Определение № 186 от 04.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 663/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. А. и Б. А. А. от [населено място], подадена чрез адвокат И. С. срещу определение № 17768 от 2.10.2013 г. по гр. д. № 12447/2013 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане на Районен съд, [населено място] от 1.07.2013 г. по гр.д. № 40318/2013 г., с което е върната въззивна жалба срещу постановеното на 29.04.2013 г. решение по делото. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите - следва ли изрично да се уведомява съдът за заплатена държавна такса, след като е налице електронно банкиране между С. и СРС и в този случай има ли реално уведомяване на съда за заплащането й; преведената по банков път сума в срок счита ли се за заплащане в срок; каква е доказателствената роля на молба подадена до съда към която е приложен документ за превод на д.т. в срок; когато молбата е представена по делото следва ли да се счита, че е изпълнено изискването на съда за представяне на платежен документ; когато молбата заедно с документа е изпратена по пощата в срок, следва ли да се приеме, че е постъпила в срок. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да потвърди разпореждането на Софийски районен съд, с което е върната въззивната жалба на основание чл.262, ал.2 ГПК, Софийски градски съд е приел, че указанията на първоинстанционния съд за отстраняване констатираните нередовности, а именно за представяне на доказателства за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 лв., дадени с разпореждане от 3.06.2013 г. не са били изпълнени в срок, поради което правилно е постановено нейното връщане. Приел е, че въззивната жалба е нередовна, въпреки представената вносна бележка за заплатена държавна такса след изтичане на едноседмичния срок, тъй като нередовността се счита отстранена с прилагане на документ за внесена държавна такса. Настоящият съдебен състав, намира, че обуславящ за изхода на спора е въпросът- когато документът за заплатена държавна такса е изпратен по пощата в срок, пропуснат ли е срокът. . С определение № 194/31.03.09 г. по ч. т. д. № 182/09 г. на II т. о. и решение № 440/31.05.2010 г. по гр. д. № 1504/09 г. на III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, респ. чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока, както и че това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от Закона за пощенските услуги. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с установената съдебна практика след като е приел, че в дадения срок не са отстранени нередовностите на въззивната жалба. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На 18.06.2013 г. жалбоподателите са били уведомени, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. С молба от 25.06.2013 г.същите са представили вносна бележка за внесена на същата дата по сметка на СГС държавна такса в размер на 50 лв. Видно от приложения пощенски плик молбата с вносния документ е изпратена до съда на 25.06.2013г. Това се установява и от отбелязването върху самата молба. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че констатираната нередовност на въззивната жалба не е била отстранена в срок. Вносният документ е представен в указания от съда срок, който изтича на 25.06.2013 г.- вторник. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че определението на въззивния съд и потвърденото с него разпореждане на първоинстанционния съд, за връщане на въззивната жалба, са неправилни и следва да се отменят, като делото се върне за продължаване на действията по нейното администриране. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.