Определение № 3098 от 19.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4323/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С въззивно решение № 41 от 02.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 416 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 260031/30.03.2022 г. по гр.д. № 245/2021 г. на Районен съд – Добрич, с което е възстановена запазената част на Д. А. Д. от наследството, оставено след смъртта на Н. Т. А., починала на 12.02.2018 г. и е осъдена Д. А. Д. да заплати на Д. А. Д. цифровото изражение на запазената му част в размер на 13 300 лв. С решението е обявен за недействителен спрямо Д. А. Д. договор за покупко-продажба от 25.11.2020 г., обективиран в нот. Акт №, том *, н. дело №9057/2020 г на Сл.ВП Д., по силата на който Д. А. Д. продава на А. Д. Н. недвижим имот, в [населено място], [община], представляващ: къща със застроена площ от 38 кв.ч., построена в дворно място с площ от 1630 кв.м., представляващо пл. № , в парцел , кв. **, по плана на селото.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на закона и необоснованост и се иска отмяната му.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК, във връзка с които касаторът поставя следните въпроси:

1/ Допустим ли е частичен иск за възстановяване на накърнена запазена част и задължен ли е съдът да се произнесе в рамките на търсената защита? По този въпрос сочи допълнително основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.

2/ Следва ли въззивният съд да назначи служебно нова единична или тройна оценъчна експертиза за установяване на стойност на масата на наследството и стойността на запазения дял на ищеца-сънаследник при направено оплакване за нарушения на чл. 200, чл.201 и чл.202 ГПК при приемане на повторната оценъчна експертиза или при установени различия в становищата на експертите, които пораждат съмнения в правилността на дадените оценки и оспорване на заключенията от всяка от страните по спора? – твърди се противоречие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 205/2016 г. по гр.д. № 278/2016 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 147/2018 г. по т.д. № 1715/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.

3/ Относими ли са към оценката на действителната пазарна цена на недвижимия имот състоянието на имота към времето, когато е отчужден и следва ли съдът да събере доказателства за тези обстоятелства, като укаже на страните да изложат твърдения за състоянието на имота или е достатъчна оценка по сравнителния метод въз основа на сведения за продажби на сходни имоти към времето на откриване на наследството? Може ли въззивният съд да разшири задачата на назначената от него нова експертиза с тези въпроси?

4/ Неизпълнението на задълженията от въззивния съд като втори съд по същество да извърши проверка и да допълни доказателствата по делото за установяване на действителната стойност на масата на наследството и оттам – стойността на запазения дял на ищеца-сънаследник, дотолкова съществено ли е, че да води до очевидна неправилност на обжалваното решение?

5/ Допустим ли е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД в хипотезата на предявен иск за възстановяване на накърнен запазен дял по чл. 30, ал. 1 ЗН при наличието на защита по чл. 37, ал. 1 ЗН? Член 37, ал. 1 ЗН специален ли е по отношение на чл. 135 ЗЗД? – твърди се противоречие с определение № 527/2017 г. по гр.д. № 3073/2017 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 176/2013 г. по гр.д. № 1805/2013 г. на ВКС; решение № 34/2014 г. по гр.д. № 3542/2013 г. на ВКС; определение № 339/2019 г. по гр.д. № 593/2019 г. на ВКС; определение № 273/2018 г. по гр.д. № 642/2018 г. на ВКС; решение № 130/2015 г. по гр.д. № 1371/2015 г. на ВКС. Счита също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно.

Ответникът по касация Д. А. Д. в писмен отговор по чл. 287 ГПК излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Ищецът Д. Д. се легитимира като наследник по чл. 29 ЗН с право на запазена част от наследството на своята майка Н. А., която се явява общ наследодател на него и на ответницата Д. Д., негова сестра. За изясняване на предявените от него претенции и във връзка с доводите за произнасяне свръхпетитум въззивният съд е извършил подробен анализ на заявеното в исковата молба и уточнителната молба и е приел, че ищецът е предявил срещу Д. Д. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършените от Н. А. дарения в полза на ответницата. Предявен е и иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу Д. Д. и А. Н. за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците на 25.11.2020 г. договор за покупко-продажба на имота в [населено място]. К. като увреждащ правата му на кредитор на наследството на Н. А..

Съдът е приел, че Д. Д. и Д. Д. са наследници по закон – син и дъщеря на А. А., починал на 02.09.2013 г. и на Н. А., починала на 12.02.2018 г. С н. а. № *** от 18.07.2001 г., т. *, рег. № **, н. д. № 92/18.07.2001 г. А. А. и Н. А. са дарили на 18.07.2001 г. на дъщеря си Д. апартамент в [населено място], състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 93,64 кв. м, ведно с избено помещение и 0,937 % ид. ч. от правото на строеж върху общинско място. С н. а. № *, т. *, рег. № ****, нот. д. № 126/01.10.2001 г. А. А. и Н. А. са дарили на 01.10.2001 г. на дъщеря си недвижим имот в [населено място]. К., а именно дворно място с площ от 1630 кв. м., ведно с построената в него жилищна сграда. Не е спорно между страните, че двата подарени имота са притежавани към датите на даренията в режим на СИО между наследодателите им-дарители А. А. и Н. А., като са били придобити възмездно по време на брака им, т. е. не е спорно, че дарителката А. се е разпоредила при двете дарения със нейната 1/2 ид. ч. от двата имота.

Съдът е разяснил приложението на чл. 30 ЗН и правилата за определяне на разполагаемата част и запазената част на наследника, регламентирани в чл. 31 ЗН. Посочил е, че към датата на смъртта на наследодателката Н. А. тя не е притежавала никакви недвижими имоти, поради което масата по чл. 31 ЗН следва да съдържа само извършените от нея дарения. Запазеното право на пожизнено ползване на имота в [населено място]. К. е погасено със смъртта на титуляря му, поради което то не се наследява, не представлява актив на наследството и не следва да се включва в масата по чл. 31 ЗН. Двете дарения са остойностени към датата на откриване на наследството на Н. А. въз основа на заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвена по делото. Повторна експертиза е допусната поради оспорване заключението на първоначалната такава от ищеца, който е възразил, че не се основава на достатъчно проучване на пазарни аналози. Съдът е приел като актуални стойностите на имотите, определени от второто вещо лице, което е направило обстойно проучване на реалните пазарни цени по сделки, извършени към момента на смъртта на наследодателката. Стойността на недвижимия имот в [населено място]. К. към релевантния момент е определена на 10 100 лв., т. е. с оглед дарената от наследодателката 1/2 ид. ч. е с цена 5 050 лв. Съдът не е взел предвид оценката на имота, определена при зачитане на правото на ползване на Н. А. върху имота, посочена в допълнително заключение на вещото лице, защото към момента на откриване на наследството, това право е погасено съгласно чл. 59, ал. 1 ЗС. Стойността на апартамента в [населено място] е изчислена на 69 700 лв., т. е. по отношение на дарената от наследодателката 1/2 ид. ч. е с цена 34 850 лв. Така общата стойност на дареното от Н. А. към момента на откриване на наследството е 39 900 лв., като това е стойността и на масата по чл. 31 ЗН.

Съдът е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, според която в конкретния случай, при двама низходящи, запазената част е 2/3 от имуществото на наследодателя и е на стойност 26 600 лв., а разполагаемата част на наследодателката е на стойност 13 300 лв. Тъй като запазената част на ищеца е 1/3 или 13 300 лв. от стойността на подареното имущество, съдът е приел, че с процесните дарения в полза на Д. Д. очевидно наследодателката е накърнила изцяло запазената част на ищеца Д. Д., син на наследодателката, който не е получил имущество от нея и затова запазената му част подлежи на възстановяване. Съдът е посочил, че то не може да се осъществи чрез получаване на дял от подареното имущество чрез намаляване на двете процесни дарения, защото надарената Д. се е разпоредила и с двата имота чрез покупко-продажба преди предявяване на настоящите искове и преди вписване на исковата молба по настоящото дело. Придобитите от третите лица права не отпадат автоматично само защото е накърнена запазената част на другия наследник. Той има на разположение иска по чл. 37 ЗН за отмяна на извършеното отчуждаване, като едва уважаването на такъв иск ще има за последица връщане на имота в наследствената маса. При липса на предявен и уважен иск по чл. 37 ЗН дарените имоти не могат да бъдат върнати в наследствената маса, предвид което съдът е стигнал до извода, че ищецът следва да бъде възмезден от надарената Д. със сумата, представляваща парична равностойност на имуществото, което той би получил от наследодателката при условие, че даренията не бяха извършени, а именно сумата от 13 300 лв., която е необходима за възстановяване запазената част на Д. от наследството. Посочено е, че присъждането на тази сума е законна последица от основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, т. е. не е необходимо изрично искане на ищеца в този смисъл.

Относно иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен само спрямо ищеца на сключения между ответниците на 25.11.2020 г. договор за покупко-продажба на имота в [населено място]. К. като увреждащ правата му на кредитор на наследството на Н. А., респ. на наследник със запазена част от наследството, съдът е приел същия за допустим. Съдебният състав е посочил, че с уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се установява съществуването на парично вземане на ищеца от ответницата Д. в размер на 13 300 лв. Прехвърлителната сделка с имота в [населено място]. К. е увреждаща по отношение на ищеца, тъй като намалява имуществото на длъжника Д., а знанието за увреждането у приобретателката Н., дъщеря на прехвърлителката, на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД се предполага. Тъй като имотът е прехвърлен преди възникване на вземането, от значение за основателността на исковете е установяването, че разпоредителното действие е извършено от Д. и Н. с цел да увреди кредитора Д. Д.. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че през ноември 2020 г., малко преди сключване на процесния договор за покупко-продажба, между страните са се развили отношения, мотивирали ответниците да сключат сделката с цел да осуетят възможността ищецът да потърси защита на правата си както по отношение на съсобствен имот в [населено място], така и спрямо наследството на неговата майка Н. и да получи възмездяване за неговата запазена част от наследството й. Ответницата не е постигнала съгласие с Д. относно сумата за уравняване на дела му от имота в [населено място] и е съзнавала възможността за евентуални предстоящи имуществени спорове между тях. Предвид изложеното съдът е приел, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД са осъществени и го е приел за основателен.

При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:

Първият въпрос е некоректно зададен. С исковата и уточнителната молба ищецът е посочил, че претендира възстановяване на запазената си част от наследството на Н. А., негова майка, а съобразно указанията на съда е изброил всички дарствени сделки, които общата наследодателка е извършила с притежаваните от нея имоти самостоятелно или заедно със съпруга си. С оглед на изложените твърдения и формулирания петитум не може да се направи извод, че се касае за частичен иск, още повече, че се иска възстановяване на запазената част от наследството само на наследодателката Н. А., починала на 12.02. 2018 г., но не и от наследството на наследодателя А. Д. А., баща на ищеца, починал на 02.09.2013 г. Във всеки случай наследникът не е длъжен да посочи точно запазената си част или да пресмята какво се включва в наследствената маса. Нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН е императивна и съдът има задължение съобразно наведените от страните твърдения да изясни от кои имоти ще се формират запазената и разполагаемата част от наследството. Затова въпросът не представлява основание за допускане до касационно обжалване.

По втория поставен въпрос приложимо е разрешението, дадено с т. 3 на ТР № 1/013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, според което въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая във въззивната жалба са направени оплаквания относно допуснато от първоинстанционния съд нарушение на чл. 201 ГПК, тъй като насрещната страна не изложила доводи за назначаване на допълнителна или повторна експертиза. На първо място, това твърдение е неточно. Както е отбелязал и въззивният съд в мотивите към решението си, повторната експертиза е допусната след направено възражение за нейната недостатъчна практическа насоченост поради липса на проучване на пазарни аналози. Тази повторна експертиза е обстойно обсъдена от въззивния състав и е приета за обективна и компетентно изготвена, поради което и нова експертиза не е служебно назначена. Не се касае за пропуск, който настоящият състав следва да санкционира, тъй като според вътрешното убеждение на въззивния съд спорният въпрос е бил изяснен с повторната експертиза. Освен това подобна преценка е относима към правилността на решението.

Третият и четвъртият въпрос се основават на оплакванията на касатора срещу обосноваността на повторната експертиза и липсата на достатъчно доказателства за установяване на действителната стойност на масата от наследството и на запазения дял на ищеца-сънаследник. Изложените оплаквания са свързани с правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. От друга страна, твърдяната очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК предполага дотолкова съществен порок, при който решението е постановено в директно нарушение на закона, или извън закона, или е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивното решение не страда от подобни пороци. Необходимо е да се посочи, че вещото лице, изготвило повторната експертиза, подробно и ясно е описало методите, по които е изчислена пазарната стойност на процесния имот, както и е съобразило конкретното състоянието на самия имот. С оглед на изложено въпросите не представляват основание за допускане на касационно обжалване.

По петия въпрос следва да се посочи най-напред, че с оглед на трайната практика на ВКС (ТР № 2 по тълк.д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК) е утвърдено разбирането, че за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по принцип са достатъчни твърдения, че ищецът има качеството на кредитор, но не е необходимо вземането му да бъде предварително установено с влязло в сила решение, като признаването или отричането на вземането е определящо за качеството кредитор на ищеца, а оттам – и за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, но не и за допустимостта му. Ищецът има свобода на преценка дали да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, а наличието на друг ред на защита с предявяване на иск по чл.37 ЗН, както смятат касаторите-ответници по исковете не може да го задължи да го ползва. Освен това, както е посочено в решение № 176/2013 г. по гр.д. № 1805/2013 г. на ВКС, І г.о., не във всички случаи при уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН имотът се връща в наследството. Той не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението, каквато е настоящата хипотеза. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като, както се посочи по-горе, то не е постановено в директно нарушение на закона, или извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

При този изход на спора разноските за касационното производство, направени от ответника и доказани с приложения договор за правна помощ от 1200лв., заплатено адвокатско възнаграждение следва да се възложат в тежест на касаторите.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,