Определение № 3503 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1507/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба от М. Д. Х., чрез назначения й особен представител адвокат Т. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд №3271/17.11.2022г., постановено по в.г.д.№1728/2022г. в частта, с която исковете на „Топлофикация София“ ЕАД са уважени. В жалбата са изложени доводи за недопустимост и в условие на евентуалност за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт И. М., оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като въззивното решение в обжалваната му част не подлежи на касационно обжалване. Излага, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, редовно уведомено, не е депозирало писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Въззивният Софийски градски съд отменил частично решението на първостепенния Районен съд – София в частта, с която е прието за установено, че М. Д. Х. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл.79 от ЗЗД, следните суми: над 4 330лв. до присъдената от 6 201,33лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. за имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането; над 38,35лв. до присъдените 68,95лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1 072,66лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., както и сумата от 17,14лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИЛ друго, с което отхвърлил исковете до посочените размери. Осъдил ответника да заплати на ищеца сторените съдебноделоводни разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация – София“ ЕОД – „Техем сървисис“ ЕООД. В решението въззивният съд изрично посочил, че предмет на висящия пред него спор е цялото решение на първостепенния Софийски районен съд, с което исковете са уважени в пълен размер. Формирал воля за частична основателност на предявените претенции, както следва: за сумата от 4 330лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г. за процесния имот, ведно със законната лихва от 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 38,35лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2014г. до месец 04.2016г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав. Приел, че вземанията за сумите: 2 245,67лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2014г. и 36,72лв. – стойност на услуги за дялово разпределение за периода от м.05.2013г. до м.05.2014г. са неоснователни като погасени по давност. За неоснователни намерил и исковете за заплащане на обезщетения за забава върху главниците, както следва: в размер на 1072,66лв. върху главницата – цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., както и сумата от 17,14лв. върху главницата – цена за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до 12.06.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.г.д.№40977/2017г. на СРС, 151 състав. В диспозитива на решението въззивният съд се е произнесъл единствено по отношение на исковете, за които направил извод за неоснователност, като отменил решението на първостепенния съд в тази част и постановил друго, с което отхвърлил претенциите до посочените размери. Съдът не се е произнесъл по отношение на решението на първостепенния съд в частта, в която намерил предявените искове за основателни, която е и предмет на касационното производство. Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд за поправка по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК на допусната явна фактическа грешка във въззивно решение № 3271/17.11.2022 г., постановено по въззивно гр.д. № 1728/2022 г. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд,