Определение № 50472 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1843/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 12 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. № 292/2021 г. на Търговищкия окръжен съд, след частична отмяна на решение № 79 от 28.10.2021 г. по гр. д. № 64/2021 г. на Районен съд – Попово, е осъдено Сдружение на ловците и риболовците в Попово да заплати допълнително на „Елена Груп“ ЕООД сумата 8 963.65, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в стойността на нереализирания добив от унищожените през 2017 г. посеви от рапица в обработваните от ищеца земи - имот № по БЗС ............с площ от 59.82 ха в землището на [населено място], общ. Попово, както и в имот № по БЗС ........... с площ от 38.31 ха в землището на [населено място], общ. Попово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на установяване на вредата - 25.01.2017 г., до окончателното изплащане на задължението. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която искът е бил уважен за сумата от 7474,75 лв.

Въззивният съд е приел следното:

Ищецът „Елена Груп“ ЕООД е земеделски производител, който обработва земи в землищата на [населено място] и [населено място], общ. Попово. През стопанската 2016/2017 г. той е обработвал имот № по БЗС .......... с площ от 59.82 ха в землището на [населено място] и имот № по БЗС ............. с площ от 38.31 ха в землището на [населено място], като ги е засял с рапица. На 25.01.2017 г. той е подал заявление до директора на Държавно ловно стопанство „Ч. Л.“- Попово, вх. № 341/25.01.2017 г., с което го уведомил за нанесени имуществени вреди от постоянни набези на диви животни в процесните имоти. На 31.01.2017 г. бил съставен констативен протокол на комисия, извършила оглед в имотите, според който там имало множество изравяния в дълбокия сняг, състоящи се в пресни следи от благороден елен, което представлявало около 70% от засятата площ за двата имота. Със заповед № 8/02.02.2017 г. директорът на Р.-Шумен сформирал комисия, която обходила процесните ниви и установила, че от засетите семена от рапица има поникнали средно 25 бр. растения на кв. м. Тази комисия отново обходила имот БЗС № .............. на 06.07.2017 г. и съставила протокол, от който се установява, че са извършени замервания на 4бр. х 1 кв. м. пробни площи, като са посочени и изброените растения във всеки един кв. м. Посочен е и средният брой, който възлизал на 23 бр. на кв. м. Дадена е препоръка да се извърши и контролно зажънване на засегнатите площи. Видно от приложения констативен протокол, на 14.07.2017 г. комисията извършила контролна жътва, като от пожънатите площи в размер на 13, 4 дка били получени 4310 кг., а усреднената стойност била 321, 6 кг/дка. По делото са представени и 6 бр. констативни протокола, съставени в периода 06. -07.03.2017 г., от представители на фирми за семена и посеви и управителя на ищцовото дружество, в които е посочено, че посевите от рапица в процесните два имота са повредени от диви животни, като увредените площи били около 30%, над 30%, и над 35%.

Със заявление изх. № 103/21.09.2017 г. ищцовото дружество поискало от ответното сдружение, което стопанисва дивеча в двете землища, в които се намират процесните имоти, да определи стойността на нанесените щети в тях. Сдружението отказало доброволно уреждане на спора поради липса на съгласие за размера на вредите. По делото сдружението е представило удостоверение и протокол за това, че през стопанската 2016/2017 г. е осигурило зимно подхранване на дивеча в ловно-стопанските райони на [населено място] и [населено място].

Съдът е приел въз основа на разпитаните по делото свидетели, че зимата на 2016/2017 година е била много тежка и в процесните ниви е имало скупчване на елени за дълъг период от време – те не само са увреждали земеделската култура чрез преминаване и зимуване в нивите, но са я употребявали и за храна. Прието е, че в конкретната ситуация не е имало как от ищеца да бъдат предприети текущи действия по извеждането на елените от нивите. Негови служители са пробвали да ги изгонят чрез хвърляне на пиротехнически средства, но напълно безуспешно. Прието е също, че реално работещо средство за опазване на нивите от диви животни е електрическият пастир. Такова средство обаче е удачен вариант за по-малки площи, но при обща площ на блока, в който са зимували елените през януари 2017 година от близо 1 000 декара, то действията за изграждане на такъв тип ограда и инвестициите за такова средство са видимо неоправдани.

Прието е, че ответното сдружение е предприело действия за недопускане на увреждане на земеделски култури от диви животни, находящи се в стопанисвания от него район, като периодично е доставяло храна за животните. Отговорността за уврежданията от диви животни обаче е безвиновна. За животните свежата храна, каквато е поникналата рапица, е била привлекателен източник на енергия. Отделно от това самият факт, че много голямо количество елени са се отклонили от местата с хранилки в търсене на други източници за преживяване, говори, че осигурената за тях храна не е била в достатъчно количество.

От правна страна въззивният съд е приел, че искът е с правно основание чл.50 ЗЗД, вр. чл.79 от Закона за лова и опазване на дивеча / ЗЛОД /. Съгласно чл.50 ЗЗД собственикът и лицето, под чийто надзор се намира едно животно, отговарят за вредите, причинени от него. Отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна - лицата отговарят не поради свои виновни действия, а само защото са собственици на животни, респ. защото животните се намират под техен надзор. Съгласно чл.79, ал.1 ЗЛОЛ обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Прието е, че съгласно чл.30, ал.2 ЗЛОД, ловните сдружения организират стопанисването, опазването и ползването в дивеча в ловно-стопанските райони съгласно договори, сключени с държавното ловно или горско стопанство, съгласно нормата на чл.36, ал.3 ЗЛОД, вр. чл.29, ал.8 ППЗЛОД. Точно на това основание е и сключен договор от 2009 г., съгласно който С. в Попово е приело да стопанисва и дивеча в 41 ЛСР, сред който е и ловният район, в който попадат и землищата на селата М. и Горица. По силата на този договор ответникът осъществява надзор над дивеча в посочените ЛСР, като има задължение освен да го стопанисва и ползва, така и да опазва и охранява животните, т. е. да осъществява надзор.

Прието е, че за определяне размера на обезщетенията по чл.79, ал.1 и чл.80, т.3 ЗЛОД е предвидена специална административна процедура по установяване вида и размера на щетата от нарочна комисия, назначавана от Директора на Р., като предвид чл.179, ал.1 ГПК протоколът на комисията е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите факти при огледа относно характера, вида и размера на нанесените щети.

Прието е, че по делото не е доказано ответникът да е осъществил необходимия надзор и да е положил достатъчно грижи, така че дивите животни да не увреждат другиго, каквото задължение му е вменено с разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗЛОД. Нанесени са имуществени вреди на ищеца върху посевите от рапица в процесните имоти. Затова предявеният иск е доказан по основание.

По размера на вредите съдът е приел следното:

Вещото лице е дало изходни данни, от които могат да бъдат пресметнати нанесените имуществени вреди. Вещото лице обаче е извършило неправилно логическо изчисление, приемайки, че намаленият добив се отнася само за увредените площи. Всъщност именно в резултат на причинените увреждания от стадуващите през зимата елени от процесните ниви в цялата им обработваема площ е налице намален добив.

Съдът е изходил от следните данни: Средният добив от рапица през стопанската 2016/2017 година е 355 кг. на декар. От имота в [населено място] с площ от 580 дка ищецът е получил добив от рапица в размер на 338.50 кг. на декар. От имота в [населено място] с площ от 390 дка ищецът е получил добив от рапица в размер на 286 кг. на декар. Пазарната цена на тон рапица през въпросната година е била 683 лева.

При това положение, ако нивата на ищеца в [населено място], засети с рапица, не бяха частично унищожени, то той би реализирал добив от 580 дка х 355 кг. или добив в размер на 205,9 тона /цена на тон – 683 лева/ – т. е. приход в размер на 140 629, 70 лева. Тъй като е било налице унищожаване на площи, ищецът е реализирал добив от 580 дка х 338.50 кг. или добив в размер на 196.33 тона –т. е. приход в размер на 134093,39 лева. Разликата между прихода, който би могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на 6 536.31 лева за имота в [населено място]. Ако нивите на ищеца в [населено място], засети с рапица, не бяха частично унищожени, то той би реализирал добив от рапица за 390 дка х 355 кг. или добив в размер на 138.45 тона – т. е. приход в размер на 94 561.35 лева. Тъй като е било налице унищожаване на площи, ищецът е реализирал добив от 390 дка х 286 кг. или добив в размер на 111.54 тона – т. е. приход в размер на 76 181.82 лева /111. 54 тона х 683 лева/. Разликата между прихода, който би могъл да реализира ищеца, и който на практика е реализирал, възлиза на 18379.53 лева за имота в [населено място].Общият пропуснат от ищеца приход от двата имота е на стойност 24 915. 84 лева. Съдът е приел, че приходът от осъществяваната от ищеца дейност включва разходите за засяване на нивите и тяхната обработка плюс печалбата, която дружеството би могло да реализира. По този начин на изчисление ищецът се обезвъзмездява изцяло за вредите, които са му причинени. Претенцията на ищеца, въведена като предмет на настоящия спор, възлиза на сумата от 16 438.40 лева. Тя е изцяло основателна и следва да се уважи. Прието е, че от така получения приход не следва да се извадят получените от ищеца държавни субсидии. Те са за подпомагане на земеделските производители и представляват част от бюджета на дружеството за изпълнение на дейностите за производство на селскостопанска продукция.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Сдружение на ловците и риболовците в Попово.

Жалбоподателят оспорва решаващите изводи на съда: че всички струпани диви животни от рода благороден елен на едно място /до 400 бр. по свидетелски показания/ в близост до процесните имоти са били под надзор на сдружението; че сдружението не е изпълнило задълженията си по чл.78, ал.1 ЗЛОД, а обратно – че ищецът „Елена груп“ ЕООД е направил всичко възможно за ограничаването на набезите на животните, т.е. че е изпълнил задължението си по чл.78, ал.2 ЗЛОД; че вещото лице не е избрало правилна методология за определяне размера на вредите. Според жалбоподателя не било взето предвид обстоятелството, че поради хранителната миграция и тежката зимна обстановка дивечът е придошъл от съседните ловни полета. Не било съобразено също, че сдружението е изпълнило задълженията си по чл.78, ал.1 ЗЛОД да извърши таксация и подхранване на дивеча, като то няма задължението да го изхранва или угоява, т.е. да доставя достатъчно храна. Неправилно съдът приел, че ищецът „Елена груп“ ЕООД е направил всичко възможно за ограничаване набезите на диви животни и с действията и бездействията си не е допринесъл за ограничаване на вредоносния резултат. В случая нямало денонощна охрана, не били поставени електронни пастири за ограждане на имотите откъм горския фонд, не били използвани репеленти, липсвала застраховка на посевите. Спорен бил и въпросът кое е правилният метод на оценка на вредите – този на вещото лице или избраният от съда. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Проблемите по делото са групирани в три групи:

1. Съгласно чл.202 ГПК заключението на експертизата се преценява съобразно доказателствата по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, като оценката на заключението се мотивира от съда – решение от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. и решение №248/16.11.2015 г. по гр. д. № 1271/2015 г. на III-то г.о. Приемането от съда на друг метод на изчисление спрямо този на вещото лице и отхвърлянето на неговото становище за приспадане на субсидиите налагало даване на отговор на спорния въпрос: Правилно или неправилно е логическото изчисление на вещото лице по поставения му въпрос какъв е размерът на нанесените щети в процесните имоти и следва ли субсидиите, получени от ищеца като ЗП да бъдат приспаднати при изчисляване на щетите на земеделеца;

2. Съдът неправилно приложил чл.78, ал.2, чл.80 ЗЛОД и З., като присъдил обезщетение на земеделски производител за вреди от диви животни, въпреки че той не е изпълнил изначалното си, първично задължение по чл.78, ал.2 ЗЛОД и не е предприел достатъчни мерки за опазване на собственото си селскостопанско имущество.

3. Разпоредбата на чл.50 ЗЗД се отнася само за вреди от домашни животни. Ловните сдружения носят отговорност за вреди само в изрично предвидените от закона случаи – само ако не са извършили съответните ловностопански мероприятия: задължителна норма на отстрел, за да не се увеличава прекомерно популацията; да се правят хранилки в горите за зърнени и листни фуражи, както и дивечови ниви. Ловните сдружения нямат задължение да охраняват нивите, това е задължение на собствениците и стопаните на нивите.

И на последно място – жалбоподателят счита, че е формирана противоречива съдебна практика по въпроса кой трябва да носи отговорност за вреди на диви животни върху селскостопанска продукция – собственикът на тази продукция или ловните сдружения. Жалбоподателят иска от състава на ВКС да предложи на основание чл.292 ГПК на ОСГК да излезе с тълкувателно решение по прилагането на чл.50 ЗЗД, вр. чл.78-80 ЗЛОД, вр. чл.2 З..

Ответникът „Елена груп“ ЕООД оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и не е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложени са и доводи, че е налице специална правна уредба – чл.79 ЗЛОД, която обаче следва да се разглежда в контекста на чл.50 ЗЗД. Дружеството се позовава и на различни разпоредби от ЗЛОД и развива доводи в подкрепа на обжалваното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на паричния иск над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Макар и не съвсем прецизно, жалбоподателят е поставил въпроса как следва да се разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция съгласно чл.78, вр. чл.80, т.3 ЗЛОД. Този въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2.10 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва практика на ВКС по прилагането на посочените разпоредби от ЗЛОД. Касационното обжалване следва да се допусне по поставения въпрос.

Липсва основание за сезиране на ОСГК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по прилагането на чл.50 ЗЗД, вр. чл.78-80 ЗЛОД, вр. чл.2 З., тъй като липсва противоречива практика на ВКС по този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,