Определение № 987 от 01.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 191/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркон Партнърс“ ЕООД, чрез процесуален представител, срещу Решение № 417 от 11.07.2025 г. по в. т. д. № 150/2024 г. на Апелативен съд – София. С посоченото решение е потвърдено Решение № 1200 от 13.10.2023 г. по т. д. № 2299/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу В. Р. Д. иск с правно основание чл.145 ТЗ за заплащане на сумата от 4 000 000 щ. д., представляваща имуществени вреди с характер на претърпяна загуба от това, че на 20.08.2021 г. В. Р. Д., в качеството й на управител на „Аркон Консулт” ООД, е наредила сумата от 4 000 000 щ. д. от сметката на дружеството в „Юробанк България” АД по своя лична банкова сметка в същата банка, с посочено основание за превода „аванс за изпл. на друж. дял чл. 125, ал. 3 от ТЗ”, поради погасяване чрез прихващане със сумата 6 703 200 лв., равностойност на 4 000 000 щатски долара, явяващи се част от вземане на В. Р. Д. за стойността на 50 % от капитала на „Аркон Консулт” ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира отмяната му и уважаване на предявения иск. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът излага доводи за наличието на самостоятелните основания по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК. Позовава се и на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснован с твърдението за противоречие между изводите на Апелативен съд – София и практика на ВКС, съответно посочена, по въпроса: „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по съществото на спора да обсъди всички своевременно наведени доводи и възражения на страните, като формира свои собствени правни мотиви на база на всички събрани доказателства по делото ?“. Ответникът В. Р. Д., чрез процесуален представител, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. В условията на евентуалност се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Не е заявявено искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания резултат Апелативен съд - София е констатирал, че страните не спорят по факта, установен и от представения Дружествен договор, актуален към 28.08.2021 г., че към този момент дружеството„Аркон Консулт” ООД е било с капитал от 20 100 лв., разпределен на 2 010 дяла, всеки един с номинална стойност 10 лв.; Съдружниците В. Р. Д. и Р. Н. Р. са притежавали по 1 005 дяла, или всеки от тях е притежавал по 50% от капитала на дружеството; Считано от 04.03.2015г., съдружникът В. Р. Д. е станала и управител на дружеството, редом с Р. Н. Р., като двамата са представлявали същото заедно и поотделно; На 28.05.2021г. на дружеството било връчено по реда на чл.125, ал.2 ТЗ предизвестие за напускане от страна на В. Р. Д., с което същата отправила покана за предприемане на съответните действия за определяне и изплащане на дружествения й дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ; На 20.08.2021г., преди да изтече срока на предизвестието, „Аркон Консулт“ ООД, чрез управителя В. Д., направило паричен превод на сумата от 4 000 000 USD към В. Д., с отразено основание - авансово плащане на дружествен дял - чл. 125, ал.3 ТЗ; С нотариална покана от 31.08.2021г. В. Д. е поискала „Аркон Консулт“ ЕООД, считано от 28.08.2021 г., да предприеме предвидените в чл.125 ал.3 ТЗ действия и да й изплати стойността на дружествения й дял, който към 31.08.2021 г. бил в размер на 11 539 033,70 лв., от който се претендира сумата от 4 835 833,70 лв. - дължимият остатък от стойността на дружествения дял след направеното вече авансово плащане на сумата от 4 000 000 USD на 20.08.2021г.; Поканата била връчена на 17.09.2021 г., като нова покана с идентично съдържание била връчена на дружеството и на 07.10.2021 г.; На 09.09.2021 г. „Аркон Консулт“ ЕООД взело решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу В. Д. и на същата дата цедирало в полза на „Аркон Партнърс“ ЕООД вземането си за сумата от 4 000 000 USD, с левова равностойност по курса на БНБ към 20.08.2021г. от 6 703 200 лв., произтичащо от неправомерното поведение на В. Р. Д., в качеството й на управител и изразяващо се в неоснователно превеждане по нейна сметка на сумата от 4 000 000 USD, извършено на 20.08.2021 г., и с отразено основание в платежното нареждане - авансово плащане на дружествен дял - чл. 125, ал.3 ТЗ; Извършената цесия била съобщена на длъжника В. Р. Д. на 15.10.2021 г.; Дружеството „Аркон Партнърс“ ООД се управлява и представлява от Р. Н. Р., който е и съдружник в него. Съдът е установил също така, че във въззивното производство страните не спорят по факта, че В. Р. Д. е проявила противоправно поведение в качеството си на управител на дружеството, изразяващо се в авансово изплащане на част от сумата, доколкото към 20.08.2021 г. не е било възникнало вземане с такъв характер в нейна полза. За безспорно решаващият съд е приел, че между В. Д. и „Аркон Консулт“ ЕООД е водено т. д. № 2045/2021 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по предявен от първата иск с правно основание чл. 125, ал.3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ за сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от равностойността на дружествения й дял от имуществото на „Аркон Консулт“ ЕООД към 31.08.2021 г.; Решението по делото е влязло в законна сила на 21.10.2024 г., когато с Определение № 2723 по т.д. 1046/2024 г. състав на ВКС не е допуснал до касационно обжалване Решение № 105 от 20.02.2024г. по в.т.д. № 949/2023г. по описа на Апелативен съд - София, с което било потвърдено Решение № 627 от 12.05.2023 г. по т. д. № 2045/2021 г. на Софийски градски съд; С първоинстанционното решение на основание чл. 125, ал.3, вр. чл.127 ТЗ „Аркон Консулт” ЕООД е осъдено да заплати на В. Р. Д. сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от паричната равностойност на дружествения й дял в „Аркон Консулт” ООД към 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4 340 345,51 лв., считано от дата на подаване на исковата молба - 18.10.2021 г. до окончателното й заплащане. Като спорен от въззивната инстанция е очертан въпросът за допустимостта на направеното от В. Д. възражение за прихващане с вземане по чл. 125, ал.3 ТЗ от „Аркон Консулт“ ЕООД, който се явява цедент на въззивника „Аркон Партнърс“ ЕООД, по съображения, че същото не е било ликвидно и е било предмет на установяване в рамките на друго съдебно производство (т. д. № 2045/2021 г. по описа на Софийски градски съд, в. т. д. № 949/2023 г. по описа на Апелативен съд - София и т. д. № 1046/2024 г. по описа на ВКС). Като спорно е определено и възникването на активното вземане, доколкото се твърди, че сумата на пасивите превишава сумата на тази част от актива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на членството на В. Р. Д.. За спорен е приет и размерът на това вземане. За да приеме за неоснователни поддържаните от въззивното дружество възражения по спорните въпроси, позовавайки се на задължителните разяснения на ТР № 2 от 18.03.2022г. по т.д. № 2/2020г. на ВКС, ОСГТК, Апелативен съд – София, е приел, че не е задължително активното вземане да е ликвидно, то може да е спорно, като неговото съществуване подлежи на установяване в съдебното производство по предявения иск за вземането на насрещната страна (пасивното вземане). Изложено е, че съгласно разпоредбата на чл.103 ЗЗД длъжникът може да прави възражения за прихващане на цедираното вземане със свои вземания срещу цедента стига да не е дал изрично съгласие за извършената цесия. Тъй като от доказателствата по делото не е било установено такова да е дадено от страна на В. Р. Д., решаващият съд е приел, че тя може да прави възражение за прихващане срещу цесионера със своето вземане от цедента. За неоснователно е намерено твърдението на В. Д., че към момента на обявяване на делото за решаване, размерът на вземането й по реда на чл. 125, ал.3 ТЗ (активното) е установен с влязло в сила решение. В тази връзка е посочено, че „Аркон Партнърс“ ЕООД не е участвало под никаква форма в производството по чл.125, ал.3 ТЗ със страни В. Р. Д. и дружеството „Аркон Консулт“ ЕООД, включително не е било обвързано с решението по това дело и на основание чл.298, ал.2 ГПК, тъй като „Аркон Партнърс“ ЕООД не е правоприемник на „Аркон Консулт“ ЕООД по отношение на вземането, предмет на спора по т.д. № 2045/2021г. на Софийски градски съд. По тази причина е прието, че в тежест на В. Д. е доказване съществуването и размерът на активното вземане по чл.125, ал.3 ТЗ в настоящото производство. След обсъждане на събраните по делото доказателства, включително чрез препращане по реда на чл.272 ГПК към подробните мотиви на първоинстанционния съд, при съобразяване с практиката на ВКС по приложението на чл.125, ал.3 ТЗ, въззивният съд е приел за доказано вземането на ответницата Д. към 31.08.2021г. в установения от първоинстанционния съд размер. Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съставът на Апелативен съд – София е потвърдил обжалваното решение. Настоящият състав на ВКС намира следното по приложното поле на касационното обжалване: Не се установява наличието на самостоятелното основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Основанието по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК е обосновано с твърдението за произнасяне от страна на въззивния съд contra legem и в грубо противоречие с формалната логика и опитните правила, доколкото е вменена злоупотреба с права на едноличния собственик на капитала на „Аркон Консулт“ ЕООД, като е санкционирано за това нарушение трето лице - „Аркон Партнърс“ ЕООД. За да квалифицира поведението на едноличния собственик на капитала на „Аркон Консулт“ ЕООД – Р. Р. като съставляващо злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел за установено, че последният е разпределил печалби за минали години в своя полза, въпреки че същата е реализирана с участието на другия съдружник. Подвеждането на действията на посоченото лице под нормата на чл.8, ал.2 ЗЗД е без правно значение за спора, доколкото представлява квалифициране на поведението му от гледна точка на добросъвестното упражняване на права. От решаващо значение за спора е приетият от съда въз основа на писмените доказателства – междинен балансов отчет, заключение на приета по делото ССЕ и взети решения на едноличния собственик на капитала, начин на разпределяне на печалба от едноличния собственик на капитала на „Аркон Консулт“ ЕООД, обсъден във връзка с установяване дела на ответницата Д., а не определяне на поведението на лицето като злоупотреба с права. Следователно, твърдението, с което е аргументирано основанието по чл.280, ал.2,предл.3 ГПК, не обосновава нито една от примерно изброените хипотези на очевидна неправилност. По отношение на вероятната недопустимост на въззивния съдебен акт се сочи, че: - ответницата Д. не е активно процесуално легитимирана да „претендира“ вземането си по настоящото дело, при положение че за същото вземане е образувано изпълнително дело срещу „Аркон Консулт“ ЕООД; - ако възражението за прихващане, направено в рамките на съдебен процес, иницииран от цесионера, за да произведе правопогасителното си действие, следва да бъде отправено както към цесионера, така и към цедента, то в този случай цедентът следва по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде привлечен по инициатива на ответницата като трето лице-помагач и непривличането му води до недопустимост на съдебния процес и на постановените първоинстанционно и въззивно решения. Тезата, с която е обосновано първото възражение, не съответства на установеното от съда в обжалваното решение. Доколкото няма данни за други дела между напусналия съдружник и „Аркон Консулт“ ЕООД, освен образуваното т.д. № 2045/2021г. по описа на Софийски градски съд по предявения от В. Д. срещу дружеството иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ, видно от мотивите на въззивното решение, същото е за сумата от 4 340 345.51 лв., представляваща остатък от неизплатената част от равностойността на дружествения дял на Д.. Тоест, предмет на възражението за прихващане е част от вземането на ответницата срещу „Аркон Консулт“ ЕООД, която не е предявена с иска по чл.125, ал.3 ГПК. Второто възражение, с което е обоснавана евентуалната недопустимост на обжалваното решение, също не съответства на правната воля на съда. За да приеме за неоснователно възражението, че прихващането не би могло да бъде направено в рамките на настоящия правен спор с дружеството „Аркон Партнърс“ ЕООД, доколкото изявление за прихващане не е направено и до цедента „Аркон Консулт“ ЕООД, след установената липса на доказателства за дадено от В. Д. съгласие за извършване на цесията по смисъла на чл.103 ЗЗД, съставът на Апелативен съд – София е приел, че тя може да прави възражение за прихващане срещу цесионера със своето вземане от цедента. Приетото относно предпоставките за приложението на чл.103 ГПК е извод, срещу правилността на който липсва касационен довод, а обосноваността му не се преценява в селективната фаза на касационното производство. С оглед на това, възраженията не могат да обосноват искания достъп до касационно обжалване. Единственият поставен в изложението въпрос, с който е обосновано приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е относим към правомощията на въззивния съд да обсъди наведените от жалбоподателя доводи, аргументи и възражения, поради което принципно е значим за решаването на всеки правен спор. Отговорът на процесуалния въпрос за задълженията на въззивния съд е даден в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обвързването на въпроса с конкретното оплакване на касатора в случая не обуславя допускане на касационно обжалване, тъй като е аргументиран с твърденията, послужили за обосноваване на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК, обсъдени по-горе. Видно от мотивите към обжалвания акт въззивният съд се е произнесъл по възраженията на ищеца за недопустимост на възражението за прихващане, поради което не е налице твърдяното противоречие с цитираната в изложението по чл.284, ал.3, т.4 ГПК практика на ВКС, с което е обоснован селективният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК