Определение № 1240 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 24/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Х. П. срещу решение № 192 от 20.10.2022 г. по в.гр.д.№ 240 от 2022 г. на Ловешкия окръжен съд, въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 26 от 11.02.2022 г. по гр.д.№ 217 от 2021 г. на Троянския районен съд в обжалваните му части, а именно:

1. частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Х. П. срещу М. Х. Х. иск по чл.109 ЗС за осъждане на Х. да възстанови основата в южната част на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-11 от 20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК и

2. частта, с която И. Х. П. е осъден по предявения от М. Х. Х. насрещен иск по чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил“ в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ от 105 кв.м., която се ползва съвместно от двамата, като по този начин възпрепятства М. Х. да упражнява правото й на ползване на съответната част от поземления имот с идентификатор ......

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС от лице чрез вещ, която нито е негова, нито се ползва от него, нито пряко или косвено е упражнило въздействие върху нея с цел да попречи на друго лице да се ползва пълноценно от правото си на собственост ?

2. Следва ли съдът да приема доказателства след настъпила преклузия и без да са налице основания по чл.147 ГПК ?

В писмен отговор от 12.12.2022 г. ответницата по жалбата М. Х. Х. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото на ВКС разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по първоначалните искове и ответник по насрещните/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове за собственост на недвижим имот, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Х. П. срещу М. Х. Х. иск по чл.109 ЗС за осъждане на Х. да възстанови основата в южната част на жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], въззивният съд е приел, че не се установява с предприетите от М. Х. строителни действия в основите на нейната част от жилищната сграда да се пречи на ищеца И. П. да упражнява правото си на собственост върху неговата част от сградата или върху съсобственото дворно място. Назначената съдебно-техническа експертиза била категорична, че ремонтът е бил планиран като част от проекта за осигуряване на енергийна ефективност на жилищната сграда; че е извършен съобразно проекта; че отговаря на техническите изисквания и не създава опасност за целостта на конструкцията на сградата. Този ремонт с нищо не пречи на И. П. за упражнява правото си на собственост, още повече че самият той е дал съгласие за извършването му като член на сдружението, създадено за саниране на жилищната сграда.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част /частта, с която И. Х. П. е осъден по предявения от М. Х. Х. насрещен иск по чл.109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в държане и паркиране на „семейния лек автомобил“ в обхвата на голямата порта, в частта от двора с площ от 105 кв.м., която се ползва съвместно от двамата, като по този начин възпрепятства М. Х. да упражнява правото й на ползване на съответната част от поземления имот с идентификатор...../, въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, обосновават категоричен извод, че в обособената за общо ползване част от дворното място с площ от 105 кв.м. и ищецът и ответницата са паркирали автомобилите си по начин, по който са възпрепятствали другия собственик на премине с автомобил или с обемен товар към вътрешността на имота. Между страните имало конфликт от години и въпреки предприетите действия по подялба на жилищната сграда и разпределение на ползването на дворното място, все още има спорни въпроси.

За неоснователно е прието възражението на И. П., че паркираният автомобил не бил негова собственост, поради което той бил ненадлежна страна по този иск и съответно решението по него било недопустимо. Съдът е посочил, че всички свидетели установили, че именно И. П. ползва и спира автомобил на място и по начин, че пречи на преминаването на други автомобили. При категоричността на доказателствата, че именно П. създава пречките за ползването на имота чрез паркиране на автомобил на посоченото място, чия е собствеността на използваното от него превозно средство не било от значение за основателността на иска по чл.109 ЗС.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, поради следното:

Първият поставен въпрос /Налице ли е упражнено неоснователно действие по смисъла на чл.109 ЗС от лице чрез вещ, която нито е негова, нито се ползва от него, нито пряко или косвено е упражнило въздействие върху нея с цел да попречи на друго лице да се ползва пълноценно от правото си на собственост ?/ не е правен въпрос по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. п тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, който може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като е неотносим към конкретното дело: Въпросът предпоставя, че ответникът по насрещния иск И. П. не е упражнявал никакво въздействие върху съсобственото дворно място, с което да пречи на М. Х. да полза съсобствения имот /нито чрез личния си, нито чрез чужд автомобил/, докато по делото е безспорно установено и прието за доказано от съда, че именно П. създава пречките за ползването на имота, като паркира автомобил /без значение негов личен или чужд/ на място и по начин, че пречи на преминаването на други автомобили.

Вторият поставен въпрос /Следва ли съдът да приема доказателства след настъпила преклузия и без да са налице основания по чл.147 ГПК ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тък.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение- в него въззивният съд не се е произнасял по този въпрос. Въпросът е поставен във връзка с това, че първоинстанционният съд е приел като доказателства по делото три документа след първото по делото заседание: разрешение за строеж, приложение № 1 към разрешението за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Във въззивната жалба на И. П. обаче не се съдържа довод за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато процесуално нарушение- приемане на доказателства след настъпила преклузия и при липса на основания по чл.147 ГПК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд не е бил длъжен и съответно не се е произнесъл по въпроса дали с приемането на тези доказателства след първото по делото заседание първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение.

Вторият поставен въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението и тъй като е неотносим към конкретното дело, предвид на това че посочените като несвоевременно приети доказателства /разрешение за строеж, приложение № 1 към разрешението за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация/ не са от значение за правилното разрешаване на конкретния правен спор. Това е така, тъй като за основателността на предявения иск по чл.109 ЗС от значение е дали извършените от ответницата ремонти дейности пречат на ищеца да упражнява необезпокоявано правото си на собственост, а не дали те са законно или незаконно извършени.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 560 лв.

По изложените съображение настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.