Определение № 343 от 17.05.2012 г. на ВКС по д. № 307/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. К. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по ч.гр.д. № 533/12 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане на исковата й молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК – поради неотстранени нередовности. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Налице е основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК – по въпроса за предпоставките за връщане на исковата молба на осн. чл.129, ал.3 от ГПК въззивното определение противоречи на практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК - опр. по чл.274, ал.3 от ГПК по ч.гр.д. №676/10 г. на трето г.о., по ч.гр.д. №741/11 г. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №383/09 г. на четвърто г.о., по ч.гр.д. №478/11 г. на трето г.о. и на съответстващата й трайна практика на съдилищата. Според закона – чл.129, ал.2 от ГПК, и тази практика исковата молба се връща, ако в дадения му срок ищецът не отстрани нередовностите в съдържанието на исковата молба – чл.127, ал.1 от ГПК и не представи приложенията към нея – чл.128 от ГПК.. Разгледана по същество частната касационнна жалба е основателна: В случая, исковата молба е оставена без движение и на ищцата е даден едноседмичен срок да посочи ответника, да уточни и обоснове искането си до съда, да посочи цената на иска и внесе държавна такса. В този срок, с молба от 11.11.11 г. ищцата е посочила наименованието и адреса на ответника, уточнила е искането си и е помолила да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски, поради инвалидност и липса на доходи, като е представила доказателства за това. Районният и въззивният съд не са констатирали подаването на уточняващата молба, не са обсъдили съдържанието й във връзка с дадените от първоинст. съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК и не са се произнесли по искането на ищцата за освобождаване от д.т. и разноски за делото.. Затова изводът им, че указанията на съда за отстраняване нередовностите на исковата молба не са изпълнени и е налице основание за връщането й по чл.129, ал.3 от ГПК е прибързан, необоснован и незаконосъобразен. В. определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане и произнасяне по молбата на ищцата от 11.11.11 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.