Определение № 50676 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2378/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. Р., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 260194 от 05.07.2021 г. по в. т. д. № 214/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260192 от 16.12.2020 г. по т. д. № 1014/2019 г. по описа на ОС - Пловдив, Р. Р. е осъдена да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД следните суми, дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 19342 от 08.03.2007 г., а именно: сумата 31 827.51 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2019 г., сумата 6 527.74 – възнаградителна лихва, сумата 598.11 лв. – лихви за просрочие, сумата 238.87 лв. – такси и сумата 200.17 лв. – имуществени застраховки, всички дължими до 25.03.2019 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението и се иска неговата отмяна, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се конкретните изводи на съда във връзка с неподписването от страна на ответницата – настоящ касатор на погасителен план към анекса от 20.02.2008 г., както и съответните изводи за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че липсата на погасителен план, макар и да не се отразява на действителността на договора, лишава банката от правото да търси каквото и да е изпълнение на вноски за лихва и главница преди настъпването на окончателния падеж на договора – 21.03.2027 г., доколкото в този случай кредитополучателят не може да изпадне в забава. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ Неподписването /липсата/ на погасителен план, с който страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски, сроковете на тяхното погасяване и дължимите лихви, обосновава ли наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му при наличие на факта, че същият е неразделна част от договора, респ. и анексите към него; 2/ Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анекса към него, има ли самостоятелен правопораждащ характер досежно размера на месечното погашение и падежа му; 3/ Погасителният план, който е неразделна част от договора, респ. анекса към него и липсата на подпис на кредитополучателя под него влече ли след себе си наличие на валидна уговорка за размера на месечното погашение и падежа му; 4/ Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на въззивния съдебен акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по цялото искане на страната; 5/ Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на съдебния акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по съществото на спора съобразно събраните доказателства. За да обоснове приложното поле на касационното обжалване по първите три въпроса страната повтаря оплакванията в касационната си жалба; а по последните два твърди противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.18. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор оспорва нейната основателност, както и поддържа, че не са налице предпоставките на закона за допускане на исканото касационно обжалване. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, поради което е допустима. За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд е съобразил, че всички сключени допълнителни споразумения между страните /към първото от които е изготвен и оспореният като неподписан от касатора погасителен план/ са нищожни, тъй като предвиждат капитализиране на дължимата лихва, което представлява забранен от закона анатоцизъм – чл.10 ал.3 ЗЗД. Поради това е приел, че приложими между страните са клаузите на първоначалния договор и всички уговорки, постигнати с него. Предвид изложеното, във връзка с поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира следното: Въпросите от № 1 до № 3 нямат нужното значение за така разрешения материалноправен спор, тъй като с оглед решаващата правна воля на въззивния съд, както наличието, така и липсата на подписан погасителен план се явяват ирелевантни за изхода на конкретното дело, предвид приетата нищожност на анекса. Следователно посочените въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване за достъп до касация, изяснено със задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на правен въпрос, формулиран в съответствие с критериите, посочени в цитирания тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване. Освен това, в случая няма обосноваване и на съответно допълнително селективно основание /съгласно т.1-т.3 на чл.280 ал.1 ГПК/, което също препятства възможността по тези въпроси да бъде допусната касационна проверка. Относно последните два въпроса, независимо от неточната им формулировка, касаеща изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, следва да се отбележи, че при постановяване на решението съдът не се е отклонил от задължителната съдебна практика относно процесуалните му задължения, напротив, същата е в пълна степен съобразена от решаващия състав на Пловдивския апелативен съд. Поради това по тези въпроси въззивното решение също не следва да бъде допускано до касационен контрол. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение