Определение № 60160 от 04.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 754/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от А. К. С., чрез адвокат Т. П., срещу въззивно решение № 76/15.09.2020 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 79/2020 г. С определение № 77/09.03.2021 г. по ч.гр.д. № 753/2021 г.съставът на ВКС е присъединил за съвместно разглеждане частна жалба, подадена от “АНТИК 2004“ ООД срещу определение № 100866/12.11.2020 г., постановено по въззивното дело по реда на чл. 248 ГПК. А. С. счита, че въззивното решение е недопустимо – въззивният съд не е имал право сам да се произнася по съществото на материалноправния спор, а е трябвало да обезсили решението на първостепенния съд и нему да върне делото за разглеждане по иска, който е предявен. Развива и съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски. Насрещната страна “АНТИК 2004“ ООД, представлявано от управителя П. И., чрез адвокат М. Б., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – не е изведено общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са представени съдебните актове, на които въззивното решение противоречи; то не е очевидно неправилно; предходният състав на ВКС е дал изрични указания на въззивната инстанция да съобрази споразумението, поради което твърденията за неговата нищожност са в противоречие с чл. 229, ал. 1 ГПК; твърденията за нищожност са несвоевременно и неправилни, преклудирани са и по съществото си са злоупотреба с права; ако споразумението е нищожно, то и претенцията на касатора е изцяло неоснователна. В евентуалност поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че няма основания за спиране на производството на настоящото дело до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, защото предходен състав на ВКС вече е обсъдил спогодбата и я приел за валиден акт, който трябва да се съобрази от въззивния съд. Освен това, самата спогодба не страда от пороци и валидно обвързва страните, докато в тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК ВКС се разглежда хипотеза, при която съдът би бил длъжен да следи служебно за валидността на договора по отношение на неговата форма и предмет. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Бургаски апелативен съд отменил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд в обжалваната пред него част, с която “АНТИК 2004“ ООД е осъден да заплати на А. К. С. сумата от 58 500 евро, представляващо дадено по прекратен предварителен договор от 24.08.2016 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, и вместо това постановил друго, с което осъдил “АНТИК 2004“ ООД да заплати на А. К. С. сумата от 25 000 евро, дължима по т. 3 от сключено между страните на 23.10.2017 г. споразумение за прекратяване на предварителен договор за продажба на недвижим имот, като отхвърлил претенцията до пълния предявен размер от 58 500 евро, дължимо на посоченото основание. Осъдил “АНТИК 2004“ ООД да заплати на А. К. С. 3750,70 лв. разноски за всички инстанции, съразмерно уважената част от иска. А. С. е осъдена да заплати на търговското дружество 11 115 лв. съдебноделоводни разноски за всички инстанции съразмерно отхвърлената част от исковете. С определение № 100866/12.11.2020 г. въззивният съд е отказал по реда на чл. 248 ГПК да измени решението си в частта за разноските, присъдени в полза на А. С., Обжалваният е акт е постановен след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с решение № 289/26.02.2020 г. на ВКС по гр.д. № 950/2019 г., IV г.о. Със същото съставът на ВКС е обезсилил решение № 76/26.11.2018 г., постановено от Бургаския апелативен съд по в.гр.д. № 287/2018 г., като е приел, че с последното съдът е разгледал иск на непредявено основание. За да постанови обжалваното решение, съдът установил, че на 24.08.2016 г. между “АНТИК 2004“ ООД (като продавач) и А. К. С. (като купувач) е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 4, по проект – ателие № 102, с обща застроена площ от 75,83 кв. м., находящ се на първи етаж в жилищна сграда в [населено място]. Уговорена е обща продажна цена на имота в размер на 68 247 евро, като заплащането й е уговорено да се извърши както следва: първа вноска - 2 000 евро (платима при подписване на договора), втора вноска - 3 000 евро (платима до два дни след подписването на договора), трета вноска - 15 400 евро (платима не по-късно от 10.10.2016 г.), четвърта вноска - 20 400 евро (платима не по-късно от 20.12.2016 г.), пета вноска - 20 400 евро (платима не по-късно от 20.02.2017 г.) и последната вноска от 7 047 евро – платима в деня на подписване на окончателния договор. По делото са приложени документи за извършени от купувача плащания – разписка от 26.08.2016 г. за платени 28 500 евро, получени от П. Т. (пълномощник на продавача); разписка от същата дата за платени от купувача на управителя на “АНТИК 2004“ ООД 5000 евро; платежно нареждане от 05.11.2016 г. за платена по банкова сметка на продавача сума в размер на 10 000 евро; 3 бр. вносни бележки от 20.03.2017 г. за платени по банкова сметка в полза на продавача суми от по 5000 евро и платежно нареждане от 23.10.2017 г. за платена от купувача по банкова сметка на продавача сума в размер на 9 747 евро. Последната сума е върната от продавача на купувача на 31.10.2017 г. С пълномощно от 20.10.2017 г. А. С. е упълномощила В. И. да я представлява по сключения от нея предварителен договор, за подписване от нейно име и за нейна сметка на анекси към договора, за отправяне на нотариални покани, за извършване на всякакъв вид действия по негова преценка, както и да подписва всякакъв вид документи. Предоставени са и правомощия за промяна на страните по договора и/или прекратяването му при цени и условия каквито представителят намери за добре, дадено е и право на представителя да договаря сам със себе си. Впоследствие, между продавача и пълномощника на купувача, на 23.10.2017 г., е сключено споразумение за прекратяване на предварителния договор за продажба на недвижим имот от 24.08.2016 г. В споразумението е посочено, че страните не си дължат взаимно неустойки и каквито и да е други обезщетения за неизпълнение, нямат насрещни претенции една спрямо друга за каквото и да е неизпълнение на задължения по предварителния договор, както и за произтекли от това вреди. В т. 3 е посочено, че продавачът се задължава да възстанови на купувача платената до момента сума в размер на 25 000 евро, не по-късно от 15.11.2017 г. по посочена от купувача банкова сметка, с което се считат за окончателно уредени всички финансови отношения по сключване и изпълнение на предварителния договор. С получаването на сумата купувачът е декларирал, че няма каквито и да е други претенции по повод изпълнението на предварителния договор и заплащане на цената на имота по него. В т. 5 от споразумението е посочено, че с подписването му се обезсилват всички издадени от страните частни документи по повод действието на договора, включително и разписки за получаване на плащания, като същите се връщат в оригинал на изправната страна. Установено е по делото, че разписките за платени от купувача суми не са върнати на продавача. Същите са приложени по делото. При горната фактическа обстановка съдът е приел, че между страните е постигната спогодба по чл. 365 ЗЗД, обективирана в споразумението от 23.10.2017 г. Прието е, че с това споразумение страните валидно и окончателно са уредили отношенията си по повод на прекратяването на договора, а в частта, с която те са постигнали споразумение за последиците от прекратяването на предварителния договор, договореното няма характера на допълнително споразумение към съществуващ договор, а има характера на нов договор. Като се е позовал на т. 5 от уговореното в споразумението, съдът приел още, че разписките за получени от ответника суми, платени по предварителния договор, не са годни доказателства - купувачът не може да черпи права от собственото си неизпълнение на задължението по т. 5 – да върне разписките в оригинал на продавача. Предвид договореното между страните обезсилване на всички платежни частни документи (вносни бележки и разписки), за всички тях към момента на представянето им от ищцата с исковата молба, не е налице обвързваща материална доказателствена сила спрямо ответника и не могат да се ценят като годно доказателство по твърденията на ищцата за предоставени от нея суми на ответника. Продавачът е върнал на купувача сума в общ размер на 33 500 евро (получени от продавача в брой) – изводът е мотивиран с уговореното в т. 3 от споразумението връщане единствено на сума от 25 000 евро (по същия начин, по който са получени – по банков път), уговореното в т. 5 обезсилване на документи за извършени плащания, като е посочено още, че в т. 3 от споразумението страните изрично са посочили, че не се дължи връщане на каквато и да е друга сума, освен посочените в същата точка 25 000 евро. Продавачът също не отрича дължимостта на сумата в този й размер. Така мотивиран, съдът е приел, че дължима е единствено сумата от 25 000 евро. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение, тъй като според указанията на първата касация по настоящото дело, предходното въззивно решение е било постановено по непредявен иск. Поради това, съставът на ВКС го е квалифицирал като недопустимо, обезсилил го е и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на Бургаския апелативен съд. Той, в тази хипотеза е трябвало сам да обезсили решението на първостетпенния съд и да го върне на него за произнасяне. Като не го е сторил, сам е постановил недопустимо решение. Това му разрешение противоречи на решение № 406/14.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1585/2013 г., IV г.о.; решение № 198/11.04.2017 г. на ВКС по т.д. № 126/2015 г., I т.о.; решение № 119/26.05.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7034/2013 г., I г.о. Излага, също така, и съображения, че от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, касационно обжалване следва да бъде допуснато по следните правни въпроси: обективираното в двустранно споразумение изявление, че се обезсилват всички издадени разписки за получени плащания и поемане на задължението за връщането им в оригинал на издалата ги страна, достатъчно доказателство ли е, за да се приеме, че ответникът е провел доказване на правно изключващото си възражение, че удостоверените от него като получени от ищеца суми, са върнати, при положение, че разписките не са върнати, или следва този факт да се изведе след преценка на целия събран по делото доказателствен материал; представлява ли изявлението, материализирано в двустранно споразумение, че се обезсилват всички, издадени от страните частни документи, включително и разписки за получени суми, като същите се връщат в оригинал на издалата ги страна, разписка за извършено плащане, ако разписките не са върнати; ползва ли се разписката, удостоверяваща извършено плащане, с материална доказателствена сила прямо издателя си, ако кредиторът е заявил, че я обезсилва; при направено възражение за изпълнение на парично задължение, има ли погасителен ефект изявлението на кредитора, материализирано в частен документ, че се обезсилват издадените от длъжника разписки за получени от него суми; Касаторът твърди, че в противоречие с тълкуването, дадено в решение № 384/02.11.20111 г. по гр.д. № 1450/2010 г. на ВКС, I г.о., въззивната инстанция се е произнеса по въпроса: длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор и без страната да е направила възражение за това, особено когато основанието за нищожността е явно; следва ли съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор. Счита, че до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 1/20202 г. на ОСГТК, в чийто предмет е включен поставения въпрос, касационното производство следва да бъде спряно. Въпросът е от значение за постановения резултат и е включен в образуваното с разпореждане на председателя на ВКС тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Предметът на тълкувателното дело се определя от въпроса, по който е образувано, а не от конкретните хипотези, разгледани в решенията, дали основание да се установи наличие на противоречива съдебна практика. Твърдението на ответника по касационната жалба, че съставът на Върховния касационен съд при първата касация по делото е вече постановил, че спогодбата е валидна, не отговаря на данните по делото. С решение № 2891/26.02.2020 г. на състав на IV г.о., по касационно дело № 950/2019 г., съдът приел, че съдилищата са се произнесли по непредявен иск и поради това е обезсилил въззивното решение, но не е разглеждал спора по същество. Според мотивите, основанието да се търси исковата сума е договореността между страните във въпросната спогодба, а не връщане на даденото по прекратен договор. При така установеното, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, съдът