Определение № 5907 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4569/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. П. М. против определение № 1985 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 1974/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 368 от 21.06.2024 г. по гр. д. № 226/2024 г. на Монтански окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на касаторката от 27.05.2024 г., уточнявана с последващи молби, с правно основание чл. 105 СК за разкриване на тайната на осиновяването на Т. П. Ш.. Жалбоподателката поддържа, че обжалваният акт е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон и като такъв моли да бъде отменен. В представените частна касационна жалба и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (значимост за точното приложение на закона и за развитието на правото): 1. „Представляват ли „ тайна на осиновяването съдържащите се в самото дело за осиновяването на Т. П. Ш. данни, след като в качеството си на законна съпруга на В. Б. М., който е внук на осиновения се искат тези данни?“; 2. Представляват ли тайна на осиновяването съдържащите се в делото за осиновяване данни, по които е допуснато осиновяването, или под тайна се презумира узнаването на самият факт от лицето, че е осиновено. Покойният съпруг на молителката е знаел това обстоятелство приживе“; 3. „Законните наследници по дело за осиновяване представляват ли лица с правен интерес“ и имат ли права да получат информация от архивираните дела съгласно чл. 84 ал. 2 от Правилника за администрацията в съдилищата?“; 4. „Налице ли е засягане на правната сфера на жалбоподателката като единствен жалбоподател, изхождайки от молбите до ОС Монтана, както и от тяхното съдържание?“; 5. „Представляват ли „тайна на осиновяването“ данните, които се съдържат в архивираното дело по което е допуснато пълното или НЕ осиновяване, такова ли е то т.к. факта на осиновяване е известен, а и от представените доказателства е видно, че молителката Ю. П. М. е преживяла съпруга на В. Б М., б.ж. на М., починал на 25.06.2016 г.- син на осиновения-законен наследник?“, и 6. „Молителката като наследник по закон има ли право на достъп до информация, като обосновава своите искания с качеството си на наследник на дете на осиновения?“. Частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по молба на Ю. П. М., с която е поискана информация за произхода на осиновения Т. П. Ш., починал на 05.10.1957 г., който е баща на нейния съпруг В. Б. М., починал на 25.09.2016 г.. Процесуалната си легитимация молителката в производството е установила с два броя удостоверения за наследници, от които се установява, че Ю. П. М. е преживяла съпруга на В. Б. М., който е син на осиновения Т. П. Ш.. Съобразно гореустановените факти въззивният съд, на основание чл. 105, ал. 1 СК, е приел, че молителката М. в качеството си на преживяла съпруга на син на осиновения Т. П. Ш. не принадлежи към кръга лица с правен интерес от иницииране на производство по чл. 105 СК за разкриване на биологичния произход на осиновения, поради което молбата й е оставена без разглеждане като недопустима. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на исканото касационно обжалване. Поставените от касаторката първи, втори, четвърти и пети въпроси не се обуславящи за изхода на настоящия спор, тъй като същите не са относими към решаващите изводи на въззивния съд за липса на процесулана легитимация от страна на жалбоподателката за иницииране и провеждане на производство по чл. 105 СК. Поради това те не удовлетворяват общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 т. 1 ТР № 1 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което е достатъчно обстоятелство за недопускане на такъв. Поставените трети и шести въпроси се отнасят до съществуването на право на достъп до информация от архивираните дела за осиновяването на Т. П. Ш. от страна на молителката, в качеството й на наследник по закон (преживяла съпруга) на дете на осиновения. Дори да се приеме, че въпросите са правни, по тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Нормата на чл. 105 СК, редакция публ. ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., е ясна и не се нуждае от допълване и тълкуване. В нея изрично са посочени процесуално легитимираните да инициират производството по чл. 105 СК лица – право да искат информация за произхода на осиновения имат само осиновителите, навършилият 18 години осиновен, неговите низходящи и неговия съпруг, съответно съпруга. Молителката е съпруга не на починалия осиновен Ш., а на починалия син на последния, поради което не е измежду кръга изрично посочени лица в нормата на чл. 105 СК. Следва да се посочи още, че производството по чл. 105 СК има охранителен характер. По отношение на охранителните производства, съгласно изричната разпоредба на чл. 540 ГПК, съответно приложение намират общите правила на исковото производство, с изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388 ГПК. При липса на нормативно установено отклонение от предвиденото в чл. 540 ГПК, в насока разширяване кръга на лицата с правен интерес от иницииране на производство по чл. 105 СК, доколкото молителката е извън този кръг, процесното охранително производството подлежи на прекратяване. Този принцип е изведен в трайната практика на ВКС (определение № 146 от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 682/2020 г. на ВКС, III г. о. и др.) по приложението на предходната редакция на чл. 105 СК, публ. ДВ бр. 100 от 2010 г., но следва да се прилага и спрямо сега действащата редакция, разширила кръга от лица с право на достъп до информация за произхода на осиновения, но в рамките на изрично посочените в законовата норма. С оглед гореизложеното и наличието на ясна и недвусмислена правна норма (чл. 105 СК), която не се нуждае от тълкуване, и на относима съдебна практика, ненуждаеща се от осъвременяване, по горепосочените два въпроса не е осъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение