Определение № 7715 от 20.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа – [населено място]“, подадена чрез пълномощника адв. Бойчев, и по частна жалба на областен управител на Област Бургас, подадена чрез процесуалния представител юрк. Дерелиева, срещу определение № 1959 от 08.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1893/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставено без разглеждане оспорването на областен управител на Област Бургас, обективирано в заповед № РД-09-41/12.10.2023 г., против Решение № 891 по т. 6 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Средец, проведено на 20.09.2023 г., и е прекратено производството по делото. В частната жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа – [населено място]“ се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че неправилно съдът приема, че оспореното решение не подлежи на съдебен контрол посредством атакуването му пред съда от областния управител и трети лица, имащи правен интерес – в случая сдружението. Според частния жалбоподател оспореното решение представлява също така и общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение. В писмен отговор изразява и становище за основателност на частната жалба на областен управител на Област Бургас. В частната жалба на областен управител на Област Бургас се поддържат оплаквания за необоснованост и неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът приема, че оспореното решение не подлежи на съдебен контрол по жалба на областния управител. Според частния жалбоподател разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/ дава правомощие на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, като не са визирани ограничения/изключения от това правило. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се искане и на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, да се спре производството по делото до произнасяне на Конституционния съд по к. дело № 18/2023 г. Ответникът – Общински съвет - Средец, в срока по чл. 232 от АПК в писмени отговори, чрез процесуалния си представител адв. Тунтева, изразява становище за неоснователност на частните жалби. Ответникът – „Средец Солар БГ“ ЕООД, в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Недев, изразява становище за неоснователност на частната жалба на областен управител на Област Бургас. I. По частната жалба на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа – [населено място]“ срещу определение № 1959 от 08.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1893/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас: Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като извърши служебна проверка по редовността и допустимостта на частната жалба намира, че същата, макар и подадена в срока по чл. 230 от АПК, е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без разглеждане оспорването на областен управител на Област Бургас, обективирано в заповед № РД-09-41/12.10.2023 г., против Решение № 891 по т. 6 от дневния ред на заседание на Общински съвет – Средец, проведено на 20.09.2023 г., с което е одобрен проект за частично изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на Община Средец, тъ като съдът е приел, че за областния управител липсва активна легитимация, изискуема от специалния закон, да оспорва изменения на ОУП. В това съдебно производство частният жалбоподател Сдружение с нестопанска цел в обществена полза „За чиста природа – [населено място]“ е бил конституиран като страна в хипотезата на чл. 218, ал. 1 от ЗУТ, поради и което за него не е налице правен интерес от обжалване на постановеното по делото прекратително определение. Това е така, тъй като право да обжалват даден съдебен акт имат страните, за които той е неблагоприятен. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка и с който частният жалбоподател е бил конституиран като страна по делото, в съдебното производство по оспорване на актове за одобряване на устройствени планове, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в „Държавен вестник“, заинтересовани лица могат да се конституират само в качеството на ответници и за същите е недопустимо да правят искания за отмяна на оспорения акт, както и да се присъединяват към подадени жалби в законоустановения срок. С оглед на това и прекратяването на производството по делото пред административния съд, поради оставянето без разглеждане на жалбата на областния управител срещу решението на Общински съвет - Средец не се е отразило неблагоприятно на правната сфера на този частен жалбоподател. Поради това сдружението не е активно легитимирано да обжалва постановеното прекратително определение и частната му жалба като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане, а делото пред Върховния административен съд бъде прекратено. За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че неправилно частният жалбоподател приема, че оспореното решение на Общински съвет – Средец, издадено на основание чл. 127, ал. 6 от ЗУТ, има характер на общ административен акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 214, т. 1 от ЗУТ индивидуални административни актове по смисъла на този закон са актовете за устройство на територията по чл. 1, какъвто безспорно е оспореното решение. II. По частната жалба на областен управител на Област Бургас срещу определение № 1959 от 08.03.2024 г., постановено по адм. дело № 1893/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас: Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – Бургас приема, че в конкретния случай се касае за акт, по отношение на който съдебният контрол за валидност и законосъобразност по оспорване от страна на областния управител е недопустим по силата на разпоредба от специалния закон – чл. 127, ал. 12 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според съда цитираната норма е специална и изключва компетентността на областния управител да оспори решението по силата на общата норма на чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 32, ал. 2 от ЗА. Прието е от съда още, че доколкото областният управител не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ, то и той не е оправомощен да инициира съдебен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Така постановеното определение е правилно. С оспореното Решение № 891 по протокол № 51/20.09.2023 г. на Общински съвет - Средец, на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ЗМСМА и чл. 127, ал. 6 от ЗУТ, е одобрен проект за частично изменение на ОУП на Община Средец за изрично посочени с идентификатори и площ поземлени имоти в землището на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], с промяна на предназначението им от земеделски територии – „обработваеми земи – ниви“ и „необработваеми земи – пасища“, в терени за „производство на електрическа енергия, електрически подстанции, складове и съхранение на електроенергия“, като за имотите се създава устройствена зона предимно за производство. Съгласно чл. 45, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от ЗМСМА, актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред съответния административен съд, като такова оспорване може да направи и съответния областен управител, "освен ако в закон е предвидено друго", т. е. ако контролът върху конкретен административен акт от страна на областния управител не е изрично изключен. Специалната разпоредба на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ регламентира, че ОУП може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания, което, както и правилно е приел административният съд, препятства съдебния контрол върху приетото решение от Общински съвет – Средец по жалба на областния управител. Тъй като заповедта на областният управител по чл. 32, ал. 2, изр. първо от ЗА замества жалбата и има сезиращо съда действие, изискванията за нейната допустимост следва да се преценяват по специалният закон - ЗУТ, който в случая изключва контрола на областния управител за законосъобразност на актовете на общинските съвети, с които се одобрява изменение на ОУП, доколкото последният не установява да е сред кръга от лицата, които са непосредствено засегнати от приемане и изменение на ОУП, и за които е налице правен интерес от оспорването му, съответно за които е признато правото на жалба. Следователно, областният управител не е сред лицата по чл. 127, ал. 12, във вр. ал. 13 от ЗУТ, и е недопустимо да оспорва решението на общинския съвет. Изводът за недопустимост на оспорването не се разколебава и от постановеното тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите на Върховен административен съд, както и от цитираната от частния жалбоподател съдебна практика, касаещи спорове, различни от настоящия и имащи за предмет решения на общински съвети в хипотезата на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. С оглед горното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява и направеното от частния жалбоподател искане за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к. дело № 18/2023 г. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК съдът спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. В настоящото производство тази разпоредба е неприложима, тъй като същата касае случаите когато приложимият закон е материалноправен и от преценката за неговата конституционосъобразност зависи как ще бъде разрешен материалноправния спор по делото, предмет на спиране, което в настоящия случай не е налице, доколкото предмет на к. дело № 18/2023 г. са разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи, неотносими към одобряване измененията на ОУП на основание чл. 127, ал. 6 от ЗУТ, а още по-малко при преценката за наличие на право на жалба по смисъла на чл. 127, ал. 12 от ЗУТ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,