Определение № 1222 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 5511 от 22.03.2024 г., подадена от Т. Г. К. чрез адвокат Г. К. от АК – Б. срещу въззивно Решение № 128 от 06.02.2024 г. по в.гр.д.№ 1989/2023 г. на Окръжен съд - Бургас. Ответницата по касация В. П. К. е подала отговор на жалбата чрез адвокат И. С. от АК - Б.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С обжалваното решение е отменено Решение № 1856 от 12.09.2023 г., постановено по гр.д.№ 286/2023 г. на РС - Бургас, вместо което по отношение на касаторката (ответница по иска) е признато за установено, че ищцата В. П. К. е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет. 5 (четвърти жилищен етаж над партер) и представляващ апартамент № 10 с идентификатор *** по КККР на [населено място], с предназначение - жилище, със застроена площ 46,60 кв.м., ведно с избено помещение № 9 в сутеренния етаж на сградата със застроена площ от 3,96 кв.м., ведно с 4,131 % идеални части, представляващи 10,74 кв.м.ид.ч. от общите части на сградата и ведно с 4,131 % идеални части, равняващи се 57,34 кв.м.ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, както и е осъдена касаторката да предаде на ищцата владението на имота; на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 81, том I, рег.№ 2291, дело № 77/2022 г. на нотариус с рег.№ * на НК, издаден по обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията при РС - Бургас под акт № 16, том 25, дело № 4575, вх.№ 7887 от 02.06.2022 г. Въззивният съд е приел за установено, че с нот.акт № 25 от 2009 г. на нотариус с рег.№ * на НК, ищцата е закупила процесния самостоятелен обект от „Ринг строй“ ЕООД срещу продажна цена от 38 716,30 лв., за която е отразено, че е изплатена в брой. На 02.06.2022 г. нотариус с рег.№ * на НК, след извършена обстоятелствена проверка, е съставил нот.акт № 81/2022 г., с който ответницата е призната за собственик на същия имот по давност. Обсъдени са събраните писмени (нотариалната преписка по извършената обстоятелствена проверка; доказателства за здравословното състояние на ответницата, извършваните в тази връзка медицински прегледи и изследвания в България; удостоверение на ОДМВР - Бургас за регистрираните пътувания на ответницата между България и Англия за периода от 01.01.2013 г. до 17.05.2023 г; три броя извлечения от Хронологична ведомост за извършени плащания на строителя-продавач на процесното жилище - „Ринг Строй“ ООД; документи, установяващи, че ищцата е родила на 11.02.2015 г. дете П., чийто баща е лицето М. Ж. К.; че лицето М. К. е собственик на самостоятелни обекти в сградата на [улица], в която се намира и спорния по делото имот; доказателства, установяващи акт на домашно насилие от М. К. спрямо ищцата, за инцидент между него и ищцата на 21.08.2016 г.; удостоверение, че попечител на М. К. е неговата майка П. К. – с направения от това извод, че е доказано твърдението на ищцата за това, че, за да избегне напрежението в отношенията си с М. К., който е собственик на жилища в сградата, в която се намира процесното жилище, тя се е принудила да напусне Б. и да заживее в София) и гласни доказателства - показанията на свидетелите, водени от всяка от страните: В. и Д.; А. и Н.. Ответницата не е оспорвала твърдението, че ищцата няма достъп до процесното жилище, тъй като след заминаването й за София ответницата сменила патрона на входната врата, но не предоставила ключ на внучката си. Предвид родствената връзка между страните (внучка и баба), ищцата не реагирала на този факт. Обсъдено е и представено пред въззивната инстанция и прието като новооткрито доказателство - разписка от 13.03.2009 г., от която се установява, че на същата дата П. А. - в качеството си на пълномощник на „Ринг Строй“ ЕООД, е получил от В. К., от името и за сметка на В. К. сумата 3 250 евро, представляваща пета вноска от уговорена цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2006 г., сключен между горепосочените лица, за процесния недвижим имот. От правна страна е прието, че ищцата е придобила правото на собственост върху процесния имот на основание договора за покупко-продажба от 2009 г. - нот.акт № 25 от 2009 г. на нотариус с рег.№ * на НК. С оглед заявеното от ответницата възражение, че е придобила правото на собственост на основание изтекла в нейна полза придобивна давност, е посочено, че този оригинерен придобивен способ предполага упражняването на явно, трайно, необезпокоявано владеене за определен период от време, като е в тежест на позоваващата се страна да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на това правно основание. Ответницата е следвало да установи, че е упражнявала в период по-дълъг от 10 години фактическа власт по отношение на конкретния недвижим имот, без противопоставянето от страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем, единствено за себе си. Това свое намерение ответницата е следвало да демонстрира спрямо собственика, за да отблъсне неговото владение и това да му стане известно. Иначе всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, не сочи на такава промяна. Само доколкото елементите от фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност на конкретен имот може да бъде уважено. Законът не придава правни последици на начина, по който собственикът поддържа своя имот и дали демонстрира по някакъв начин владеенето си върху него, доколкото неупражняването на правото на собственост не води до погасяването му. Според разпоредбата на чл. 99 ЗС правото на собственост се губи, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него. Отказът от право на собственост върху недвижим имот е едностранно нарочно волеизявление на собственика, което се реализира със заявление с нотариална заверка на подписа и се вписва в имотния регистър съгласно чл. 100, ал. 1 ЗС във връзка с чл. 4, б. „в“ от Правилника за вписванията. В случая отказ от право на собственост не е осъществен от ищцата. Владеещият несобственик, който желае да придобие чужд имот е длъжен да упражнява власт върху имота, като демонстрира тази власт по отношение на всички и най-вече по отношение на невладеещия собственик. Упражняването на фактическата власт следва да бъде извършено по начин, който да не поражда съмнение, че завладеният имот е във властта на окупатора. Прието е за установено, че в случая намерението за своене на процесния имот е останало скрито за ищцата – не са налице каквито и да било твърдения в противната насока, както в отговора на исковата молба, така и в изявленията на ответната страна в производството пред първата инстанция. Събраните по делото доказателства не могат да бъдат опора на стабилен доказателствен извод относно обстоятелствата, свързани с наличието на упражнявана фактическа власт от ответницата върху процесния имот в продължение на повече от десет години, тъй като не се установява владение върху имота от страна на ответницата Т. К., считано от 2010 г. с намерение за неговото придобиване по давност. Напротив - налице са доказателства - показанията на свидетелите, водени от ищцата, които съдът е преценил като обективни и непосредствени, които установяват, че в процесния имот е живяла до около 2017 г. и ищцата. Предвид лошите отношения с бащата на детето й (М.), който притежава жилища в сградата, ищцата е напуснала апартамента, както и [населено място]. Като ирелевантно е прецененено обстоятелството кой е заплатил стойността на апартамента на продавача „Ринг Строй“ ЕООД, тъй като това касае облигационните отношения между страните. Освен това от представеното и прието от въззивния съд писмено доказателство - разписка от 13.03.2009 г., неоспорена от въззиваемата Т. К., безспорно се установява, че между ищцата В. К. и строителя–продавач „Ринг Строй“ ЕООД е имало сключен предварителен договор от 14.09.2006 г. за продажба на процесния недвижим имот, завършил с изповядване на нотариалния акт за покупко-продажба през 2009 г., въз основа на който ищцата е станала собственик на имота. Декларирането на имота пред компетентната служба „Местни данъци и такси“ през 2022 г. от ответницата не е достатъчна индиция за опровергаване на горния извод. Очевидната цел на това действие е била снабдяването с данъчна оценка във връзка с издаването на констативния нотариален акт. В тази връзка е отбелязано, че ангажираните от ответницата гласни доказателства чрез разпита на посочените от нея свидетели А. и Н., не могат да обосновават извод в подкрепа твърденията на ответната страна: упражняваната фактическа власт върху процесния имот повече от 10 години с намерение за неговото придобиване по давност, отблъсквайки владението на ищцата. Действително, финансовите възможности на ответницата, предвид трудовата й ангажираност в Англия, са били по-високи от тези на ищцата (понастоящем на около 34 години) и са й дали възможност след завършване строителството на жилището през 2009 г. да го обзаведе с мебели, но това е в кръга на нормалните отношения в България съобразно родствената връзка на страните (баба-внучка). Още повече че от показанията на свидетелката Н. се установява, че отношенията между страните са били достатъчно близки, след като ищцата е живяла при баба си в Англия. Обстоятелството, че по време на строителството на процесния апартамент по искане на ответницата са били извършвани архитектурно-конструктивни промени на същия, както и че след приключване на строителството ключа от апартамента е бил предаден на ответницата (според показания на свид. А.) е без правно значение предвид установеното наличие на предварителен договор за закупуването му от ищцата от строителя „Ринг Строй“ ЕООД. Събраните по делото доказателства са мотивирали съда да приеме, че ответницата не е осъществявала владение спрямо имота през изискуемия от закона срок, което да доведе до придобиването му по давност от нея. Близките родствени връзки между страните сочат по-скоро на обитаване на имота от ответницата въз основа на заем на послужване с ищцата. Дори и да се приеме тезата на ответницата за наличие на намерения от нейна страна да завладее имота с цел придобиването му по давност, това намерение е останало скрито за собственика на имота – ищцата по делото. Всяко неопределено поведение, което може да се тълкува и по други начини, а в случая - основано и на близката родствена връзка между страните, не сочи на такава промяна. В случая единственото действие, с което ответницата е демонстрирала своите намерения спрямо имота е снабдяването й с нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху процесния имот от 02.06.2022 г. Почти шест месеца след това - на 18.01.2023 г., е предявена исковата молба по чл. 108 ЗС. Доколкото не е доказано, че Т. Г. К. е придобила по давност правото на собственост върху СОС № 07079.616.148.1.10, искът по чл. 108 ЗС е уважен. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основание за допускане на касационното обжалване по следните въпроси: „Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд допускането от същия съд на представени от въззивницата по нейни думи на нови писмени доказателства след подаване на жалбата срещу първоинстанционното решение и след постановен преди това от същия съд първоначален мотивиран отказ за допускането им с Определението му по чл. 267, ал. 1, изр. 1 ГПК, което определение не е отменено, като допускането им е станало без да са изтъкнати каквито и да са мотиви от съда, обосноваващи това, като наличие на грешка, пропуск или промяна в обстоятелствата, а от друга страна и без съда да е провел изследване и поискал доказване от страна на въззивницата на пречките и невъзможността и за представянето на същите доказателства в преклузивния срок по ГПК, т.е. без да са събрани доказателства за наличие на предпоставките за представянето на новите доказателства по реда на чл. 266, ал. 2, т. 1, респ. т. 2 ГПК ?“ – с довод за противоречие с Решение № 877 по гр.д.№ 3374/2008 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 70 от 21.04.2015 г. по гр.д.№ 5100/2014 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 556 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 1019/2009 г. на ВКС, II г.о.; „При приложение на чл. 266, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат ли на доказване причините за несвоевременното представяне на новите доказателства ?“ - с довод за противоречие с Решение № 859 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 1295/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 60 от 17.03.2014 г. по гр.д.№ 4474/2013 г. на ВКС, III г.о., Решение № 29 от 27.03.2019 г. по гр.д.№ 1482/2018 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 70 от 21.04.2015 г. по гр.д.№ 5100/2014 г. на ВКС, III г.о.; „Владението, установено върху самостоятелен жилищен обект от сграда от момента на построяването й със знанието и без противопоставянето на собственика, представлява ли явно демонстриране на намерението на установилия го да придобие правото на собственост върху имота след изтичане на предвидения давностен срок за това ?“ - с довод за противоречие с Решение № 31 от 27.02.2015 г. по гр.д.№ 5276/2014 г. на ВКС, I г.о., Решение № 32 от 02.04.2019 г. по гр.д.№ 1816/2018 г. на ВКС, II г.о., „Представлява ли достатъчно основание за съда да приеме, че е налице владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС осъществяването на фактическа власт върху една вещ с намерението да се държи като собствена, изразяваща се не само в получаване на ключовете от строителя и в пряко ползване на вещта според нейното предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия, извършването на довършителни работи в същия, след получаването на ключовете за имота ?“ - с довод за противоречие с Решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д.№ 1063/2010 г. на ВКС, II г.о.; „за правилното разпределение прилагане от съда на правилото за носенето на тежестта за доказване по правилата на ГПК на установената в чл. 69 ЗС оборима презумпция, между ищец и ответник по ревандикационен иск, по който ответникът е установил фактическа власт с намерение да държи вещта като своя“ - с довод за противоречие с Решение № 91 от 02.07.2010 г. по търг.д.№ 713/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 79 от 03.02.2010 г. по гр.д.№ 56/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 559 от 11.01.2011 г. по гр.д.№ 281/2010 г. на ВКС, II г.о.; „за задълженията на съда да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване и да разгледа само доказателства, събрани по предвидения за това ред в ГПК и да посочи в решението си защо на едни доказателства дава кредит на доверие, а съответно защо изключва други доказателства, събрани от първа инстанция“ - с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и противоречие с Решение № 20 от 09.03.2011 г. по търг.д.№ 311/2010 г. на ВКС, II т.о. Счита също, че решението е очевидно неправилно - основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да се допусне по така поставените въпроси. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, общо основание за допускане на касационното обжалване съставлява конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Последното означава, че касационното обжалване не може да се допусне въз основа на доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като те имат отношение именно към правилността на акта и подлежат на обсъждане само ако бъде допуснато касационното обжалване. Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи и възражения, които са от значение за спорното право. Преценката на въззивния съд за недоказаност на наведеното от ответницата възражение, обусловена от анализа на конкретните факти и доказателства по делото, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Оплакванията за допуснати процесуални нарушения, както и за необоснованост на фактическите изводи в обжалваното решение, по съществото си представляват касационни основания за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, чието обсъждане във фазата по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК е недопустимо. По тези съображения не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване въпроси №№ 1, 2 и 6, които съставляват обобщение на заявените с касационната жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Въпрос № 4 третира проблема за съдържанието на владелческите действия, като елемент на придобивната давност. Съгласно трайно установената в тази връзка практика владелческите действия трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително, с намерение да се свои вещта. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Без да се установи, че са налице посочените признаци, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи като владение. Владението не е обикновено фактическо господство върху вещта. Чрез него се упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително, т.е. да не позволява на други лица на владеят вещта, включително и да е отблъснато владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическо отношение към вещта, ако пред собственика поведението му не е недвусмислено. В последната хипотеза фактическата власт на претендиращият да е владелец не може да бъде определена като явно и несъмнено владение, предвид което не е установен фактът от хипотезата на чл. 69 ЗС, за да се приеме, че съществува и не се нуждае от доказване предполагаемият факт на субективното намерение за своене. Дали елементите от фактическия състав на оригинерното придобивно основание са се осъществили, е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай. По настоящото дело въззивният съд е приел, че при данните за съвместно обитаване на процесния имот от насрещните страни до 2016-2017 г., както и напускането му от ищцата по причини, които не се свързват с отстраняването й от жилището от страна на ответницата, не може да се формира извод за упражняване на несъмнително владение от страна на ответницата. Формираният от съда извод не влиза в противоречие с Решение № 108 от 10.04.2012 г. по гр.д.№ 1063/2010 г. на ВКС, II г.о., с което е даден отговор по различен правен въпрос - за възможността да бъде придобит по давност обект, който не е въведен в експлоатация и за който не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че въпрос № 4 не обосновава приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с въпроси №№ 3 и 5 следва да се подчертае, че извод за наличие на обективния елемент от фактическия състав на владението по отношение на имота от страна на ответницата по иска не е направен от въззивния съд, а обсъжданите питания предпоставят наличието на такъв извод като основание за квалифициране действията на ответницата като упражняване на владение с приложимост към тях на презумпцията по чл. 69 ЗС. Не е установено също повече от 10 години преди предявяването на исковата молба ищцата да е била осведомена за намерение на ответницата да свои имота, на което ищцата да не се е противопоставила. Доколкото обсъжданите въпроси не кореспондират с установените по делото обстоятелства, същите нямат обуславящо значение за изхода на спора и не обективират общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване и в хипотезите по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото прочитът на акта не сочи на произнасяне, несъвместимо с приложимото обективно право, с основни принципи на съдопроизводството или с правилата на логиката. Не са налице и данни, които да поставят под съмнение валидността и допустимостта на акта. С оглед настоящото произнасяне касаторката следва да заплати на ответницата по касация разноските, които е направила за защитата пред ВКС – сумата 500 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение (л. 35). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия