Определение № 185 от 06.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 1256/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. А. Г. и „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД срещу решение №158/07.01.2020 г. по т.д. №302/2019 на Бургаския апелативен съд, с което потвърдено решение №320/16.08.2019 г. по т.д. № 425/17 на ОС-Бургас, с което е обявен на основание чл. 216 ал.1, т.2 ДОПК за относително недействителен спрямо ищеца Държавата чрез НАП договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт № 194, т.2 рег.№3587, дело № 347 от 22.10.2013 на нотариус О. Ж., с р-н на действие: РС-гр.Бургас, по силата на който „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД е продал на А. А. Г. недвижими имоти, подробно описани в нотариалния акт, за сумата от 62 000 лева-общо, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Държавата чрез НАП в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови решението си, съставът на въззивния съд е приел следното: Видно от данните по делото, със заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП [населено място] за възлагане на ревизия № 801555/12.12.2008 г. и заповед на началник сектор „РП“, отдел „КД“, Д. „К“ при ТД на НАП [населено място] за възлагане на ревизия № 900414/ 23.03.2000 г., е образувано ревизионно производство спрямо ответника „Саудиш Инвестмънтс Груп“ ЕООД. Заповедите са връчени на представител на дружеството на 22.12.2008 г., респективно – 1.04.2009 г. Атакуваната в настоящото производство сделка е сключена на 22.10.2013 г., с нот.акт № 194, т.2 рег.№3587, дело № 347 от 22.10.2013 на нотариус О. Ж., с р-н на действие:РС-гр.Бургас, т.е. след връчване на заповедта на възлагане на ревизията. С ревизионен акт № 900414/ 18.06.2009 г. са установени публични задължения в тежест на дружеството - въззивник в размер на 270 442,81 лева. Няма данни ревизионният акт да е бил обжалван, поради което следва да се приеме, че същият е влязъл в законна сила. Съгласно справка относно общия размер на публичните задължения на дружеството, същите към 18.02.2019 г. са в размер на 726 892,67 лева- главници и мораторни лихви. По отношение на възражението на ответниците, че „Саудиш Инвестмънтс Груп“ЕООД не притежава качеството кредитор, тъй като публичните задължения, на които се позовава, са погасени по давност, въззивният съд е изложил съображения, за това, че самото вземане на кредитора не се превръща в предмет на делото по иск по чл.135 ЗЗД, съответно на такъв по чл.216 ал.1,т.2 ДОПК. Съдът по такъв иск следва да изходи от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Обратното можело да се приеме единствено, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Позовал се е на мотивите на Тълкувателно Решение № 2/ 2017 от 9.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, и е приел, че възражения за погасяване на публичните вземания по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящия процес, тъй като те не засягат спорното материалното право. Ето защо и доколкото са налице всички елементи от фактическия състав на чл.216 ал.1,т.2 ДОПК, включително и това даденото по сделката значително да надхвърля полученото / по покупко- продажба страните са се споразумели по обща продажна цена на транслираните имоти 62 000 лева, при данъчна оценка към момента на извършване на сделката- 92 235,20 лева/, искът е счетен за основателен. В изложението на основанията за допускане до касация се навеждат въпроси, които се свеждат до това: следва ли съдът, при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл.216 ал.1 ДОПК, да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника. В случая така формулираният обобщен правен въпрос обуславя изхода на спора, и по него следва да се допусне касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие със задължителната практика на ВКС: постановките в мотивите към т.2 на ТР №2/2017 на ОСГТК.. На основание изложеното, съдът