Определение № 5649 от 04.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 863/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 12 от 11.01.2025г. по гр.д. № 307/2023г. на Окръжен съд-Перник, с което е отменено решение № 260214 от 27.10.2022г. по гр.д. № 5588/2020г. на Pайонен съд-Перник и вместо това са отхвърлени предявените от В. Т. С., в лично качество и като наследник на И. В. С., искове срещу: Т. В. И. (заместена в хода на процеса съгласно чл. 227 ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Н. К. И. (заместен в хода на процеса по съгласно чл. 227 ГПК от Р. Н. И. и А. Н. И.), Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И., а именно:

• иск по чл. 108 ЗС против Р. Н. И. и А. Н. И., като наследници на Т. В. И., за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. метра по плана на [населено място] и осъждането им да предадат владението върху идеалните части от имота;

• иск против Р. Н. И. лично и като наследник на Н. К. И., против А. Н. И. като наследник на Н. И., и против М. К. И., че не притежават право на ползване върху 1/2 ид. част от горепосочения УПИ, учредено им от Т. В. И. с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. на нотариус М. М.; за признаване, че ищецът собственик на 1/2 ид. част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част;

• иск по чл. 108 ЗС против Н. Р. И. и А. Р. И., за признаване, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от имота и осъждането им да предадат владението върху тази идеална част.

Касационната жалба е подадена от ищеца В. Т. С. чрез адв. А.. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като въззивният съд не е бил сезиран с жалба от ответниците А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. срещу уважаването на исковете против тях, но въпреки това съдът е отменил решението и спрямо тях. Изтъква се нищожност на решението в частта, с която е отхвърлен първия иск, предявен първоначално срещу Т. И., поради неяснота и неразбираемост на мотивите. Евентуално се поддържа неправилност на решението. За допускане касационно обжалване, освен основанията по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК се сочи и това по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ влезлите в сила решения имат ли сила на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните; 2/какви са последиците от невписване на исковата молба спрямо правоприемниците, ако тя е била вписана спрямо праводателя; които считат за разрешени в противоречие с Решение № 121 от 11.04.2011г. по гр.д. № 1400/2009г. на І г.о. и Решение № 1029 от 07.01.2010г. по гр.д. № 2588/2008г. на ІІ г.о. С молба от 23.02.2024г. касаторът заявява, че е допусната грешка при изписване на номера на спорния УПИ и същият следва да се чете *, а не *.

Ответникът по жалбата Р. Н. И. чрез пълномощника си адв. Я. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира в своя полза присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.

Останалите ответници: А. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И. не са представили писмен отговор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Пред районния съд са предявени искове по чл. 108 ЗС от И. В. С. и В. Т. С.; И. С. е починала в хода на процеса е и заместена от втория ищец - неин наследник. Ответници по исковете са: 1/Т. В. И. (починала и заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.), 2/ Н. К. И. (починал и заместен от Р. Н. И. и А. Н. И.), 3/ Р. Н. И., М. К. И., Н. Р. И. и А. Р. И.. Предявените искове са три: 1/ против Т. В. И. (заместена от Р. Н. И. и А. Н. И.) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 43, с площ от 541 кв. м. по плана на [населено място] и да бъдат осъдени да предадат владението върху тази идеална част; 2/ против Н. К. И. (заместен от наследниците му Р. Н. И. и А. Н. И.), против Р. Н. И. и против М. К. И. да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от горепосочения УПИ и че те не са носители на право на ползване върху тази идеална част, учредено с нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. от Т. В. И. и да предадат владението върху посочената идеална част; 3/ против Н. Р. И. и А. Р. И. (като приобретатели по договора за дарение, посочен по-горе) да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от същия УПИ да бъдат осъдени да предадат владението върху идеалните части от имота.

Въззивният съд е споделил установеното от първата инстанция от фактическа страна и съгласно чл. 272 ГПК е препратил към него. Установено е, че с договор за продажба с нотариален акт от 1975 г. И. В. С. по време на брака си с Т. К. С. е придобила 1/2 идеална част от дворно урегулирано място от 1066 кв.м., съставляващо парцел * в квартал 61 по плана на [населено място], заедно с жилище, обособено в северната част на едноетажната масивна жилищна сграда, намираща се в парцела. След смъртта на Т. С. през 2005г. и на И. С. - по време на настоящия процес, ищецът В. Т. С. - техен син, се явява собственик на тази 1/2 ид.ч.

С нотариален акт от 1986г. първоначалната ответница Т. В. И. е призната за собственик по наследство и давност на другата 1/2 идеална част от същия поземлен имот, заедно с обособеното жилище в южната част на едноетажната масивна жилищна сграда.

Със съдебно решение по гр.д. № 825/1986г. на Пернишки районен съд е извършено разпределение на ползването на дворното място между Т. В. И. и И. В. С., като е постановено Т. В. да ползва частта, означена на скицата на вещото лице с буквите: А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,И,К,А (това е северната част на имота), а И. В. да ползва частта, означена с буквите: А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,3,Л,М,А (южната част на имота).

Според приетата техническа експертиза сега действащият кадастрален план и регулационен план на [населено място] е одобрен през 2000г., а предходният такъв е от 1961 г. По предходния кадастрален план имотът е с пл. № * и по регулационния план за него е отреден парцел * в кв. 61. По кадастралния план, одобрен 2000г., са заснети два имота: имот с пл.№ * и имот с пл. № *, които обхващат стария имот пл. № * и части от два други съседни имоти. По регулационния план от същата година за имот с пл.№ * е отреден УПИ * в кв. 43 с площ 539 кв.м., а за имот с пл. № * е отреден УПИ * в кв.43 с площ 541 кв.м. Вътрешно-регулационната линия между двата УПИ минава през жилищната сграда. През 2015г. е нанесена поправка на кадастралния план, като имот пл.№ * и имот пл.№ * са заснети като един имот с пл. № *. Вещото лице сочи, че разпределението на ползването между страните по гр.д. № 825/1986г. съвпада с разделянето на имота с ограда с изключение на частта по отсечката Д-Е, която е изместена на място с 1,2 м в северна посока в частта на И. В.. Същевременно, разпределението на ползването не съвпада с разделянето на имот пл.№ * и имот с пл.№ * по плана от 2000г., като вещото лице сочи къде точно са различията.

По гр.д. № 1665/2011г. на Районен съд-Перник от И. В. С. е предявен иск срещу Т. В. И. иск по чл.54 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план и с решение, влязло в сила на 21.12.2012г., е признато за установено, че И. В. С. и Т. В. С. са собственици на по 1/2 идеална част от имот с пл. № * по отменения кадастрален план от 1961г., с площ от 1066 кв.м., който по кадастралния план на [населено място], одобрен 2000г., е погрешно нанесен като два отделни имота с пл. №№ * и *, която грешка следва да бъде отстранена в кадастралния план. Въз основа на това решение със Заповед № 1386/2015г. на кмета на Община-Перник е одобрена поправка на кадастралния план, като имот с пл.№ * и имот пл. № * са заличени и е нанесен един имот с пл. № *. Тази заповед е обжалвана по административен ред и е потвърдена от съда.

С констативен нотариален акт № 94, том 1, рег. № 3723, дело № 76/2010г. (преди образуване на гр.дело № 1665/2011г.) Т. В. И. е призната за собственик по давност на УПИ * в кв.43, с площ от 541 кв.метра. С нотариален акт за дарение № 23, том 1, рег. № 117, дело № 22/2011г. тя е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на Н. Р. И. и А. Р. И. правото на собственост върху този УПИ. Сделката е сключена след предявяване на иска по гр.д. №1665/2011г. от И. С., но преди вписването на исковата молба.

От показанията на свидетеля Е. А. е установено, че към 1996-1998г. страните имали спор във връзка с изграждането на баня в имота, като пристройка. Според свидетеля Т. и съпругът й пребивавали в имота от ранна пролет до късна есен, синът им Р. идвал в събота и неделя, а внуците - по-рядко. Свидетелите В. К., Е. С. и Ч. С. безпротиворечиво сочат, че оградата в имота е поставена от страните около 1987 г. и оттогава не е местена. Показанията на свидетелите В. К. и Ю. Б. съдът е счел, че противоречат на останалите гласни доказателства и на техническата експертиза относно наличието на ограда през средата на имота, поради което не ги е кредитирал в тази част.

При тези факти първоинстанционният съд е приел, че вписването на исковата молба, въз основа на която е образувано гр. дело № 1665/2011г. няма значение за обвързаността на третото лице-приобретател от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Приел е, че по силата на чл. 226 ал.3 ГПК влязлото в сила решение, с което искът за собственост е уважен, обвързва и приобретателя на спорното право, независимо дали е участвал като страна по делото. Прехвърлителната сделка е извършена след предявяване на иска по чл.54 ЗКИР, поради което приобретателите са обвързани от постановеното решение и установеното, че праводателят им Т. В. И., не е собственик на разликата над 1/2 идеална част.

Въззивният съд не е споделил тези изводи. Приел е, че приобретателите по сделката (договора за дарение), извършена в хода на производството по гр.д. № 1665/2011г. на ПРС, не са обвързани от съдебното решение. Исковата молба на И. В. С. по чл. 54 ЗКИР срещу Т. В. И. е предявена на 19.03.2011г. и е вписана на 11.04.2011г. Сделката, обективирана в нотариалния акт за дарение, е изповядана на 31.03.2011г., т.е. преди вписването на исковата молба. Вписването има оповестително-защитно действие - целта му е ищецът да противопостави своите права и на трето лице- приобретател на имота по време на висящ съдебен процес, предвид разпростирането на силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по вписаната искова молба и спрямо него, съгласно чл.226 ал.3 от ГПК. Това правило обаче не се прилага когато третото лице е придобило собствеността преди началото на процеса и неговият акт е вписан преди исковата молба. В този случай в процеса като страна трябва да бъде конституиран приобретателят на имота, което не е било сторено. В разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е предвидено изключение от общото правило, а именно: „.. с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от ЗС)…“. Според въззивния съд в случая е налице това изключение, а именно: прехвърляне на спорното право по време на висящ съдебен процес, образуван въз основа на искова молба, подлежаща на вписване. Тъй като спорното право е прехвърлено от страна на ответника по делото Т. В. И. преди вписването на исковата молба, то разпоредбата на чл. 226 ал. 3 ГПК е неприложима, респ. постановеното съдебно решение не обвързва със силата на пресъдено нещо приобретателите на спорното право. Приемането на обратното би означавало приобретателите на спорното право да бъдат лишени от правосъдие, доколкото същите са били лишени от възможността да защитят правата си в производството по гр.д.№ 1665/2011г. (те са придобили спорното право преди вписването на исковата молба и няма как да са узнали за наличието на висящ съдебен спор), а обвързването им с постановения съдебен акт лишава същите от защита и по настоящото дело.

По-нататък съдът е пристъпил към разглеждане основателността на предявените искове, като е изложил съображения само по предявеното от ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реална, обособена част от имот пл. №*, съвпадаща с процесния УПИ * в кв.43, с площ от 541 кв.м. Посочил е, че с нотариалния акт за дарение от 31.03.2011г. Т. В. И. е учредила вещно право на ползване на Н. К. И., Р. Н. И. и М. К. И. и е дарила на ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. правото на собственост върху УПИ *. Н. Р. И. и А. Р. И. са влезли във владение на имота на основание този договор, който е действителен, но е лишен от вещно-прехвърлителен ефект по отношение на частта от имота, на която дарителят не е собственик. Договорът е основание за добросъвестно владение. При изповядване на сделката дарителката Т. И. се е легитимирала с констативен нотариален акт от 2010г. и не може да се приеме, че дарените са знаели, че тя не притежава правото на собственост върху целия имот, предмет на дарението. Презумпцията за добросъвестност по чл. 70 ал. 2 ЗС не е оборена, ответниците са установили добросъвестно владение от 31.03.2011г. и това владение не е било смутено в продължение на 5 години. Поради това ответниците Н. Р. И. и А. Р. И. са собственици на имота на основание давностно владение и предявеният от ищеца иск е неоснователен.

Решението е подписано с особено мнение от съдията-докладчик като са изложени съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като предмет на закрила с предявения иск следва да е реална част от имот пл. № * по кадастралния план, след поправката от 2015г., съвпадаща с границите на УПИ * в кв. 43 по регулационния план. Установено е от влязлото в сила решение по чл. 54 ЗКИР, че в кадастралния план от 2000г. е допусната грешка и тя е била отстранена като е постановено нанасяне на един имот с пл. № *, вместо на двата имота №№ * и *. Обстоятелството, че по регулационния план от 2000г. са отредени два УПИ не превръща спорния имот в самостоятелен такъв; той съществува в правния мир като едно цяло, какъвто е бил и преди допуснатото грешно отразяване. Поради това се касае до реална част от поземлен имот, а не до самостоятелен имот. Изясняването на точния предмет на делото е от значение с оглед фактите и обстоятелствата, подлежащи на доказване и избягване възможността да се получи защита, различна от търсената.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Първо, съдът констатира, че в решението на въззивния съд е допусната очевидна фактическа грешка при изписване номера на спорния поземлен имот. С уточнение на исковата молба от 19.04.2019г. е заявено, че предмет на иска е УПИ * в кв. 43, което съответства на актуалния регулационен статут на имота и е поискана поправка на исковата молба, в която погрешно е посочен УПИ *. Незачитайки тази корекция, въззивният съд погрешно се е произнесъл за УПИ *. След приключване на настоящето производство следва да се проведе производство по чл. 247 ГПК за отстраняване на допуснатата грешка.

Налице е основанието по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за преценка на допустимостта на обжалвания акт във връзка с наведените доводи, че първоинстанционното решение, с което исковете са били уважени, е отменено и спрямо необжалвалите другари на въззивника Р. Н. И., като е уважено поддържаното от необжалвалите ответници Н. Р. И. и А. Р. И. възражение за придобиване на имота по давност и въз основа на това е постановено отхвърляне на исковете.

Липсва основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК за преценка валидността на постановения акт по първия иск срещу Т. И., сега срещу наследника й Р. И.. Въззивният съд не е изложил конкретни съображения защо отхвърля този иск, но това само по себе си не прави акта нищожен, а евентуално неправилен. Същевременно, доколкото съдът в мотивите си е приел, че Т. И. не е била собственик на 1/2 ид.ч. от имота и не е могла да я прехвърли с договора за дарение, то е налице съмнение за очевидна неправилност на акта поради явна необоснованост.

Поставените два правни въпроса: дали влезлите в сила решения имат сила на пресъдено нещо спрямо правоприемниците на страните и какви са последиците от невписване на исковата молба спрямо правоприемниците, ако тя е била вписана спрямо праводателя, имат отношение към изхода на спора. Те обаче са непрецизно формулирани и не кореспондират с изводите на съда. Съдът е приел, че приобретателите на имота по договора за дарение, сключен след завеждане на иска за собственост, но преди вписването на исковата молба, не са обвързани от силата на пресъдено нещо, защото вписването има оповестително-защитно действие. Следва да се подложи на преценка дали не е очевидно неправилен изводът, че вписването на искова молба за установяване право на собственост има оповестително-защитно действие. Затова касационно обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.