Определение № 336 от 11.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1259/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ответника „Интертайм“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Д. Й. Х. срещу определение № 841 от 02.04.2020г. по ч. т. дело № 893/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на определение № 38 от 03.01.2020г. по т. дело № 2780/2019г. на Софийски градски съд, ТО, 9 състав е допуснато обезпечение на предявения от „Балмакс“ ЕООД против „Интертайм“ ООД иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството чрез налагане на възбрана върху подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба с вх. рег. № 24612/26.05.2014г. на Служба по вписванията – София недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в [населено място], [улица], район Триадица, Столична община, както и чрез запор върху банковите сметки на „Интертайм“ ООД в посочените банки в РБългария до сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В инкорпорирано в частната касационна жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и определението е очевидно неправилно:

1. Във фазата по допускане на обезпечителната защита сезираният с искането съд дължи ли преценка дали обезпечителната нужда с двете й измерения – качествено и количествено, съответства на предложената от ищеца по конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК обезпечителна мярка?

2. С оглед целта на обезпечителното производство – да осигури възможност за реализиране правата на молителя, без да засяга правната сфера на ответника повече от необходимото, какви са приложимите от съда качествени и количествени критерии за адекватност на обезпечителните мерки при обезпечение на конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК?

3. Доколкото разпоредбата на чл. 442а ГПК не е приложима в обезпечителното производство, длъжен ли е съдът, допуснал обезпечението, да спазва принципа за съразмерност между наложените обезпечителни мерки и обема /размера на задължението/? Неоснователен или неправилен е съдебният акт, с който се допуска свръхобезпеченост на иска?

4. Длъжен ли е съдът при допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 ГПК на конститутивен иск по чл. 517, ал. 3 ГПК да извърши преценка, предвид доказателствата по конкретното дело, за евентуална невъзможност ответникът да бъде репариран за вреди?

5. В производство по чл. 391 ГПК длъжен ли е съдът да обезпечи евентуалните вреди, които биха настъпили от неоснователно ограничаване правната сфера на ответника, като допусне обезпечението при условията на внесена от ищеца гаранция съгласно чл. 180 – 181 ЗЗД по реда на чл. 391, ал. 1, т. 2 или чл. 391, ал. 2 във връзка с чл. 391, ал. 3 ГПК, предвид вида на иска и обема на претендираното от ищеца право?

6. Освен възможността за обжалване на определението по допускане на обезпечението, не е ли именно гаранцията по чл. 391, ал. 1, т. 2 и чл. 391, ал. 2 във връзка с чл. 391, ал. 3 ГПК, която брани неоснователно засегнатата правна сфера на ответника?

По посочените правни въпроси частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради решаването им от въззивната инстанция в противоречие с посочена практика на ВКС.

7. Допустимо ли е конститутивен иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК и чл. 517, ал. 4 ГПК да се обезпечава чрез налагане на запор или възбрана върху имущество на търговското дружество, явяващо се ответник? – по този въпрос частният жалбоподател поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като е налице противоречива съдебна практика, която следва да бъде уеднаквена.

Частният жалбоподател излага и доводи за очевидна неправилност на определението на Софийски апелативен съд – неправилно е определен размерът на обезпеченото вземане на „Балмакс“ ЕООД към „Интертайм“ ООД на обща стойност 724 670 лв. – лихва и главница; очевидно неправилно в обстоятелствената част искането на ищеца за запор на банкови сметки във всички банки на ответника е уважено частично до сумата 400 000 лв., а в диспозитива е допуснато до сумата 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва..

Ответникът „Балмакс“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Б. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Поддържа и становище за правилност на обжалвания въззивен съдебен акт по съображения, изложени в представения писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.

За да допусне обезпечение на предявения от „Балмакс“ ЕООД против „Интертайм“ ООД иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на дружеството, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 390, ал. 1 ГПК за допускане на обезпечение: 1/ допустимост и вероятна основателност на иска с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК – „Балмакс“ ЕООД е взискател по изп. дело № 469/2019г. на ЧСИ с рег. № 890, по което длъжник е К. Н. У.; с постановление от 06.12.2019г. частният съдебен изпълнител е овластил взискателя по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК да предяви иск за прекратяване на „Интертайм“ ООД, предвид насочване на изпълнението срещу дял на ограничено отговорния съдружник К. Н. У., за сумите в размер 696 373 лв. – главница, 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г., 8 644 лв. – неолихвяема сума и 21 490,10 лв. – такса по т. 26 от Тарифата на КЧСИ; 2/ обезпечителна нужда, тъй като се цели да се осуетят действия на ответника, водещи до намаляване на имуществото и от там на стойността на ликвидационния дял на К. Н. У.; 3/ допустими от закона и подходящи за целите на конкретното обезпечително производство обезпечителни мерки – възбрана на посочения недвижим имот и запор на банковите сметки на ответното дружество в посочени банки до определен размер. По отношение на размера на обезпеченото вземане съдебният състав е изложил съображения, че обезпечението чрез възбрана върху недвижимия имот следва да се допусне до размера на главницата 696 373 лв. и законната лихва върху главницата до 19.06.2019г 28 297,94 лв., но не и върху неолихвяемата сума 8 644 лв. и таксата по т. 26 от Тарифата на КЧСИ. Относно другата обезпечителна мярка – запор върху описаните банкови сметки, въззивната инстанция в мотивите на обжалваното определение е приела, че молбата следва да бъде уважена частично, а именно до сумата от 400 000 лв.

При съпоставяне на мотивите и диспозитива на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият съдебен състав констатира, че въпреки формирания в мотивите извод, че по отношение на втората обезпечителна мярка – запор върху описаните банкови сметки, молбата следва да бъде уважена частично, а именно до сумата от 400 000 лв., в диспозитива на определението въззивната инстанция е допуснала обезпечението на иска, както чрез възбрана на имота, така и чрез запор на банковите сметки в посочените банки до сумата в размер 696 373 лв. – главница и 28 297,94 лв. – законна лихва върху главницата до 19.06.2019г., без да разграничи размерите съобразно извода в мотивите на определението. В този смисъл е и направеното оплакване в частната касационна жалба, която по своя характер в тази част представлява молба за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че производството следва да се прекрати и делото да се изпрати на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав за отстраняване на евентуално допуснатата очевидна фактическа грешка в определението.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение