Определение № 69 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4700/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Х. М. Ч., М. Ю. Ч. и Д. Ю. Ч. срещу решение № 135 от 02.07.2021 г. по в.гр.д. № 132 от 2021 г. на Смолянския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 172 от 05.08.2021 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 7018 от 10.03.2021 по гр.д.№ 167 от 2020 г. на Районен съд- [населено място] в частта му за отхвърляне на предявения от касаторите срещу Б. А. Ч. иск с правно основание чл.108 ЗС в неговата осъдителна част: за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху 1/3 ид.ч. /по 1/9 ид.ч. за всеки от ищците/ от подпокривно пространство на триетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в имот № ...., образуващ парцел X.-327 в кв..... по плана на [населено място], общ.Д., обл.С. от 1960 г. /идентичен с имот № ....., за който е отреден парцел VII-.... в кв.25 по ЗРП на [населено място] от 1984 г. и с поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-1834 от 15.06.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК/.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Какво представлява т.нар. от съда „кьор таван“, може ли същият да бъде обитаем и ако да- следва ли да се уважи иск на съсобственик срещу друг съсобственик за предоставяне на достъп до този таван ?

2. При установен единствен достъп до общи части на сградата /подпокривно пространство/ през отвор /капандура/ в ползвания от единия от собствениците апартамент на третия етаж от сградата, следва ли да се осигури достъп на останалите собственици до тези общи части на сградата, независимо къде се намира отворът ?

3. Приложимо ли е Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. към случаи, в които съсобствениците не искат прехвърляне на собствеността на общите части, а само достъп до тях, каквото право имат по закон ?

4. При наличие на промяна на проекта на плана на къщата от единия съсобственик, касаеща капандурата /отвора/ към подпокривното пространство, следва ли другите съсобственици да търпят ограничения /да бъдат лишени от достъп до подпокривното пространство/ ?

В писмен отговор от 10.10.2021 г. ответникът по жалбата Б. А. Ч. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на С. окръжен да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск в неговата осъдителна част, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищците и ответникът са съсобственици на процесната триетажна полумасивна жилищна сграда, включително и на подпокривното пространство на тази сграда. Ищците ползват част от първия и втория етаж от сградата, а ответникът- целия трети етаж от тази сграда. Приел е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели е безспорно установено, че ответникът Б. Ч. нито владее, нито държи, нито ползва по какъвто и да е начин процесното подпокривно пространство. Освен това, от заключението на съдебно-техническата експертиза се установявало, че това подпокривно пространство по принцип не може да се ползва за нищо, защото няма надзид, няма прозорци, няма височина и представлява т.нар.“кьор таван“. Вещото лице е заявило, че конструктивно не е открило никакви направени от ответника препятствия за достъпа на ищците до подпокривното пространство. Къщата е била построена през 1964 г. от тримата братя и от тогава промени относно достъпа до тавана не са правени. Капандурата за достъп до подпокривното пространство, която се намирала на тавана на дневната на ответника /който живеел на третия етаж от къщата/ е в помещение, което не е обща част на тази къща по ЗС. Затова ищците не биха могли да искат, когато те решат, да им бъде осигурен достъп до подпокривното пространство през тази капандура с подвижна стълба.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд поради следното:

1. Първият поставен въпрос /Какво представлява т.нар. от съда „кьор таван“, може ли същият да бъде обитаем и ако да- следва ли да се уважи иск на съсобственик срещу друг съсобственик за предоставяне на достъп до този таван ?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не e правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС: поставеният въпрос не е обусловил решаващия извод на въззивният съд за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в неговата осъдителна част, който извод е, че ответникът Б. Ч. нито владее, нито държи, нито ползва по какъвто и да е начин процесното подпокривно пространство.

2. Вторият поставен въпрос / При установен единствен достъп до общи части на сградата /подпокривно пространство/ през отвор /капандура/ в ползвания от единия от собствениците апартамент на третия етаж от сградата, следва ли да се осигури достъп на останалите собственици до тези общи части на сградата, независимо къде се намира отворът ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносим към конкретното дело, по което съдът не е приел и няма доказателства триетажната жилищна сграда, в която се намира процесното подпокривно пространство, да е етажна собственост /отделните етажи от нея да са собственост на различни лица/ и съответно- подпокривното пространство да е обща част на сграда- етажна собственост. Напротив, прието е и е установено, че триетажната сграда е съсобствена /делба на сградата не е била извършвана/, а нейните собственици само са си разпределили ползването на отделните етажи от сградата. Освен това, този въпрос също не е свързан с решаващия мотив на съда за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в неговата осъдителна част, който е, че ответникът Б. Ч. нито владее, нито държи, нито ползва по какъвто и да е начин процесното подпокривно пространство.

3. Третият поставен въпрос /Приложимо ли е Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. към случаи, в които съсобствениците не искат прехвърляне на собствеността на общите части, а само достъп до тях, каквото право имат по закон ?/ също не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като съдът не е основал на него съществените си изводи за отхвърляне на иска по чл.108 ЗС в неговата осъдителна част: Искът в осъдителната му част е отхвърлен не защото подпокривното пространство може да бъде прехвърляно или придобивано по давност /което би противоречало на приетото в тълкувателното решение, което е възпроизведено в мотивите на въззивното решение/, а защото ищците не са доказали ответникът да владее, държи или ползва подпокривното пространство и да пречи на ищците да го ползват.

4. Четвъртият поставен въпрос /При наличие на промяна на проекта на плана на къщата от единия съсобственик, касаеща капандурата /отвора/ към подпокривното пространство, следва ли другите съсобственици да търпят ограничения /да бъдат лишени от достъп до подпокривното пространство/ ?/ също не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело, по което не е доказано планът на сградата и фактическото положение да са били променяни след нейното построяване така, че единственият достъп до подпокривното пространство да е останал през третия етаж от къщата, който етаж се ползва само от ответника. В тежест на ищците е било установяването на това обстоятелство /чрез поставяне на изрична задача на експертизата/, което те не са сторили. Напротив, прието е заключение на експертиза, според което къщата е била построена през 1964 г. и от тогава промени в нея относно достъпа до тавана не са правени.

5. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото в размер на 500 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение