Определение № 133 от 15.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 110/2012 г.

Производството е по чл.309,ал.1 вр. чл.282,ал.2 – ал.6 от ГПК. [фирма], С. иска спиране на решение № 499 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577 /2010 г. на ВКС, ІV г.о., с к. е осъден да заплати на основание чл.200,ал.1 КТ на Р. Н. М. и И. В. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. И. М., починал на 05.12.2007 г. в размер на по 25,000 лева на всеки от тях, ведно със законната лихва от 05.12.2007 г., както и сумата 2,215 лева разноски по делото. Твърди, че е подал молба за отмяна на решението в първоинстанционния СРС, за което представя фотокопие от молба с вх. № 1007806 /10.02.2012 г., сочи като основание за отмяна влязло в сила решение по същия казус, но с различни ищци, по което е приложен чл.201,ал.2 КТ, твърди, че с това е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК Счетоводството на ВКС удостоверява внасянето от молителя по сметка на ВКС за обезпечения на сумата 54,215 лева по приложеното платежно нареждане. В това производство ВКС проверява единствено предпоставките по чл.282,ал.2-6 ГПК, към които препраща разпоредбата на чл.309,ал.1 ГПК, които в случая са налице – подадена е молба за спиране на влязло в сила осъдително решение, по което молителят е страна, молителят е представил обезпечение в определения в чл.282,ал.2 ГПК размер. Воден от изложеното настоящият състав