Определение № 1969 от 12.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2018/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад„ЕАД / с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България„ЕАД / против решение № 466/06.07.2023г. по гр.д.№ 187/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 41/06.01.2023г. по т.д.№ 885/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение искове на касатора против „Нина Зет„ООД, съответно: с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, за сумата 420 854,75 лева – цена на потребена електрическа енергия, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ, за периода 12.09.2020 г. – 12.12.2020 г., съгласно корекция на данни, извършена с констативен протокол № 1025982/12.12.2020г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 13 912,70 лева – законна лихва за забава върху главницата, за периода 22.01.2021г. – 20.05.2021г.. Касаторът оспорва въззивното решение, в решаващия извод за неоснователност на предявените искове, поради недоказана материалноправна легитимация на конституирания ответник, да отговаря за консумираната електрическа енергия, в качеството му на „ползвател“, по смисъла на т. 4 от ДР на ПИКЕЕ. Според касатора, този извод се крепи на несъстоятелното съждение на въззивния съд, че „Делукс Интернешънъл„ЕООД е имало качеството „небитов клиент„ на електрическа енергия, а конституираният ответник - „Нина Зет„ ООД е нямал това качество през процесния период, макар да е собственик на обекта, потребяващ електрическата енергия. Касаторът намира този извод формиран в противоречие със закона – Закона за енергетиката / ЗЕ / и Правилата за търговия с електрическа енергия / ПТЕЕ/, тъй като не е отчетено значимото обстоятелство, че от една и съща точка / място на доставка / не може да има повече от един договор за продажба на електрическа енергия на „отворен пазар“ / има се предвид пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени /. При наличие на висящ / непрекратен, съответно действащ / комбиниран договор, сключен със собственика на обекта – „Нина Зет“ООД, не е възможно в същата точка на доставка да се извършва такава по договор с ДПИ / безспорно се установява сключен такъв от наемателя на „Нина Зет„ООД за обекта - „Делукс Интернешънъл„ЕООД, на 17.08.2020 г. /. Касаторът акцентира на обстоятелството, че договорите с ДПИ се задействат само в периоди, в които комбинираните договори са прекратени, тъй като потребителят по такъв договор е отказал доставка. Насетне в касационната жалба страната възпроизвежда съдържанието на чл. 15, ал. 3, т. 3, б „а“ от ПТЕЕ, в редакция към 05.05.2020 г. - „Договорите по свободно договорени цени се сключват между търговците на електрическа енергия от една страна и крайни клиенти, регистрирани на пазара по свободно договорени цени„, както и ал. 4 на същата разпоредба, в същата редакция, според която: „ Договорите по цени, определени по одобрена от КЕВР методика се сключват между доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик „. Аналогично се сочи разпореденото в чл. 20 ПТЕЕ. Тъй като ответникът „Нина Зет“ООД има доставчик на електрическа енергия – „ЧЕЗ Електро България„ АД / след 01.10.2020 г., по лицензия Търговия, преди това като краен снабдител /, то значи не е настъпило условие за договаряне с ДПИ за същата точка на доставка, в качеството на „резервна възможност„. Наличието на договор с ДПИ е задължително условие за участието на крайни клиенти на пазара по свободно договорени цени и част от процедурата по регистрация на този пазар, но не значи, че формалното подписване на такъв договор / в случая с наемателя на „Нина Зет„ООД – „Делукс Интернешънъл„ЕООД / предполага и извършвана доставка по него, въпреки наличието на сключен с друг търговец на електрическа енергия договор / от „Нина Зет„ООД /. Според касатора, въззивният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като изобщо не е коментирал доказателствата за активен договор между „ЧЕЗ Електро България„АД и „Нина Зет„ ООД / подадена от управител на дружеството декларация от 20.06.2013г., за извършен въвод във владение на снабдявания с електрическа енергия имот, с начални показания на средството за търговско измерване / СТИ / - № 96699681 абонатен № 01600059, бланка за договор със същия доставчик от 2013 г., независимо, че не е подписана и фактури за доставена електрическа енергия, издадени на името на ответното дружество, за период от 31.08.2020 г. до 31.01.2021 г. /. От тези доказателства, а и предвид признанието на ответника - за периода до м. юли 2020г., касаторът намира безспорно установено,че процедурата по присъединяване на обекта е с участието на, съответно ползвател на мрежата е „Нина Зет„ООД. От друга страна, съществено според страната е обстоятелството, че започнатата от „Делукс Интернешънъл„ ЕООД процедура на свободния пазар на електрическа енергия, за смяна на предишния титуляр по партидата за конкретния обект - „ Нина Зет„ООД – не е приключила. За една и съща точка на доставка / място на присъединяване / не може да има повече от един клиент. Насетне се цитира чл. 104 ПТЕЕ, като касаторът се позовава на „безспорния„ между страните факт, че за обекта в [населено място], още преди извършване на проверката, довела до съставянето на КП – основание за главната претенция, „Нина Зет„ ООД е „било излязло на отворения пазар„ и следователно за тази точка на доставка не би могло да се сключи договор с друг ползвател за доставка на електрическа енергия на „отворения пазар“. Касаторът оспорва и правилността на извода на съда, че е ирелевантно за спора обстоятелството, че представеният договор за мрежови услуги – достъп и пренос до ЕРМ, безспорно предложен на „Делукс Интернешънъл„ЕООД, не е подписан от дружеството, респ. че намира приложение чл. 301 ТЗ – настъпили правни последици като по сключен договор. След като и „Нина Зет„ ООД и наемателят му „ Делукс Интернешънъл„ ЕООД са „небитови клиенти„, по смисъла на пар.1, т.33а от ДР на ЗЕ, то към датата на извършената проверка, с оглед пар.15 от ПЗР на ЗЕ / редакция обн. ДВ бр. 57 от 2020 г./, според който, от 01.10.2020 г. всички небитови клиенти на електрическа енергия излизат на свободния пазар /, за да би се считал ползвател на електрическа енергия в съответната точка на доставка / място на присъединяване /, според касатора, наемателят е следвало да е завършил процедурата по избор на доставчик на отворения пазар, а не само да е стартирал същата със сключване на договор с ДПИ / без сключени договори с продажба на електрическа енергия с конкретен доставчик и договор за достъп и пренос до ЕРМ – чл. 15, ал. 5 ПТЕЕ/. Не е завършена предвидената в чл. 102а от ПТЕЕ процедура, вкл. изискуемите договори за участие в балансираща група и за комбинирани услуги. Насетне касаторът оспорва наличието на доказателства за ползвана от дружеството – наемател електрическа енергия, като намира твърдението си за недоставяна на „Делукс Интернешънъл„ ЕООД електрическа енергия / в качеството на отрицателен факт / прехвърлящо доказателствената тежест на ответника да докаже противното. Следвало да се съобрази и поведението на самото дружество, конституирано като трето лице – помагач на ответника, което не е потвърдило, че е било клиент на електроснабдителното предприятие. Оспорва „Нина Зет„ООД или „Делукс Интернешънъл“ЕООД да са го уведомили за промяна на ползвателя, като до издаването на процесната, не са оспорвали и издаваните на името на първото дружество фактури за потребена електрическа енергия. Касаторът се позовава и на чл.40 от договора с ДПИ, според който „ притежателят на вещното право се съгласява да бъде солидарно отговорен за всички натрупани задължения за съответния обект„, т.е. за регистрацията на наемател като ползвател е задължително дадено съгласие от собственика. Съответно – ако такова има дадено от „Нина Зет„ООД, то само на това основание е установима материалноправната легитимация на ответника за натрупаните задължения от доставка на електрическа енергия в съответния обект, а ако няма дадено – то това потвърждава, че процедурата за регистрация не е и не би могло да бъде завършена. Съгласно чл. 102а, ал.2 ПТЕЕ, само ако са изпълнени изискванията на ал. 1 разпределителното дружество регистрира смяна на собственика / ползвателя, като нов потребител на пазара на свободно договорени цени на електрическа енергия. Навежда се противоречие на въззивното решение и с приетото в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк .дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Ответната страна - „ Нина Зет „ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като част от формулираните въпроси / 1 и 1 Б / изобщо не са стояли за разглеждане от въззивния съд, а останалите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. Не се открива и противоречие с цитираното ТР, тъй като противно на наведените от касатора доводи, въззивният съд е приел, че фактическият ползвател „Делукс Интернешънъл„ЕООД е бил страна по договорно правоотношение с разпределителното предприятие. Третото лице – помагач на ответник - „ Делукс Интернешънъл „ ЕООД, понастоящем с наименование „ Максим Ентърпрайз „ЕООД - не е взело становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивното решение, настоящият състав съобрази следното: В настоящата инстанция не е пренесен спор относно приетото за установено обстоятелство, че при извършена проверка в обект в [населено място], собственост на ответното дружество, е установена промяна в схемата на свързване, която води до неотчитане количествата потребена електрическа енергия. Не е пренесен спор относно законосъобразността на процедурата по установяване нерегламентирана намеса и по определяне размера на корекцията – преизчисляване на количествата енергия, доставена на обекта, съгласно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Спорен е единствено въпроса кой е бил ползвател на доставяната на обекта, собственост на „Нина Зет„ООД в [населено място], електрическа енергия, в периода 12.09.2020 г.- 12.12.2020г. – собственикът „Нина Зет„ ООД или дружеството наемател на собственика - „Делукс Интернешънъл„ЕООД, каквото възражение ответникът е навел с отговора на исковата молба. В допълнителната искова молба ищецът, като оператор на електроразпределителна мрежа, се позовава на автоматично възникнало с ответника правоотношение, със сключването през 2013 г., между „ЧЕЗ Електро България„ АД и „Нина Зет„ООД, на договор за присъединяване на обекта му в [населено място] към ЕРМ, оперирана от същото дружество. Позовава се на това, че до момента не е постъпило заявление за промяна на титуляра по вече сключения договор и твърди, че се доставя електрическа енергия на ответното дружество. Тъй като „Нина Зет„ ООД е небитов клиент, то за същия важи въведеното законово изискване, считано от 01.10.2020г. да се регистрира на пазара по свободно договорени цени. В случай, че до тази дата не се сключи договор с търговец по свободно договорени цени, доставката от 01.10.2020 г. се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лиценз за търговия с електрическа енергия / пар. 15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗЕ, обн.ДВ бр. 57 от 2020 г. /. Ищецът твърди, че „ЧЕЗ Електро България„ АД има различни лицензии и ответното дружество е било в договорно правоотношение със същия, съответно: за периода от м. юни 2013г. до 30.09.2020г., в качеството му на краен снабдител на регулиран пазар, от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г., в който период попада и процесния – като търговец на електрическа енергия на свободния пазар / пар.15, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗЕ /, а от 01.07.2021 г. и до момента, като доставчик последна инстанция. Ищецът оспорва да е реализирана предписаната в чл.102а ПТЕЕ „процедура за промяна на титуляра по договор за доставка на електрическа енергия„ / точния текст на разпоредбата е - „промяна на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно договорени цени„ /. Ищецът потвърждава факта, че „Делукс Интернешънъл“ ЕООД е подал заявление до „ЧЕЗ Разпределение България„ АД, въз основа на което е изготвен договор за достъп и пренос, но същият е останал неподписан от заявителя. С изтичане на срока за подписването му, съгласно чл. 2.5 от Инструкция № 1 на КЕВР, процедурата следва да се счита прекратена. Инструкцията, приложена към допълнителната искова молба, касае обекти, за които за първи път се извършва смяна на доставчика със сключването на договор за покупка на електрическа енергия при свободно договорени цени с регистриран на свободния пазар лицензиран търговец или производител на електрическа енергия / т.1.1 /. Нито преждепосочения договор, нито представеният договор за снабдяване с електрическа енергия от доставчик последна инстанция от 17.08.2020г., сключен между „ЧЕЗ Електро България„АД и „Делукс Интернешънъл„ЕООД, макар да са части от задължителната процедура по регистрация на клиенти на свободния пазар на електрическа енергия, изчерпват тази процедура и като незавършена, според ищеца, дружеството – наемател не е станало потребител на електрическа енергия за обекта в [населено място], а правоотношението по доставката й е продължило с титуляр „Нина Зет„ООД, респ. никога не е било прекъсвано. В отговора на допълнителната искова молба ответникът продължава да твърди, че правоотношението по доставка на електрическа енергия за обекта в [населено място] с него е прекратено, със сключването от дружеството – наемател на Договора от 17.08.2020г. с ДПИ / какъвто всъщност е дружеството дотогавашен доставчик, но на основание друга лицензия /. По делото са представени от ответника договора за наем, с изрична клауза за прехвърляне партидата за потребление на електрическа енергия на наемателя „Делукс Интернешънъл„ЕООД, както и договор за предоставяне на достъп и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа от 15.10.2020г., сключен между „Чез Разпределение България„ АД и същото дружество и подписан за последното от лице П. Л., с посочено качество „управител„. Успешно е оспорено авторството на документа, досежно подписа на П. Л., със заключение на графологическа експертиза. Прието е и заключение на компютърно – техническа експертиза, която установява, че в системата за обслужване на клиенти на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - архиви – съществуват записи, в които дружеството наемател присъства с история. Посочени са два записа, обозначени словно като „получаване на достъп до ЕРМ„ и „ сключване на договор с ДПИ, с подробно описание на информацията по двата записа. Първият – с посочено задание „пререгистрация„ и „ДДП“ / договор за достъп и пренос/, „прекратяване на договор на фирма „Нина Зет„ ООД и сключване с новата фирма„ - съдържа отчитане към 30.08.2020 г., както следва: „заданието изпълнено„, „изготвен ДДП“, без изготвен анекс за прекратяване, защото не се открива договор с фирма „Нина Зет„ООД. Вторият - с посочено задание „подготовка и подпис на договор с ДПИ„, също е със статус „заданието изпълнено„ към 17.08.2020 г.. Няма представен типов договор, сключен от собственика на обекта „Нина Зет„ООД, на основание пар.15, ал. 3 вр. с ал.2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. В писмо на „ЧЕЗ Електро България „ АД / стр. 259 по номерацията на първоинстанционното дело / се твърди наличие на такова, при вътрешно противоречие в текста му, относно дата на сключване, но без да е представено по делото. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, като по спорния относно ползвателя въпрос е приел, че това е дружеството – наемател „Делукс Интернешънъл„ЕООД, както предвид фактическото ползване на обекта, така и предвид сключения договор от 17.08.2020г. с ДПИ / „ЧЕЗ Електро България„ АД /, на основание който е регистрирано в системата за обслужване на клиенти на „ЧЕЗ Разпределение България„АД, видно от заключението на съдебната КТЕ. Съдът е приел, че за установяване материалноправната му легитимация да отговаря за претендираните суми спрямо ищеца, е достатъчно сключването на договор с „ЧЕЗ Електро България„АД / в случая /, като е без значение дали в системата за обслужване на клиенти предприятието е променило абоната по партидния номер на имота / в този смисъл е посочена т. 1 от ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС/. Съдът е приел, че е без правно значение оспорения подпис на лицето, посочено като „управител П. Л.“ върху договора за предоставяне на достъп до и пренос на електрическа енергия от 15.10.2020г., тъй като „за възникналите правоотношения по ПИКЕЕ от значение е само сключването на договор с електроснабдителното дружество„ / т.е. този с „ЧЕЗ Електро България„АД от 17.08.2020 г./. Съдът, позовавайки се на приетото в решение по гр.д.№ 2528/2021 г. на ІV г.о. на ВКС, е посочил, че правото на оператора на ЕРМ да получи от крайния ползвател начислената, въз основа корекцията при условията на ПИКЕЕ, цена на потребена електрическа енергия произтича от нормативен акт, а не от договорно правоотношение. В допълнение съдът е приел, че въпреки оспорения подпис на П. Л., следва да намери приложение чл. 301 ТЗ: при липса на противопоставяне от страна на „Делукс Интернешънъл„ЕООД / конституирано като трето лице – помагач на ответника, без да е взело отношение по предявените искове /, следва да се счита, че сключеният без представителна власт договор от 17.08.2020 г. е потвърден. Във въззивната си жалба ищецът оспорва правилността на първоинстанционното решение, като се позовава на незавършена процедура „по смяна на предишния титуляр по партидата на обекта„, но по съображения за незавършена процедура по регистрация на дружеството – наемател на свободния пазар на електрическа енергия. Изхождайки от качеството „ДПИ„, съгласно чл. 104 ПТЕЕ - „лице, на което е издадена лицензия съгласно ЗЕ и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка …, както и на клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик„ и като сочи обстоятелството, че към датата на извършената проверка „Нина Зет„ ЕООД и „ Делукс Интернешънъл„ ЕООД вече са били на свободния пазар на електрическа енергия, в качеството на „небитови клиенти„, по силата на пар.15 от ПЗР на ЗЕ / обн. ДВ бр.57 от 2020 г.,в сила от 26.06.2020 г. /, ищецът твърди, че за да бъде регистриран като ползвател на електрическа енергия към датата на проверката / очевидно имайки предвид регистрацията му на свободния пазар и поставяйки знак за равенство между тази регистрация и обозначаването му, като титуляр по партидата на обекта в [населено място] /, „Делукс Интернешънъл„ЕООД е следвало да завърши процедурата, предвидена за регистрацията на нов потребител на свободния пазар на електроенергия / чл.102а ПТЕЕ /. Сключването на договор с ДПИ е задължителна, но само част от цялата процедура / чл.15, ал. 5 вр. с ал. 4 ПТЕЕ /, но не се установява сключен договор за достъп до и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, като за последния се оспорват съображенията на съда за ирелевантност на установената му неавтентичност за дружеството - наемател. По-насетне ищецът сочи, че договор с ДПИ може да сключи всеки субект, но не и когато за същата точка на доставка се извършва такава за друг субект / имайки предвид доставка за „Нина Зет „ ООД, на основание типов договор по пар. 15, ал. 3, пр. първо от ПЗР на ЗИДЗЕ /. Позовава се и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, тъй като, при твърдян от ищеца отрицателен факт – че не е доставял електрическа енергия на „Делукс Интернешънъл„ ЕООД – ответникът, чиято е доказателствената тежест за противното, не го е установил. В тази връзка акцентира на неотчитане поведението на самото дружество, конституирано като трето – лице помагач, което не е признало потребяване на електрическа енергия на обекта / очевидно неизгоден за същото факт /. Позовава се и на това, че сключването на договор с ДПИ не означава автоматично започнато изпълнение по същия / в конкретния случай ДПИ е досегашното електроснабдително дружество, но въз основа на друга лицензия /. Ищецът – въззивник се е позовал на непротивопоставимост нему на факти, за които не е бил надлежно известен – договора за наем между ответника и „Делукс Интернешънъл„ ЕООД, както и на неотчетени от съда доказателства за продължаващо с „Нина Зет„ЕООД правоотношение, предвид издадени и неоспорени фактури с длъжник същото дружество и за период след сключването на противопоставените от ответника договори на наемателя му. Поддържа и доводите си от касационната жалба, основани на чл. 40 от договора за доставка с ДПИ, че собственикът винаги е отговорен за задълженията по потребена електрическа енергия на обекта му. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като изрично е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК. По въззивните доводи допълнително е изложил следното: Съгласно чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ, дължимата в резултат на преизчисление сума се заплаща от ползвателя на електроразпределителната мрежа / клиент на електрическа енергия, съгласно определението за „ползвател „ в т. 4 от ДР на ЗЕ /. С изменението на ЗЕ / обн. ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г./ е предвидено, че „небитовите клиенти„ следва да направят избор на доставчик на електрическа енергия, независимо в коя държава е регистриран доставчика, защото крайният снабдител осигурява електрическа енергия само на обекти на „битови клиенти“ / пар. 28, б.“а“ ЗЕ /. Съгласно чл. 95а ЗЕ доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ до избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Фигурата на ДПИ е въведена в интерес на обществото, с цел да продължи предоставянето на услугата по снабдяване на обекта на крайния клиент с електрическа енергия, което е индиция,че е получавал такава услуга и предходно / упоменато насетне в решението /, докато направи избора си за доставчик на свободния пазар, в срока по пар.15 от ПЗР на ЗЕ / ДВ бр. 57 от 2020 г., в сила от 01.10.2020 г. /, в който смисъл корективно следва да се възприема тази част от мотивите на решението / стр. 14 /. Ако не се извърши този избор, съгласно същата разпоредба, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик, в качеството на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ / търговец на електрическа енергия /, т.е. такава доставка – но на пазара на регулираните цени – би следвало да се извършва по сключения с „Нина Зет„ООД договор от 2013 г., но до сключването на договора от 17.08.2020г. между дружеството – наемател и „ЧЕЗ Електро България„ АД, в качеството му на ДПИ, с който се установява валидно възникнало и съществуващо към датата на проверката правоотношение по доставка на електрическа енергия на обекта в [населено място], по което „Делукс Интернешънъл„ЕООД има качеството на ползвател на електрическа енергия. Решаващото съждение на съда се основава на естеството на договора с ДПИ и възложената му от закона функция – да осигури непрекъснато снабдяване с електрическа енергия, т.е. да продължи снабдяването, което е индиция, че е осъществявано и предходно, но в полза на различен правен субект, страна по договор за продажба на електрическа енергия. Насетне съдът е цитирал чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от ПТЕЕ, но е приел, че съдържанието им не обосновава извод, че прекратяването на процедурата по регистрация на небитов клиент на пазара на свободни цени на електрическа енергия води до отпадане качеството му на „небитов клиент„ на електрическа енергия, тъй като сключеният с ДПИ договор има действие до 30.06.2021 г. / т.е. го приема за сключен на основание пар.15, ал. 3, пр. първо от ПЗР на ЗИДЗЕ обн. ДВ бр. 57 от 2020г., макар с ДПИ, но по същество същото дружество, досегашен доставчик, по лицензия като търговец на електрическа енергия/ а релевантно за спора е наличието на съществуващо към 12.12.2020 г. действително правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за процесния имот, страна по който е „Делукс Интернешънъл„ ЕООД. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси, всички – изключая последния - обосновавани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ Възможно ли е, съобразно организацията на отворения пазар, за един и същ обект и един и същ период да се извършва и доставка от търговец на електрическа енергия и доставка по договор с доставчик от последна инстанция / ДПИ / ?; 2/ Възможно ли е в една точка за доставка да се осъществява доставка по два договора за доставка - сключен с „Нина Зет„ ООД и сключен с „Делукс Интернешънъл„ЕООД ? / формулиран като вариант на 1 въпроси /; 3/ Придобива ли качество „небитов клиент„ на пазара на свободно договорени цени на електрическата енергия лице, което е започнало, но не е провело от начало до край процедурата, предвидената за смяна на титуляра на даден обект, до който се доставя електрическа енергия, която процедура е уредена в ПТЕЕ?; 4/ Допустимо ли е ако предишният титуляр не е поискал прекратяване на договора, а новият субект, подал заявление за смяна на титуляр, не е представил всички необходими документи предвидени в ПТЕЕ, разпределителното дружество да го регистрира като клиент на свободния пазар на електрическа енергия ?; 5/ Представляват ли извлечението от протокол № 93/28.06.2013г. на ДКЕВР, ведно с Инструкция № 1 за получаване на достъп до електропреносната и/или електроразпределителната мрежа и Инструкция № 2 за регистриране на обект на краен клиент на пазара по свободно договорени цени и смяна на координатор на балансираща група / приложени към допълнителната искова молба / автентично тълкуване на ПТЕЕ и следва ли дружеството да се съобразява с тях ?; 6/ Възможно ли е на пазара на свободно договорени цени на електрическа енергия да бъде регистриран като потребител правен субект, който не си е избрал търговец на електрическа енергия за обекта му и не е сключил договор с него ?; 7/ Възможно ли е на пазара на свободно договорени цени на електрическа енергия да бъде регистриран като потребител правен субект, който не е сключил договор за достъп до ЕРМ и не е сключил договор с разпределителното дружество за предоставяне достъп до мрежата ?; 8/ Следва ли собственикът „Нина Зет„ ООД да отговаря за задълженията, възникнали към разпределителното дружество, за присъединения към разпределителната мрежа свой собствен обект, при положение, че наемателят на обекта „Делукс Интернешънъл„ ЕООД няма сключено и действащо облигационно правоотношение с разпределителното дружество ? – тук допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Касаторът поддържа и очевидна неправилност, поради прилагане от въззивния съд на закона в неговия обратен смисъл, конкретно: чл. 102а, ал. 1 и ал. 2 ПТЕЕ във връзка с чл. 15, ал. 5 и ал. 6 ПТЕЕ, които касаторът счита, че са тълкувани и приложени от въззивния съд в обратен на заложения в тях смисъл. Логиката на защита на касатора е изначално непоследователна и смесва производството по регистрация на нов ползвател на електрическа енергия на пазара на свободно договаряни цени с процедура по смяна на ползвател - небитов клиент за обект на ниво ниско напрежение, за който обект има предходно сключен от собственика му договор за продажба на електрическа енергия, независимо от регистрацията му на пазара на свободно договаряни цени. Касаторът изхожда, считайки го безспорен, от неустановен в производството факт: че собственикът на обекта – „ Нина Зет „ ООД е регистриран на свободния пазар клиент по договор за закупуване на електрическа енергия, на основание който факт се опитва да обоснове приложимост на чл. 102а от ПТЕЕ / в редакция обн. ДВ бр.40 от 05.05.2020 г. /. Последната е напълно ясна разпоредба, но касае смяна на собственик или ползвател на обект на клиент на пазара по свободно договорени цени. Предвидените в разпоредбата изисквания за допускане на смяната - новият собственик или ползвател предварително да е сключил договорите по чл. 11 т.1, 2, 4 ,9, 10 или тези по чл.11, т. 3, 4, 9 и 10 на ПТЕЕ, в случай че желае да се снабдява с електрическа енергия от настоящия доставчик / вече доставял при свободно договорени цени ! /, са за да би бил обвързан с тези цени, които последици са изрично уредени в чл.102а, ал. 2 ПТЕЕ. Ако новият собственик или ползвател не изпълни тези условия, обаче, независимият преносен оператор / операторът на ЕРМ прехвърля служебно обекта на настоящия доставчик към доставчик последна инстанция от 1-во число на месеца, следващ подаването на документите за смяната на собственик или ползвател / чл.102а, ал. 3 ПТЕЕ /. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че смисълът на сключваните от ползвателя договори е в осигуряване обвързаността му с договорените от праводател цени с досегашен доставчик на свободния пазар, както и че недоговарянето не го лишава, само на това основание, от качество ползвател на електрическа енергия, оставайки такъв по договор с ДПИ,респ. от качеството небитов клиент, каквото е приел и въззивният съд. Чл.102а ПТЕЕ урежда хипотеза неотносима към настоящия спор, тъй като няма доказателство, нито съдът е обсъждал регистрация на „Нина Зет„ ООД на пазара на свободно договаряни цени. Самият касатор не твърди такава, доколкото се позовава на активен договор от 2013г., много преди въвеждане регулацията на пазара на свободно договаряни цени и задълженията на небитови клиенти на електрическа енергия, съгласно пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ бр.57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г./. Представеното писмо от „ ЧЕЗ Електро България „ АД / стр. 259 по номерацията на първоинстанционното дело /, в качеството си на частен свидетелстващ документ, при това изходящ от заинтересована по спора страна, е без материална доказателствена сила за съществуването на сключен с „Нина Зет„ ООД договор, на основание пар.15, ал.3, пр. първо от ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ бр. 57/2020 г. /, но само от съществуването на такъв договор, респ. продължена доставка на електрическа енергия при условията на пр. второ на същата разпоредба, каквато следва да се предполага по силата на закона, не се явява оборено възражението на ответника, че в процесния период, следващ влизането в сила на преждепосочената разпоредба, не е бил ползвател на електрическа енергия за обекта в [населено място]. Решаващият извод на въззивния съд се крепи на кумулативно съобразимите факти: че фактически ползвател на обекта, на който е доставяна електрическа енергия е дружеството – наемател „ Делукс Интернешънъл„ ЕООД, което обстоятелство е достигнало и до знанието на оператора на ЕРМ, съгласно заключението на КТЕ / а и ищецът признава, че е изготвил и договор за достъп до и пренос до ЕРМ със същото дружество /; че същото има качество на небитов клиент за обект на ниво ниско напрежение / на каквото ниво е сключен договорът с „Нина Зет„ООД, съгласно споразумение към същия и при липса на данни или дори твърдения за промяната му /; че като такъв небитов клиент, за „Делукс Интернешънъл„ЕООД е възникнало задължение да излезе на свободния пазар на електрическа енергия, но не е осеществило избор на доставчик по свободно договорени цени, поради което и сключило договор с ДПИ – правоотношение на регулирания, а не на свободния пазар. Въззивният съд е приел, че този договор има правно действие, като обвързва страните във валидно правоотношение към процесния период, изхождайки от предназначението и функцията на ДПИ. Докато касаторът се опитва да обоснове отпадане на каквито и да било правни последици от сключването му, с оглед незавършената процедура по регистрация на „Делукс Интернешънъл„ ЕООД на свободния пазар. В крайна сметка, самият договор от 17.08.2020г. между „Чез Електро България„ АД и „Делукс Интернешънъл„ ЕООД е сключен на основание чл. 15, ал. 4 от ПТЕЕ, който гласи: „ Договорите по цени, определени по одобрена от комисията методика, се сключват между доставчиците от последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали друг доставчик на електрическа енергия или са останали без доставчик.“ С оглед преждеизложеното е видно, че формулираните въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с фактологията по спора, с решаващия извод на въззивния съд, както и с логично обоснована от касатора концепция за непротивопоставимост нему смяната на фактическия ползвател на електрическа енергия на обекта в [населено място]. Първите два въпроса изхождат от поддържана от касатора, но не и от съда предпоставка: едновременно съществуващи, за един и същ обект / точка на доставка / и за един и същ период, два договора за доставка на електрическа енергия с различни субекти, вкл. качества на доставчика - като лицензиант търговец на електрическа енергия и като ДПИ. Съдът е приел за процесния период съществуващо правоотношение само с дружеството – наемател. Въпросите на касатора изхождат от представата му, че продължилото на основание пар. 15, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗЕ правоотношение на „Нина Зет„ ЕООД с досегашния доставчик „ЧЕЗ Електро България„АД / при липса на договор, в хипотезата на предл. второ на разпоредбата / е продължило да съществува паралелно с безспорно сключения договор с дружеството наемател на 17.08.2020 г. със същия доставчик, но с качество на ДПИ. Страната изхожда от формалното съществуване на две правоотношения, доколкото липсва изрично прекратяване на договор с „Нина Зет„ЕООД, при значимост единствено на обстоятелството кому в действителност е доставяна електрическа енергия, т.е. спрямо кого е изпълнявано, при безспорно съществуващ договор за доставка на електрическа енергия за същия обект, с нов правен субект – наемателя. Значим за спора, в тази връзка, би бил въпрос относно разпределението на доказателствената тежест за установяването на този факт, но такъв не е формулиран. Значимо за спора би било и позоваването на процедура по промяна на ползвател на обект в общия случай / чл. 102а ПТЕЕ, както и чл. 104 ал. 7 ППТЕ са неприложими – тъй като не се касае за смяна на ползвател на обект на клиент регистриран на свободния пазар или на обект на клиент на доставчик от последна инстанция, а и са с предназначение да регулират съдържанието на правоотношението с новия ползвател /, съответно на основание, при неизпълнението й, смяната да е непротивопоставима на съответното енергийно дружество - търговец на ел. енергия. Такива относими разпоредби, вкл. от приложимите Общи условия, не са заявени с касационни доводи за неправилност. Нещо повече, от съдържаща се история за дружеството - наемател в архивите на ищеца, съдът, вкл. с оглед препращането към мотивите на първоинстанционното решение, е приел факта на смяната на фактическия ползвател за доведен до знанието на ищеца. Въпрос относно правната значимост на така установеното обстоятелство също не е формулиран. Трети и четвърти въпроси са пряко предпоставени от тезата на касатора за приложимост на чл.102а от ПТЕЕ / редакция към 05.05.2020г. / и оборване материалноправната легитимация на дружеството – наемател като ползвател на електрическа енергия за обекта в процесния период, само на основание неизпълнение фактическия състав на ал.2 от същата - по-горе коментирана като неприложима към фактологията на спора, с което е изключено и обосноваването на общия селективен критерий. Аналогично, всички следващи – до осми – въпроси въвеждат неотносима към решаващия извод на съда предпоставка: че материалноправната легитимация на „Делукс Интернешънъл „ ЕООД, като ползвател, се основава на регистрацията му като небитов клиент на пазара на свободно договаряни цени на електрическа енергия, в явно противоречие с извода на съда, че се основава на сключен договор за доставка за електрическа енергия с ДПИ, като договор с доставчик на регулиран пазар на електрическа енергия. Касационната жалба не сочи противоречие с разпоредби на Инструкциите, а и формулираният пети въпрос е общ, без посочени конкретни техни разпоредби, относими към приложението на законови и подзаконови такива, касаещи правоотношения на регулиран пазар на електрическа енергия, с които въззивното решение конфронтира. Отделно от общия, напълно необоснован е допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които изискват посочването на неясна, непълна или противоречива правна норма и като такава – нуждаеща се от тълкуване, приложима в отговор на правния въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът не е посочил конкретните правни норми, чието тълкуване счита необходимо за точното прилагане на закона и развитието на правото, а в касационната жалба за такива сочи само чл. 20, ал. 2, т. 2 и чл. 20, ал. 3 вр. с чл. 11, т. 10 ПТЕЕ. От една страна ищецът не се е позовавал на приложението на тези разпоредби, вкл. във въззивната си жалба, поради което и съдът изобщо не ги е коментирал. От друга страна, самият договор от 17.08.2020 г., на който съдът основава решаващия си извод, е сключен в хипотеза, относима към чл. 20, ал. 2, т. 1 ПТЕЕ, а не към т. 2 - с клиент за който се прилага „стандартизиращ товаров профил „, нито изобщо в хода на производството е акцентирано на специфика, основана на вида на договора - „за комбинирана услуга„ по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ и с търговец на електрическа енергия - „координатор на балансираща група„. Осмият въпрос изисква директен отговор за правилността на въззивното решение, което е предмет на друга фаза от касационното производство, след преодоляване фазата по селекция на касационната жалба, поради което не удовлетворява изискването за правен въпрос.По начало не кореспондира с основанието на вземането на ищеца – ПИКЕЕ и съобразеното от съда наличие на валидно сключен договор за продажба на електрическа енергия, като достатъчно условие за активната легитимация на ищеца. Дори да би се приел удовлетворен общия селективен критерий, не се явява удовлетворен допълнителния такъв, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с посоченото ТР № 2/2018г. по тълк.дело № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, отговорило на съвсем различен правен въпрос и неотносимо към поставения, вкл. в цитираната част от мотивите му, обобщима до това, че титулярите на вещно право за конкретен обект са подразбиращи се клиенти на енергоснабдителни / в конкретния случай на ТР - на топлинна енергия / дружества. Не се установява очевидна неправилност на въззивното решение, изводима само от мотивите му и без да е необходим анализ на съдържанието на доказателствата и на процесуалните действия на съда и страните. Съдът се е обосновал с доказано сключен договор за доставка на електрическа енергия за обекта, с клиент дружество – наемател на ответника, което изключва материалноправната легитимация на последния за цената на потребена, за период обхванат от времевия период на договора от 17.08.2020 г., електрическа енергия, въз основа извършена корекция по реда на ПИКЕЕ. Няма посочена императивна правна норма, с която директно да конфронтира въззивното решение, нито е споделимо съждението на касатора за прилагане на закона – чл.102а ПТЕЕ и чл.15, ал. 5 и ал. 6 ПТЕЕ – в неговия обратен смисъл, по преждеизложените съображения. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение