Определение № 488 от 01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1415/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. и Ж. С. Н. срещу въззивно решение от 20.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 94 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о., трети възз. с-в., с което е потвърдено решение от 12.11.2009 г. по гр.д. № 107 / 2009 г. на Костинбродския районен съд, с което са отхвърлени искове на двамата жалбоподатели срещу Т. Д. Г. с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за заплащане на сумата 10,0000 лева – обезщетение за ползване на съсобствения имот – ресторант – винарна, съответно на притежаваната от ищците 1 /2 ид.ч., за периода от 01.11.2007 г. до 01.03.2009 г. и жалбоподателите са осъдени да заплатят разноски.. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, излагат основания за това и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, основанията за това ще бъдат обсъдени по-долу. Ответникът Т. Д. Г. оспорва наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), обжалваемият интерес по оценяемите искове във въззивното производство е над 1,000 лева. Искът е основан на твърдения, че страните са съсобственици на имота, от който (ищците) притежават 1 /2 ид.ч., че ответникът единствен е ползвал имота за периода на претенцията и е отказал да заплати обезщетение за това. Ответникът оспорва иска с твърдение, че страните са си разпределили ползването на имота, като за 2005 г. го ползвали ищците, а за 2006 г. (преди периода на претенцията) – ответникът. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е квалифицирал исковете по чл.31,ал.2 ЗС и е приел, че ответникът не е лишил ищците от възможността да ползват имота през процесния период – не е създавал пречки за това и независимо че ищците не са ползвали имота реално (през периода на претенциите), то ответникът не е възпрепятствал достъпа им, което изключва възможността за възникване на вземане за обезщетение. Съдът е основал изводите си на показанията на свидетеля Ц. и на изпратена на 06.04.2009 г. от ответника до ищците нотариална покана. Съдът намира, че изведеният от жалбоподателите и уточнен от съда въпрос: кога съсобственикът ползва общата вещ лично и определя ли се изводът за лично ползване от предназначението или естеството на личната вещ, е обусловил извода на съда по съществото на спора и е от значение за точното прилагане на закона (разпоредбата на чл.31,ал.2 ЗС) и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Жалбоподателите дължат на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната им жалба в размер на 200 лева. Воден от изложеното съдът