчното сътресение, изключително дългия възстановителен период, неприключил към изготвяне на повторната КСМЕ- м. 11.2021 г, нуждата от помощ в ежедневието, претърпения стрес установен от СМЕ и изслушаните свидетелски показания, като невротичната симптоматика е претърпяла вече обратно развитие, промените в живота на ищцата - плашливост, нежелание да шофира, справедливия размер паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на сума от 50 000 лв. и предявеният осъдителен иск е уважен за тази сума, а за горницата до предявения размер от 150 000 лв., е отхвърлен като неоснователен. По основанията за допускане на касационно обжалване: Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Формулираните от касатора въпроси касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на изложеното и Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ГПК, поради което и