Определение № 451 от 30.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2568/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Вици“ ЕООД, И. Иванова Л. и Ц. И. Л. обжалват решение № 230 от 16.08.2019 г. Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 102 от 14.06.2016 г. по т.д. 9/16 г. Окръжен съд – Русе за признаване за установено по отношение на „Вици“ ЕООД, Ц. И. Л. и И. И. Л. (наред с „Гея мод 64“ ЕООД, който не е касационен жалбоподател) дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 112 970 лв главница заедно със законната лихва от 19.11.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 11 520,87 лв – просрочена лихва за периода 25.10.2014 г. до 08.11.2015 г. и сумата 221,37 лв такси за периода 09.12.2014 г. до 04.11.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Излагат съображения, че решението е постановено при неспазване на задължителните указания на ВКС, изразен в решение № 88 от 4.7.2018 г. на ТК, 1 ТО. Считат, че експертизата, допусната от съда не съдържа отговор на поставените въпроси. Било налице позоваване от вещите лица на отговор от VP B. Л., [населено място], изпратен по друг правен спор. Имало неточности в заключението на вещите лица. Излагат подробни съображения за swift системата. Посоченото нарушение водело до нарушение на съдопроизводствените правила и довело до съществено процесуално нарушение от съда, допускайки формирането на грешно вътрешно убеждение. Не трябвало да се кредитира заключението на вещите лица, а само писмените доказателства да служат за обосноваване извода на съда. Въззивният съд не бил обсъдил фактите и обстоятелствата като не установил разменени ли са съобщения за стартирала международна банкова транзакция в системата суифт между изпращащата банка по нареждане на „Вици“ ЕООД и банката получател, кредитора „Банка ДСК“ ЕАД за погасяване задълженията по договора за банков кредит.

Освен това било нарушение на чл. 158 от ГПК.

Счита, че въззивният съд не е приложил нормите на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от ЗПУПС. Оспорват изводите на вещите лица за липсата на задължения банката да разменя RMA ключове.

Излага съображения за необоснованост на решението на въззивния съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните въпроси:

I. Материалноправни.

1. Следва ли да се вземат предвид действията на трети лица в това число и направените волеизявления и издадени документи, чрез които длъжникът е насочил изпълнение към кредитора и без които не би могъл да изпълни, при преценката валидността на изпълнението на длъжника?

2. Следва ли, дали кредиторът е в забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД да се установява от действия на трети лица в това число и направените волеизявления в издадени документи, по повод насочено изпълнение от длъжника?

II. Процесуалноправни въпроси.

1. Задължен ли е съдът да се произнесе по искане за отмяна на хода по същество?

2. Непроизнасянето на съда по т. 1 представлява ли процесуално нарушение?

3. Задължен ли е съдът да укаже на страната кои предпоставки, визирани в нормата на чл. 158 от ГПК счита че са налице и налагат събиране на доказателството, съгласно цитираната норам, дали е съмнително или събирането на същото представлява особена трудност? Непроизнасянето на съда, представлява ли процесуално нарушение?

4. Приложима ли е разпоредбата на ал. 2 на чл. 158 от ГПК когато доказателството е събрано след указания срок, в производство по касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото чл. 295 от ГПК?

Сочи основание – очевидна неправилност на решението, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Обосновавайки я в незачитане на регламент 1093/2010 г. Направеният основен извод от съда, че кредиторът не е в забава, по смисъла на чл. 95 от ЗЗД, не кореспондирал с извода, че от събраните писмени доказателства не се установявало извършване на валиден банков превод. Моли да се отмени обжалваното решение.

Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД оспорва касационната жалба. Счита, че касаторите не са обосновали правен въпрос, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд. По отношение на първите два въпроса счита, че са неясни. Счита, че длъжникът не е правил опит да изпълни. „Банка ДСК“ ЕАД никога не била твърдяла, че не може да приеме направено плащане, тъй като такова не било постъпвало в банката, дори нямало опит за изпълнение от страна на длъжника. Такива документи, каквито били представени не били изхождали от VP B., Л., нито от С. сервиз бюро в Б., те били фалшиви. На официалната страница на С. се виждало, че нямало такова бюро. Поради това не можело да се говори, че „Банка ДСК“ ЕАД не е оказала съдействие на длъжниците да изпълни. По отношение на процесуалните въпроси счита, че касаторите са имали достатъчно дълъг период от време и при проявена добросъвестност и добра грижа по водене на процеса и при дадени указания от съда за доказателствената тежест, да се снабдят и представят доказателства в подкрепа и защита на твърденията си преди приключване на съдебното дирене и събиране на доказателства, неприемливо било да се твърди, че касаторите не били имали възможност да предоставят това доказателство на по-ранен етап. Касаторите получили съдействие за разрешаване на делото и доказване на твърдените от тях факти. Счита, че касационната жалба следва да се отхвърли.

„Гея мод 64“ ООД не е подало отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба на „Вици“ ЕООД, И. И.Л. и Ц. И. Л. чрез адв. И. К. е в срок. Съобщение с препис от решението на АС – Велико Търново е връчен на касаторите на 26.08.2019 г. чрез адв. К.. Касационната жалба е подадена по пощата на 14.09.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.

Производството пред Апелативен съд – Велико Търново е по реда на чл. 293, ал. 3 от ГПК, образувано след постановяване на решение на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 от ГПК № 88 от 04.07.2018 г. по т.д. 1728/17 г., ВКС, 1 ТО, с което е отменено решение № 50 от 31.3.2017 г. по в.т.д. 258/16 г. Апелативен съд – Велико Търново и е върнато делото за разглеждане отново от друг състав на въззивния съд. В решението на ВКС е прието, че е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на сумата от 112 970 лв – кредит главница съгласно договор за банков кредит, сключен между жалбоподателите и „Банка ДСК“ ЕАД на 09.12.2013 г. Прието е, че сумата е усвоена, платените вноски по кредита са 10 854,50 лв, а след този период до крайната дата за погасяване на кредита не са постъпвали плащания. Касационната инстанция е приела, че длъжниците са се позовали на плащане на 80 000 евро на 20.4.2015 г. А също така, че при безкасовите плащания, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора или чрез изплащане на наличност сумата на задължението на кредитора чл. 305 от ТЗ. Но това правило при преценка забавата на кредитора когато кредитор е самата банка, следва действията на банката да се преценяват от гледна точка на това дали неоправдано не е приела предложеното изпълнение и дали е дала необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението. Действията, представляващи съдействие от кредитора, когато той е банка, обслужваща сметката, по която следва да се направи изпълнението, са поставени в зависимост от конкретните правила за всеки отделен вид платежна операция. Кредиторът би се освободил от забава съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЗД когато е налице недобросъвестност на банката или при нарушаване на специалните правила за плащанията, въз основа, на които може да се прецени, че банката неоправдано не е приела предложеното изпълнение или не е дала необходимост от съдействие за изпълнение. Върховният касационен съд освен това е приел, че конкретно при плащания чрез S. система, от значение е, че се използват стандартизирани електронни съобщения от международната система за разплащания S. Тази система поддържа електронна обработка чрез софтуер във връзка с междубанкови плащания и сделки с ценни книжа. Процедурата по предаване на съобщения във връзка с междубанковите плащания предвижда, че при първо потвърждение за получаване (acknowledgment), с което е удостоверено, че съобщението е получено и ще бъде обработено от S., получаването на посоченото потвърждение, операцията, упомената в съобщението става неотменима от момента, в който банката получател потвърди на системата, че е получила съобщението и S. престава да носи отговорност за осъществяване на операцията. В това време S. изпраща на банката нареждане-потвърждение за получаване на съобщението. Изрично, препращайки към мотивите на решение № 195 от 25.07.2016 г. по т.д. 649/15 г. на АС Варна и приемайки ги за правилна практика, на основание чл. 291 от ГПК (отм.), касационната инстанция, приема, че представените стандартизирани електронни съобщения от системата S., надлежно удостоверени от банката на платеца, което удостоверяване е извършено чрез разпечатване на електронен документ, установяват изпълнение на платежна услуга от банката на наредителя, датата на дебитиране, бенефициера и получаването й от банката на получателя. Конкретно касационният съд е посочил, че липсва обсъждане на представени пред въззивния съд – меморандум от 1.3.2017 г. и извлечение от 29.11.2016 г. като е посочил, че въззивният съд следва да изложи съображения защо не приема за доказано удостовереното в меморандума получаване на транзакцията.

При новото разглеждане на делото и с оглед задължителните указания на Върховния касационен съд на Р България, въззивният съд е приел с оглед заключението на допуснатата КСТИЕ, че „международен банков превод“ с дата 20.4.2015 г. в превод от английски език на български език л. 87 от първоинстанциноното дело, „С. суифт сервиз бюро“ извлечение № 77731898 от 29.11.2016 г. в превод от английски език на български език, л. 83 и 84 от въззивното дело и „С. С. сервиз бюро Меморандум 10000349/1.3.2017 г. в превод от английски език на български език л. 124 и 125 по в.д. 258/16 г., не установяват по категоричен начин, че е извършен валиден банков превод. Въз основа на тези доказателства, обсъдени от вещите лица, не е установено за какво извлечение се отнася и реално дали съществува С. сервиз бюро, такава структура дали има права, правомощия и технически възможности да предоставя информация за извлечения за транзакции. Изписаното в извлечението „номер на транзакцията: първи“ противоречало на информацията в нареждането за банков превод на л. 87 от първоинстанционното дело „Транзакция с идентичен номер 1532 48В47634“ и на информацията, изписана в така наречения „Меморандум“ където било изписано транзакция с формат МТ 103 номер 153248В47634/25.4.2015 г. Въззивният съд е обсъдил заключението, че с оглед изписаното в извлечението, следва да се приеме, че тази мнима банкова операция за международен банков превод на 80 000 евро била одобрена, то това одобрение ставало със съгласието на служител във въпросната VP B., независимо от обстоятелството, че „Банка ДСК“ ЕАД не била отговорила на запитването за секюритизиращ канал за предаване на информация. Т. сметка 70 034 трябвало да се намира във VP B. като при направена проверка вещите лица не констатирали сумата от 80 000 евро да е била получена по сметки в „Банка ДСК“ ЕАД. Направен е извод от въззивния съд, въз основа на заключението на вещите лица, че цитираните документи не са издадени от официален легитимен представител на системата S. и не можели да се ползват като доказателства за изпращане на превод от 80 000 евро.

Съдът е приел, че е следвало да бъдат представени доказателства за валидно извършен превод от централата на VP B. Л., чрез която следва да бъде извършена размяна на RMA с „Банка ДСК“ ЕАД и самото плащане според заключението, за което е дал изрични указания на въззивните жалбоподатели. Но била представена само електронна кореспонденция със служители на VP B. Британски Вирджински острови, без да има данни каква е компетентността им, от електронен адрес, който от съда служебно след проверка не било установено да е на тази банка, с оглед достъпните посочени в интернет адреси. Освен това съобразно имейл от 27.5.2019 г. от Х. Р. гл.изп директор на VP B. Британски Вирджински острови, а именно, че сумите по превода се намират в попечителска банка „Б.“ и този факт не кореспондирал с утвърдения и описан от вещите лица начин, по който се процедира при неизвършен превод – връщане на сумата по сметка на наредителя, въззивният съд е приел, че удостовереният факт от това лице не кореспондира със заключението на вещите лица как се процедира със сумите при неизвършен банков превод.

Изрично в решението на Върховния касационен съд, в отговора на поставения правен въпрос е разяснено, че при плащане чрез S. системата е необходимо да има отправяне чрез кодирано съобщение чрез софтуер съобщение за разплащане като отправянето в системата и получаването на съобщение за acknowledgment, с което удостоверява, че ще бъде получено съобщението и ще бъде обработено. Тази формалност отбелязва началото на финансовата операция. От тогава става неотменима операцията. А от момента, в който получаващата банка отговори, че е получила съобщението S. не носи отговорност. В този смисъл въззивният съд с помощта на вещите лица е приел, че отправянето на S. съобщение не може да се установи чрез конкретното посочено СУИФТсервизно бюро. А на второ място, въз основа на доказателство представено при новото разглеждане на делото пред въззивния съд, е прието, че сумите са по попечителска сметка в банка Б.. Въззивният съд е приел за недоказан факта на плащане и забава на кредитора, именно поради недоказване възникване на задължение за „Банка ДСК“ ЕАД да получи превода, без да има изпълнение на процедурата по S., респ. друг начин на уведомяване за изпращане на сумата. Изрично е посочено, че лицето, което е сочено като издател на Меморандума С. сервиз бюро Б., не е официално легитимен представител на системата S.. Прието е, че са налице данни за мнима банкова операция за международен банков превод от 80 000 евро.

Допускането касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280 от ГПК се извършва само на основанията, предвидени в закона. Съдът може да допусне касационно обжалване и служебно, ако е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно – основание по чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК или е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо – чл. 280, ал. 2, пр. 2. Освен това следва да се допусне касационно обжалване когато касаторът е обосновал наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК или е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 от ГПК. В правната теория и съдебна практика се приема, че нищожно е съдебното решение, когато е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване, както и ако заповядва нещо невъзможно. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно и това изключва допускане касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК.

По отношение основанието по чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че не е налице вероятност да е налице недопустимост на съдебното решение и поради това липсва основание за допускане касационно обжалване. Решението би било недопустимо, ако е постановено, без да са налице основания за разрешаване на спора по същество като липса или ненадлежно упражняване правото на иск или ненадлежно сезиране на съда, или след десезиране на съда. В случая не се установява да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК касаторът следва да обоснове правен въпрос, по отношение, на който е налице общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Общо основание би било налице когато касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешен от въззивния съд като даденото разрешение е обусловило изхода на спора. По отношение на така поставения правен въпрос, ще следва да е налице и посочено от касатора допълнително основание, така както е очертано от законодателя в хипотезите на чл. 280, ал.1 т. 1-3 от ГПК.

По отношение на първия поставен от касаторите правен въпрос.

В случая въззивният съд е приел, след анализ на доказателствата, че конкретно посочените трети лица, чрез които длъжникът твърди, че е насочил изпълнение към кредитора, не са легитимирани лица като участници в S. системата. Конкретно за С. сервизно бюро, Б.. Основавайки се на заключението на вещите лица относно системата S., въззивният съд е приел, че единствено VP B. Л. може да извърши размяна на RMA код с банка „ДСК Банк“ АД. Но не и С. сервиз бюро Б.. Въззивният съд не е отрекъл възможността да се насочи изпълнение към кредитора чрез системата S., но е приел, че това може да бъде извършено само от „ВИ пи банк Л.“, доколкото С. сервизно бюро, не е установено от вещите лица да съществува в системата S. и доколкото без стандартни съобщения, както са описани в заключението на вещите лица, не може да се установят предпоставките за превод на парични средства чрез S. системата. Само изявления на твърдени участници в S., не са приети за достатъчни изявления. Въззивният съд е отрекъл възможността чрез представените доказателства пред съда, да се установят действия на легитимирани трети лица за изпратят S. съобщение, което е годно да породи последици към S. системата. По този начин чрез анализ на доказателствата е отрекъл конкретните изявления на трети лица да установяват започване на операция чрез S. системата. В случая с оглед задължителните мотиви в решението на ВКС по т.д. 1728/17 г., следва да се посочи, че от значение е представянето на S. съобщения в утвърдения от системата образец, съдържащи точно операциите, както и сумата, наредена за плащане. Достигането на съобщението за плащане до системата се удостоверява по определен начин чрез удостоверяване на acknowledgment. Но за да достигне следва да я отправи участник в системата. Дори да се приеме, че е отправена от VP B., Л. то не е установено именно насочването на изпълнението. Прието е от въззивния съд, че според описания механизъм от вещите лица, не може да се установи насочване на плащане, защото данните в т.нар. меморандум са противоречиви, чрез изразите „транзакцията е получена“, а след това „вината за неосъществената транзакция“ и защото независимо, че „Банка ДСК“ ЕАД не е отговорила на искането за секюритизиращ канал за предаване на информация, не е установено да има документ, че сумата 80 000 евро е получена към сметките на „Банка ДСК“ ЕАД или има уведомление за тази банка. По този начин е прието, че няма документи, които да са в определения формат, разпознаваем от вещите лица, като изходящи от S. системата и да удостоверяват начало на изпълнение на задълженията към S. системата и уведомяване на „Банка ДСК“ ЕАД, че следва да получи съобщението. Следователно с оглед конкретните доказателства въззивният съд е приел, че няма действия на трети лица (различни от длъжниците), установяващи механизма на плащане чрез S. системата, както се твърди. В случая след анализ на писмените доказателства и заключението на вещите лица от комплексната икономическа, и техническа експертиза, въззивният съд е приел, че с оглед твърдението на въззивниците, не е установено надлежно плащане чрез системата S., което да е разпознато от тази система и да е насочено изпълнение към „Банка ДСК“ ЕАД, както и да е бъде получено надлежно съобщение, което ще означава превод на посочената в съобщението сума. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено нейното значение, в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният въпрос, следва да е включен в предмета на делото и да е разрешен от въззивния съд, като това разрешение обуславя изхода на спора. Но не може правният въпрос да е свързан с обсъждане на доказателствата, тяхното значение и анализ, както и дали от тези доказателства следват посочените от въззивния съд изводи и правилността на съдебното решение. В случая са обсъдени всички представени писмени доказателства, включително конкретно указаните от касационния съд и е прието, че с оглед заявения начин на плащане, не може да се направи извод за разпознаване на съобщението за плащане в S. системата. Съответно е прието, че няма валидно насочване на изпълнение, извършено от трети лица. Поради това, че изводът относно изпълнението или т.нар. насочване на изпълнение от касаторите, е свързан с анализ на конкретните писмени доказателства, то засяга обосноваността на решението. Доказателствата са обсъдени в съответствие с указанията на ВКС и след това са преценени всички доказателства като е направен анализ на съобщенията и с помощта на вещото лице. Така е прието, че няма надлежно S. съобщение, което да е доказателство за плащане, респ. да породи задължение кредиторът да приеме изпълнение. От всички доказателства е преценено, че не могат да установят задължение на кредитора да окаже съдействие. Въпросът дали решението страда от порока необоснованост не може да се разглежда в производството по чл. 288 от ГПК, а единствено само на основание чл. 281, т. 3 от ГПК, т.е. при преценка правилността на съдебното решение. Както бе посочено, въпросите, свързани с правилността на съдебното решение не могат да са правни въпроси, съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо така поставеният правен въпрос не може да съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване. При липса на общо основание не могат да се изследват и сочените допълнителни основания.

По отношение на втория поставен правен въпрос.

Касаторите се позовават на чл. 95 от ЗЗД от страна на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, като считат, че от действията на третите лица може да се направи извод за забава на кредитора. Този правен въпрос е включен в предмета на делото чрез възраженията на длъжниците-касатори. Допускането касационно обжалване може да се извърши на основание включване в предмета на делото на правния въпрос и разрешаването му от въззивния съд с оглед, на което е формиран и крайният извод на спора. В случая, касаторите твърдят, че от тяхно име е насочено изпълнение чрез S. системата и вина на кредитора, за да не получи плащането, има само банката-кредитор, защото не е извършила необходимите действия чрез неоправдано неоказване на съдействие. Въззивният съд в съответствие с указанията на ВКС, както и след анализ на изрично посочените доказателства, е направил извод, че липсва насочване на плащането, което да е от значение в S. системата. Този извод е направил, обсъждайки заключението на вещите лица, съгласно което изявленията на третите лица за извършени банкови операции не са надлежни, защото съдържат противоречива информация, отсъствието на съобщения с определено съдържание в S. системата, както и липсата на данни за това, че посоченото S. сервиз бюро, Б. е част от S. системата и че операцията следва да се извърши от банка, в случая VP B. Л.. Направен е извод с оглед заключението на вещите лица, че така посочените документи на л. 87, 83 и 84 от делото, не могат да се ползват като доказателство за плащане на сумата от 80 000 евро. Освен това е направен извод, че няма данни кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД да е уведомен за направения превод и след това уведомяване да е възникнало за нея задължение за оказване на съдействие. Следва да се разграничи, че е направен извод, че липсват доказателства за плащане чрез S. системата и че липсват данни, да е възникнало задължение за банката да отговори на искане за създаване на секюритизиращ канал и по този начин не е оказала съдействие. Писмените доказателства са възприети като такива, които не са стандартизирани съгласно S. системата. А е прието, че не са представени доказателства, които да обусловят извод, че е възникнало задължение на кредитора да приеме плащането. С оглед вече посочения за направен от въззивния съд анализ на писмените доказателства с помощта на вещите лица, изводът за забава на кредитора не е направен. Прието е, че меморандумът 1000349/1.3.2017 г. е противоречив документ и че останалите писмени доказателства не са стандартизирани съобщения. Освен това е налице противоречие в извлечението и с оглед данните, че е налична във Ви Пи Банк транзитна сметка, не е установено да има получаване по сметки на „Банка ДСК“ ЕАД. Прието е, че липсва изпращане на превод и достигане на информация до „Банка ДСК“ ЕАД. По този начин чрез анализ на доказателствата съдът е достигнал до извод, че не може да се приеме забава на кредитора от конкретните действия на третите лица. В този смисъл правният въпрос, поставен от касаторите не е разрешен. Изцяло въз основа на анализ на доказателствата въззивният съд е направил изводите си. Поради това поставеният правен въпрос не може да е общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на първия поставен процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въпросът е поставен хипотетично и теоретично. Отнесен към конкретното дело, с оглед неговите данни, настоящият съдебен състав намира, че въпросът се свързва с подадена молба на 29.05.2019 г. по куриер с представени писмени доказателства от касаторите-въззивници с искане за отмяна хода по същество и приемане на представените писмени доказателства. Въззивният съд не е отменил хода по същество, постановявайки решение за разрешаване на спора. По този начин, постановявайки решение, въззивният съд е преценил, че не следва да се отменя хода по същество. Така поставеният правен въпрос разкрива въпросът за приемане на представени след приключване на устните състезания писмени доказателства.

При разглеждане на делото пред въззивния съд, по което е постановено процесното решение, са проведени открити съдебни заседания. В открито съдебно заседание на 17.4.2019 г. при повторното разглеждане на делото от въззивния съд въззивниците са поискали представяне на доказателства – информация от Ви Пи Банк Л., клон на Британски Вирджински острови. Като съдът на основание чл. 158 от ГПК е определил срок за събиране на това доказателство, доколкото било указано на страните още при първоинстанционното разглеждане на делото да ангажират тези доказателства. Датата на последното съдебно заседание е 29.05.2019 г. Процесуалният представител на страните е посочил, че са поискани доказателствата на 05.04.2019 г. Тези доказателства според обясненията на процесуалния представител били относно обстоятелства, на които вещите лица не са дали отговор. Определен е срок за събиране на писмени доказателства, за което са били дадени изрични указания в съдебно заседание на 17.04.2019 г. Дадена е възможност на страните да ги представят като след първото непредставяне й е определен срок. В определения срок не ги е представила. Въззивният съд не е разрешил процесуалноправният въпрос за задължението си да отмени хода по същество за събиране на доказателства. В случая с оглед процесуалните правила за събиране на доказателства в указаните срокове е преценено, при спазване изискванията на чл. 295 и чл. 266 от ГПК, и след изрични указания, както и определяне срок за събиране на доказателства, на основание чл. 158 от ГПК, не следва да се отменя хода по същество. Но това разрешение е предмет на трети и четвъртия поставени процесуалноправни въпроси. Поради това въззивният съд е разрешил първия процесуалноправен въпрос по посочения начин. Но този правен въпрос относно съществуващо задължение на въззивния съд винаги да отменя хода по същество не може да има. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първият правен въпрос не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Поради това не може да се извърши и преценка на допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.

По поставения втори процесуалноправен въпрос. В производството по чл. 288 от ГПК се разглеждат основанията за допускане касационно обжалване. Тези основания са различни от основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това в настоящето производство, касационната инстанция не следва да отговаря на въпроса налице ли е допуснато процесуално нарушение.

По поставените трети и четвърти процесуалноправни въпроси.

След изслушване заключението на вещите лица на длъжниците – въззивни жалбоподатели, във връзка с твърденията им, че не е изпълнена задачата на вещите лица, е дадена възможност да представят информация от „Ви Пи банк Л.“ за наредените преводи на парични средства, за които твърдят, че са изпълнили задължението си за плащане към банката-кредитор. Това е станало в открито съдебно заседание на 20.03.2019 г. като делото е отсрочено за 17.04.2019 г. В открито съдебно заседание на тази дата са представени доказателства, че е отправено запитване, но няма отговор от „Ви Пи Банк Л.“. Поради това, съдът е определил срок, на основание чл. 158 от ГПК, за събиране на това доказателство до следващото съдебно заседание и предупреждение, че ще бъде разгледано и решено делото, ако не бъде събрано това доказателство. Следващото дело е отсрочено за 29.05.2019 г., на която дата е проведено открито съдебно заседание. В това открито съдебно заседание са представени доказателства, че са отправени въпроси до „Ви ПИ Банк Л.“ от адв. пълномощник на длъжниците-въззивници и са изложени съображения, че не е съмнително събирането на доказателства и е поискано продължаване на срока. Посочено е от пълномощника, че се очакват всички суифт платежни нареждания, тъй като забавянето било от кореспонденцията. Представен на хартиен носител е електронен документ - писмо относно МТ 103/202, като писмото е от 27.5.2019 г., изходящо от ВИ ПИ Банк, Британски Вирджински острови, главен изпълнителен директор на Ви Пи Банк Британски Вирджински острови, с което е посочено, че „предназначените за клиента копия на МТ 103“, получени от седалището в Л., ясно показвали извършването на превод от страна на Ви ПИ Бнак Британски Вирджински острови и били доказателство за вина на приемащата банка“. Този документ е обсъден в решението на въззивния съд. Съдебното заседание на 29.05.2019 г. е приключило в 14:00 ч В същия ден, на 29.5.2019 г. чрез пощенски оператор, а на следващия ден 30.05.2019 г. е постъпила в съда молба от въззивника, с която е поискана отмяна ход по същество за приемане на доказателства, за които се твърди, че са получени по пощата чрез пощенски оператор в същия ден и се представят с констативен протокол на нотариус от 29.5.2019 г. за получени документи, че пощенски оператор Т. и документи. Представят се 3 шифровани съобщения, за които се твърди, че са суифт съобщения.

По въззивното дело е определен е срок за събиране на писмени доказателства, за което са били дадени изрични указания. Дадена е възможност на страните да ги представят като след първото непредставяне й е определен срок. В срока не са ги представили. Доказателствата са представени след срока с молба на следващия ден като се твърди, че е удостоверено в официален удостоверителен документ получаването й на датата на съдебното заседание. Изрично в констативния протокол на нотариуса е посочен час 16 ч, 2 часа след проведеното заседание. Следва да се посочи, че срокът за представяне на доказателства, определен на основание чл. 158, ал.1 от ГПК, означава и датата, и часа на проведено заседание. Следователно не са представени в срок тези доказателства.

На основание чл. 294, ал. 1 от ГПК са приложими правилата за събиране на доказателства. В този смисъл, Върховният касационен съд е дал задължителни указания за разглеждане на възражението на длъжника, както и за обсъждане на писмените доказателства по делото и изясняване на спора от фактическа страна. Но при действието на процесуалните норми, изпълнението на указанията на касационната инстанция става по предвидения в ГПК ред за събиране на доказателства и сроковете за това. В този смисъл указването от въззивния съд на срок, до който следва да се съберат доказателствата, представлява разрешаване от въззивния съд на поставения от касатора правен въпрос. Поради това правните въпроси 3 и 4 от втората част, съставляват общо основание за допускане решението до касационно обжалване. Но разрешаването не е станало в противоречие с трайната практика на ВКС, израз, на която е решение № 9 от 26.02.2019 г. по гр.д. 1449/18 г. на ВКС, 2 ГО. В това решение е разтълкувана разпоредбата на чл. 158 от ГПК като е направен извод, че събирането на доказателството е съмнително или представлява трудност когато заинтересованата страна не е активна при събиране на допуснатото доказателство и когато това е затруднено по причини извън субективните желания и възможности /напр. невъзможност да бъде издирен допуснат при призоваване свидетел, непредставяне на поискан от трето лице по реда на чл.192 ГПК документ, отказ от страна на държавен орган за достъп на вещото лице за извършване на необходима за изпълнение на задачата справка/. Същото не е свързано само с процесуално бездействие на страната, но може да е свързано с обективни трудности. В тези случаи съдът определя срок за събиране на това доказателство. Именно по този начин е процедирал и въззивният съд. С оглед повторното разглеждане на делото, както и процесът като цяло, въззивният съд е определил краен срок за събиране на това доказателство и страните не са успели да спазят този срок. Няма данни да е било наложено събиране на други доказателства, за да се приложи чл. 158, ал.2 от ГПК и да се приеме, че не е допустимо да се реши делото без представените писмени доказателства, защото ще се отложи разглеждането на делото. Действително длъжникът е искал събиране на доказателства от банка, която се намира извън Р България. Но се намира в Европа и посредством кореспонденция, за което е представил и доказателства, би могла страната да се снабди с доказателства, които е искала да представи в дадения й срок. Несвоевременното представяне след определяне на срок по чл. 158 от ГПК е постановил процесното разрешение. След изтичане на този срок с оглед разрешаване на спора, делото следва да се реши. Но при разрешаване на правния въпрос, въззивният съд не е допуснал отклонение от съществуващата практика на ВКС, че при затруднения за представяне на поискани доказателства следва да се определи срок, след изтичането на който делото се решава при приложение на чл. 158 от ГПК. Поради това липсва основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Наличието на тълкуване в постоянната практика на ВКС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото няма изложени обстоятелства, че е налице необходимост от корекция на извършеното тълкуване или ново тълкуване в съответствие с изменение на норми или обществено икономическите условия и това да се налага за развитие на правото. По всички изложени съображения ще следва да се приеме, че не са налице условия за допускане на решението до касационно обжалване.

По отношение на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - „очевидна неправилност“ на въззивното решение. „Очевидната неправилност“ като основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение изисква обосноваване на порок, който може да се установи пряко от мотивите на въззивния съд, без да се извършва същинска проверка за правилността на съдебното решение на касационните основания по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК. Съдебната практика на ВКС приема, че това основание би било налице, ако е приложена несъществуваща правна норма или в обратен смисъл на действително вложения, извън тълкуването на самата норма. А също така отказ да се приложи процесуално правило или така съществена необоснованост на съдебното решение, че мотивите на въззивния съд са изградени в логическо противоречие. В конкретния случай настоящият съдебен състав не намира нито един от посочените примери в мотивите на обжалваното въззивно решение и поради това намира, че не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Очевидната неправилност с оглед обстоятелствата, посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е обоснована с неправилно според касаторите приложение на чл. 68, ал. 3 от ЗПУПС, съобразен с Директива 2015/2366 на ЕП и на Съвета от 25.11.2015 г. и регламент 1093/2010 г. на ЕП и на Съвета. Неправилното приложение на закона, когато не е сред очертаните нарушения на закона – приложение на несъществуваща правна норма, обратен на действителния смисъл на норма, а изисква преценка на релевантните факти и относимостта им към конкретни правни норми, може да представлява само основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК. Цитираният регламент е относно създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) и неговите цели и задачи, включително и да съдейства за укрепване на националните схеми за гарантиране на влоговете, организация състав, задачи и правомощия на Европейския надзорен орган и връзката с платежни институции. Свободното движение на капитали не е било предмет на производството. Платежната операция, наредена от длъжниците е единствено включена в предмета на делото чрез възражението на длъжниците за осъществено плащане и за забава на кредитора. Няма данни за наличие на приложение на посочения регламент в конкретните правоотношения между субектите по делото. Съответно Директива 2015/2366 на ЕП и на Съвета от 25.11.2015 г. е транспонирана в ЗПУПС и позоваването на чл. 68 от ЗПУПС не могат да се обсъждат в тяхното приложение в отношенията между страните. Тяхното приложение би изисквало проверка на основание чл. 281 т. 3 от ГПК. Подробно са обсъдени при новото разглеждане на делото, посочените в решението по чл. 290 от ГПК доказателства. От самото решение не могат да се установят пороци на същото, без да се извърши същинска проверка съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Не може да се приеме, че е налице нарушение на „Правната рамка, на която следва да се подчиняват финансовите организации като участници в системата R., чрез осигуряващата комуникация между тях система S.“. Системата R. е система за брутен сетълмънт в реално време между участниците в нея като агент е БНБ. Докато S. системата е международна система за обмен на електронни съобщения, която дава възможност за размяна на стандартизирани финансови съобщения с помощта на софтуер чрез система за обмен на данни, като осигурява обработка във връзка с междубанкови плащания и сделки с ценни книжа. Участващите в системата финансови институции, са свързани в мрежа като чрез услугите се извършват плащания между банките. Системата осигурява свързаност и уведомяване. В този смисъл, едната система не съдържа другата и не може с посоченото основание от касатора да се разкрие очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящият съдебен състав намира, че така формулираните доводи от касаторите, не обосновават наличие на основание по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК.

По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване.

Няма формулирана претенция за разноски от ответника по касационната жалба и такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България