Определение № 701 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4149/2022 г.

ВКСI гражданско отделение11.04.2023 г.докладчик Светлана Калинова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №801, постановено на 27.07.2022г. от Окръжен съд-Бургас, VI въззивен граждански състав по в.гр.д.№958/2022г. ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН [ЕГН] и С. Г. С. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Е. Д. Г. с ЕГН [ЕГН] и И. Н. Г. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500лв. (петстотин лева), представляваща направените по делото разноски. Определението е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№12094/24.08.2022г., подадена от Г. П. Г. и С. Г. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. Т. от АК-Б. срещу решение №801, постановено на 27.07.2022г. от Окръжен съд-Бургас, VI въззивен граждански състав по в.гр.д.№958/2022г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което Г. П. Г. и С. Г. С. са осъдени по реда на чл. 109 ЗС да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищците Е. Д. Г. и Е. Н. Г. да достигат и ползват пълноценно припадащите се към апартамента им 0.943% ид.части от общата част - коридор с площ 9.40 кв.м. на етаж ...., вх. .... в блок 5 в[жк]в [населено място], и да бъдат осъдени да осигурят постоянен и безпрепятствен достъп до общите части на сградата – коридор от 9.40 кв.м. и да премахнат извършеното преграждане в коридора, извършено от остъклена алуминиева врата с решетка в горната част, които препятстват преминаването на ищците и достъпа им до посочената обща част на сградата. Касаторите поддържат, че ищците не са посочили в какво се изразява пречката за упражняване правото им на собственост нито как са били ползвани общите части преди ответниците да поставят заграждението, като считат, че по делото не е и установено поставянето на алуминиева врата, преграждаща част от общите части във входа, да ограничава или затруднява ищците. Поддържат също така, че когато твърдяното въздействие се осъществява в изпълнение на валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост, то редът за защита се определя от разпоредбите на ЗУЕС. Навеждат довод, че въззивният съд напълно е игнорирал част от събраните по делото доказателства (показанията на св.М.) и е постановил решението си в противоречие с тях, както и че не е обсъдил изготвената и приета по делото експертна оценка, както и решение №691 от 11.07.2022г. по в.гр.д.№679/2022г., представено от тях със становище с вх.№10303/18.07.2022г. по въззивното дело (няколко дни преди да бъде постановено обжалваното решение). В изложението към касационната жалба касаторите поддържат, че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, която е от значение за еднаквото и точно прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1.Неправомерно ли е, ако собственик загради и използва общи части на сградата за лични нужди и при какви условия, в случай че с тези действия действително не се ограничава и не се пречи на останалите собственици да ползват необезпокоявано собствеността си? Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №23 от 09.04.2014г. по гр.д.№5465/2013г. на II г.о. на ВКС и решение №33 от 06.04.2010г. по гр.д.№27/2009г. на II г.о. на ВКС. 2.Следва ли да се приеме за неправомерно действие използването за свои нужди на общи части, до които достъпът е ограничен и друг собственик не е поискал достъп до тези общи части? Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, тъй като по делото не са ангажирани каквито и да е доказателства от страна на ищците затова, че същите са поискали достъп до заградените общи части и такъв им е бил отказан. 3.Неправомерно ли е едно действие тогава, когато е изпълнено въз основа на взето решение на Общото събрание на етажната собственост, влязло в сила? Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №279 от 30.04.2010г. по гр.д.№4338/2008г. на IV г.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Е. Д. Г. и И. Н. Г., двете от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.Д. Я. В. от АК-Б. изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Е. Д. Г. и Е. Н. Г. са предявили срещу Г. П. Г. и С. Г. С. по реда на чл. 109 ЗС иск за осъждането им да прекратят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да достигнат и ползват пълноценно припадащите се към апартамента им 0.943 % ид.части от общата част на сградата, представляваща коридор и да бъдат осъдени да осигурят достъп до тази обща част, както и да премахнат извършеното преграждане в същия коридор, което препятства преминаването и достъпа до общата част на сградата, с твърдението, че страните са етажни собственици на отделни съседни апартаменти на ... .... етаж в сградата, находяща се в [населено място],[жк], блок ...., вх. ...., като въз основа на решение от 30.05.2019г. на Общото събрание на етажните собственици на 08.08.2019г. ответниците са заградили част от коридорното пространство на 4 етаж за свое лично ползване и ищците нямат достъп до заградената част, което им пречи да упражняват в пълен обем правата си върху общите части на сградата, каквато обща част представлява коридорът. Твърдят, че това решение на ОС е отменено. В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответниците по иска (сега касатори) оспорват предявените искове с твърдението, че процесното преграждане е станало в изпълнение на решение на Общото събрание на етажните собственици на сградата. От фактическа страна по делото е установено, че Е. Д. Г. и Е. Н. Г. са наследници по закон на Н. И. Г., починал на 30.04.1991г., който с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 04.05.1990г. е придобил правото на собственост върху апартамент № ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] а Г. П. Г. е придобил правото на собственост върху апартамент № ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] по договор за покупко-продажба, сключен на 26.01.2015г. ( н.а.№ ..., н.д.№14/2015г.). Апартаментът се ползва и от С. Г. С.. Установено е, че на проведено на 30.05.2019г. Общо събрание на етажните собственици на блок 5 е взето решение десните апартаменти във входа да ползват стаичките до тях, средните апартаменти да ползват междинните стаички, а левите апартаменти да ползват коридора до тях, като може да се постави заграждение от алуминиева врата или решетка без да се зида тухла и да се поставят лесно запалими предмети, но с решение №269617 от 20.04.2021г., постановено по гр.д.№5682/2019г. по описа на Бургаския районен съд, влязло в сила на 19.10.2021г., взетите решения на това общо събрание са отменени като незаконосъобразни. По делото е изслушано заключение на СТЕ, според което входът е с два асансьора; че на стълбищната клетка има по две складови помещения на етаж (едното с вход от коридора на етажа, а другото от междинната площадка) като и двете представляват общи части; че част от общия коридор на четвъртия етаж е преградена с остъклена алуминиева врата, с решетка в горната част, като преградената част е във формата на буквата „Г“ с площ от 9.40 кв.м.; че в преградената част попада единият асансьор; че едната страна на преградената част е изцяло прозорец; че до преградената част от коридора няма свободен достъп, тъй като вратата се заключва. Изслушани са показания на свидетели, като според св. И., собственик на средния апартамент на четвъртия етаж, ответниците по иска са направили процесното заграждение през лятото на 2019г., като на етажа няма друг прозорец освен този, който попада зад направеното заграждение и през деня влиза естествена светлина от прозореца, който е до стълбите на долния етаж. Според св.М. процесното заграждение е направено след общо събрание на етажната собственост през 2019г., като пространството от коридора до левите апартаменти е направено, за да се ходи до асансьора, който обаче не работи повече от 10 години и на практика е неизползваемо. Установено е, че на 11.05.2021г. е проведено ново общо събрание на етажните собственици като председателят на събранието е направил предложение за допълване на Правилника за вътрешния ред в етажната собственост, като се добави нов член към него, според който общите части на сградата, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват, но предложението не е било прието. Било е направено също и предложение да се вземе решение за разпределение на общите части по етажи-коридорите и стаичките в стълбищната клетка на входа, които са на съответния етаж, да се разпределят между етажните собственици на конкретния етаж по тяхна лична преценка, но и това предложение не е било прието. В протокола е отразено, че на базата на това отхвърлено предложение част от присъстващите предлагат разпределението да остане така, както е било до сега и това предложение е прието с гласовете на собствениците на 64.077% ид.части от общите части. При тези данни в мотивите към обжалваното решение въззивният съд на първо място е обсъдил доводите на жалбоподателите, че предявеният по реда на чл. 109 ЗС иск е недопустим. Приел е тези доводи за неоснователни по съображения, че решенията на ОСЕС от 30.05.2019г. са били отменени от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС. По реда на чл. 272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционния съд, довели до извода за основателност на предявения иск, а именно, че след отмяна на решението на ОСЕС от 30.05.2019г. действията на ответниците по иска се явяват в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗУЕС, според която отделните собственици не могат да завземат общи части от сграда в режим на етажна собственост; че с действията си ответниците по предявения иск са създали за ищците пречки за използването на собствения им имот, по-големи от обикновените, тъй като достъпът до прозорците на фасадата, разположени на самия етаж, се осъществява чрез коридор до апартамента на ответниците, с преграждането на който се пречи на ищците да ползват общите части на сградата и това състояние следва да бъде отстранено от ответниците; че няма отношение към основателността на негаторния иск възможността ищците да получават естествена светлина и да проветряват общите части чрез прозорец от междустълбищната площадка, защото всеки съсобственик има право да ползва всички общи части в етажната собственост, каквито са и коридорите и предвиденият по проект достъп до общите части не може да бъде препятстван; че последващото решение на ОСЕС от 11.05.2021г. не може да санира противоправността на действията им, доколкото решение за реално разпределение и начина на извършването му не е взето от собствениците – прието е разпределението да остане така, както е било досега, което обаче не е равнозначно на решение за разпределение на общи части с посочване на начина на извършване и съгласие за ползването на общи части само от едни собственици, респ. за приобщаване на общи части. За неоснователни са приети оплакванията, че районният съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства както и оплакванията по правилността на извода, че неоснователните действия на ответниците по иска създават на ищците пречки да ползват собствения си имот и общите части, по-големи от обичайните. Прието е, че обстоятелствата, че ищците не са искали до момента достъп до преградената част от коридора, че Г. ползвала еднолично друга обща част на етажа (стаичка), че асансьорът, попадащ в преградената площ, не работи от 10 години, както и че преградената част от коридора се намира в противоположния край на коридора, не могат да обосноват извод, че на ищците не са създадени пречки по-големи от обикновените при използването на собствения им имот и общите части. Прието е също така, че и предстоящото провеждане на ново Общо събрание на Етажната собственост, на което се очаква да бъде взето решение дали да бъдат оставени извършените преграждения на етажите, включително и процесното, както и да се приемат други решения, свързани с ползването на общите части, също не може да обоснове извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 109 ЗС, доколкото понастоящем решението на ОСЕС от 30.05.2019г., на основание на което ответниците са извършили процесното преграждане на част от общия коридор, е отменено от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС, а на последващо ОС на ЕС, проведено на 11.05.2021г., не са били взети решения за реално разпределение на ползването на общите части, в това число и не е било изразено съгласие за ползване на общите части само от някои от етажните собственици. Изложени са съображения, че при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, но не може да съобразява и да взема предвид бъдещи, ненастъпили факти. При така изложените от въззивния съд съображения тезата на касаторите за наличие на посочените в изложението основания за допускане на касационното обжалване не може да бъде споделена. Поставеният от касаторите първи правен въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС. Действително в посочените от касаторите решение №23 от 09.04.2014г. по г№5465/2013г. на II г.о. на ВКС и решение №33 от 06.04.2010г. по гр.д.№27/2009г. на II г.о. на ВКС се приема, че за да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Мотивите към обжалваното въззивно решение съдържат съображения в същия смисъл, като въззивният съд е посочил конкретно посредством кое действие се препятства възможността на предявилите иска лица да упражняват пълноценно правото си на собственост, вкл. и върху общите части на сградата, кой е авторът на това действие, както и по какъв начин това действие засяга правата на предявилите иска лица. Още повече като се има предвид, че ВКС в своята практика приема, че общите части на сградата са в режим на задължителна съсобственост. Те са принадлежност към основните обекти в сградата. Тяхното предназначение е да осигурят пълноценното ползване на отделните обекти в етажната собственост и поради това всеки от съсобствениците има право на гарантиран непосредствен достъп до тях, независимо дали те пряко обслужват неговия имот. Останалите етажни собственици са длъжни да не предприемат действия, които да затрудняват това ползване. Когато те нарушат това задължение, заинтересованият съсобственик може да защити своето вещно право с негаторния иск по чл. 109 ЗС ( в този смисъл решение №291/25.06.2010г. по гр.д.№629/2009г. на І г.о. на ВКС). Ако етажен собственик преустрои обща част или я ползва не според нейното предназначение, без съгласието на останалите етажни собственици, той накърнява правото им да ползват тази обща част по предназначението ѝ и същите могат да искат преустановяване на действията или възстановяване на фактическото положение чрез иск по чл. 109 ЗС (решение №345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на ІІ г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по втория, поставен от касаторите правен въпрос. Както вече беше отбелязано, въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС за възможността да бъде предявен по реда на чл. 109 ЗС иск за защита правото на достъп до общите части в сграда, в която отделните самостоятелни обекти принадлежат на различни собственици. Следва да се вземе предвид също така, че в практиката си ВКС не е поставял като изискване за допустимостта или основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск ищецът да е поискал достъп до общите части преди предявяването на иска. Ако ответникът счита претенцията на ищеца за основателна, той разполага с възможността да осигури достъпа в хода на производството. Поставянето на подобен въпрос при условие, че ответникът счита претенцията на ищеца за неоснователна, влиза в противоречие с принципно поддържаната от него защитна теза в процеса. Доколкото в случая касаторите оспорват принципно правото на предявилите иска лица на достъп до процесните общи части на сградата, въпросът дали ищците са поискали да им бъде осигурен достъп преди предявяването на иска е ирелевантен. Не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос. В посоченото в изложението решение №279 от 30.04.2010г. по гр.д.№4338/2008г. на IV г.о. на ВКС е прието, че паркирането на автомобил в двора на етажната собственост смущава пълноценното ползване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни нужди. Извод в същия смисъл е направен и от въззивния съд в обжалваното по настоящето дело решение, като е прието, че ползването на общата част-коридор е неоснователно действие, тъй като решението на ОСЕС, въз основа на което е извършено преграждането, е отменено от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС, т.е. решение на ОСЕС за начина на ползване на общата част за подобни нужди липсва. Този извод на въззивния съд съответства както на посоченото в изложението решение, така и на трайно установената практика на ВКС, според която общите части се ползват само по предназначение, което се определя от естеството им или според решение на общото събрание и по начин, който да осигурява ползването на отделните обекти и поддържането и запазването на сградата. Предназначението на обща част може да бъде променено само със съгласието на всички етажни собственици (решение №345/25.06.2010г. по гр.д.№1497/2009г. на ІІ г.о. на ВКС). Посоченото от касаторите в касационната жалба решение №691 от 11.07.2022г. по в.гр.д.№679/2022г. не е прието като доказателство по делото, поради което за въззивния съд не е съществувало основание да го обсъди и съобрази. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8