Определение № 3848 от 07.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 101/01.02.2024 г. по ч.гр.д. № 46/2024 г., с което Апелативен съд – Велико Търново е отхвърлил молба на ответниците за допълване по разноските на определението за частично прекратяване на делото поради отказ от исковете. Определението се обжалва от Д. К. и А. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси: 1. Кой е началният момент, от който тече срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване по разноските на определението за прекратяване на делото, когато определението е постановено в открито съдебно заседание в присъствие на страната, подала молбата по чл. 248 ГПК? и 2. Длъжен ли е ответникът да поиска разноските и да представи списъка по чл. 80 ГПК до приключване на откритото съдебно заседание, в което е постановено определението за прекратяване на делото, или законът допуска ответникът да го направи в молбата по чл. 248 ГПК? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, към която препраща чл. 274, ал. 3 ГПК, и твърдят, че въззивният съд ги е решил в противоречие с т. 14 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС и с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплакват, че определението е неправилно като постановено в нарушение на чл. 248 и чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба КОНПИ възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а определението е правилно. За да потвърди определението, с което първостепенният съд е отказал да допълни по разноските определението за частично прекратяване на производството поради отказ от исковете, предявени от КОНПИ срещу ответниците/сега касатори Д. К. и А. К., въззивният съд е приел, че процесуалният представител на ответниците адв. Г. А. е присъствал в откритото съдебно заседание, в което е постановено протоколното определение за частично прекратяване на производството поради отказ от исковете (чл. 233 ГПК), но искането за присъждане на разноските по делото е направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, поради което е неоснователно. При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос не обуславя определението. Касаторите го свързват със срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но въззивният съд е разгледал молбата за допълване по разноските на определението за частично прекратяване на производството поради отказ от исковете (чл. 233 ГПК) по същество, а не я е третирал като просрочена. Следователно по този въпрос е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. В частта, в която с втория въпрос касаторите повдигат питане за списъка по чл. 80 ГПК, е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Отхвърленото искане за допълване по разноските на определението за частично прекратяване на производството поради отказ от исковете въззивният съд не е мотивирал със списъка по чл. 80 ГПК и/или с момента, до който ответниците могат и са го представили – в случая, с молбата по чл. 248 ГПК. Само онази част от втория повдигнат въпрос, с която касаторите поставят питане за момента, до който ответникът следва да заяви искане за разноски при частично прекратяване на делото, обуславя определението. Макар да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, изключена е допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В определение № 688/27.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5154/2015 г. IV-то ГО на ВКС и другите цитирани в него се приема, че претенцията за разноски при прекратяване на делото може да бъде заявена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и да бъде уважена при условията по чл. 248 ГПК, когато: 1) делото е прекратено в закрито съдебно заседание и 2) препис от искането за прекратяване не е бил връчен на насрещната страна. В случая, определението за частично прекратяване на делото поради отказ от исковете е постановено в открито съдебно заседание, но искането за разноски ответниците са направили за пръв път в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. В съответствие с практиката на Върховния касационен съд, която настоящият състав споделя, въззивният съд е отказал да я уважи и да допълни протоколното определение по чл. 233 ГПК. При тези мотиви, съдът