Определение № 3045 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 513/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. М. и А. П. П. против решение № 1056 от 06.08.2022г. по гр.д.№ 437/2022 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 60912/ 15.03.2021г. по гр.д. № 8799/2020 г. на Варненски районен съд и вместо това е допусната съдебна делба на апартамент на втория етаж с идентиф.№ *** по КККР на [населено място], находящ се в сграда с идентификатор ***в [населено място], [улица], с площ от 95 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, преддверие, сервизни помещения, тераса, стълбище и две изби, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху дворното място с идентиф.№ ***, цялото от 355 кв.м по КК и КР между касаторите, И. Д. К. и Д. И. К. при равни права – по 1/4 ид.ч. за всеки от тях. По отношение на А. Н. М. иска за делба е отхвърлен. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и необоснованост на изводите от тях. Основните доводи са свързани с неправилност и необоснованост на изводите на съда, че през 1974 г. е извършено надстрояване на мансарден етаж над втория етаж, за който общите наследодатели са отстъпили правото им на надстрояване на сина си П., а втория етаж е останал в наследство и е съсобствен. Тезата им е, че със заявлението /молбата/ от 1975 г. по чл. 15в ЗС е преотстъпено от общите наследодатели нереализираното право на строеж за втория енаж, закупено от тях с договора от 1969 г. и поради това, че е реализирано от прекия им наследодател П. П., то не е включено в наследството на общите наследодатели Б. и Д. П.. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност предвид формираните изводи от въззивния съд от доказателствата относно това дали преотстъпеното право на надстрояване е за втория етаж или за мансардния, сега трети етаж. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото след като прецени всички относими доказателства, доводи и възражения на страните и оплакванията в жалбата, като формира свои фактически и правни изводи относно основателността на предявения иск? Твърди се, че съдът не е преценил доказателствата според точното им съдържание. Ответниците по касация И. Д. К. и Д. И. К. оспорват касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въззивната инстанция подробно е обсъдила доводите, заявени от ответниците по касация, които са били въззивници, анализирал е доказателствата в тяхната логична връзка, а тезата на касаторите съдържа противоречия относно това какви вещни права са купени 1969 г. и през 1974-1975 г. кой етаж е построен. А. Н. М. не взема становище. В хода на производството тя е заявила, че не притежава никаква част от спорните втори и трети етаж, няма претенции за тях и не желае да участва в делбата. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Ищците И. Д. К. и Д. И. К. са наследници /съпруг и син/ на К. Б. К., починала на 01.09.2018 г., а ответниците М. М. М. и А. П. П. са наследници /съпруга и син/ на П. Б. П., починал на 29.09.2019 г. Двамата преки наследодатели са наследници на общите наследодатели Б. П. П., починал на 18.10.2001 г. и на съпругата му Д. Д. П., починала на 18.04.2012 г. С договор от 01.01.1969 г., сключен по Наредбата за продажба на жилища от държавният жилищен фонд /НПЖДОФ/, двамата общи наследодатели Б. и Д. П. са купили от държавен жилищен имот на втория етаж от сградата, находяща се в [населено място], на [улица], целият от 95 кв.м. застроена площ и обща кубатура 335,56 куб.м., състоящ се от стая, хол, кухня, предверие, сервизни помещения, тераса, стълбище и две изби, ведно с 66,67 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавното дворно място /предвид направеното уточнение в договора/ за сумата 6498 лв. С решение от 30 11.1960 г. на ИК на Варненски народен съвет е отчуждено от Я. М. Н. правото на надстрояване на жилищната сграда със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, а тя е обезщетена парично. На 17.12.1962 г. е съставен АДС № 3731 за отчужденото право на надстрояване за „още два етажа“. Описаното отчуждено имущество е нормален тавански етаж на ІІ-ри етаж, предверие пред хола на втория етаж, хол на втория етаж и две изби, заедно с 2/3 ид.ч. от дворното место. През 1974 г. са инициирани действия пред Съвета за архитектура и благоустройство за надстрояване на „втори етаж“ на жилищната сграда. На 03.10.1974 г. е одобрен от същия орган проект, като забележките касаят „мансардния покрив“. Издадена е виза през 1974 г. за апартамент на 95 кв.м. С нотариално заверена молба през 1975 г. на основание чл. 15в ЗС, /редакция ДВ бр. 87/1974 г./ Б. и Д. П. са предоставили на сина си П. П. правото да построи за себе си ІІ-ри етаж на малоетажната жилищна сграда, съгласно одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж. Изрично са посочили, че запазват всички останали права, които черпят от договора от 1969 г. На основание тази молба, П. Б. П. е включен в позволителния билет, издаден на 04.11.1974 г., с който е разрешено извършването на надстройка на втори етаж на съществуващата едноетажна жилищна сграда по одобрен проект. Според показанията на св. Щ., застрояването било 1874-1975 г. Това било таванче, на финала се дигнал мансардния етаж и станало отгоре таванче. Свидетелят Л. не знае кога е строена сградата, знае, че П. живеел на втория етаж, а родителите му – на горния. РС е приел, че е било учредено право на надстрояване на основание чл. 15в ЗС на П. П. от родителите му и той е станал индивидуален собственик на втория етаж. Приел е, че Б. и Д. са придобили и идеална част от дворното место, защото НПЖДЖФ противоречала на ЗС, който предвиждал, че дворното место е обща част и при прехвърляне никой не може да си запази само частите от общите части. Затова е прието, че към момента на смъртта на общите наследодатели, те не са притежавали никаква част нито от апартаментите на втория и третия етаж, нито от дворното място, поради което иска за делба е отхвърлен изцяло както за апартамента на втория етаж, така и за апартамента на третия етаж. Подадена е въззивна жалба от ищците И. Д. К. и Д. И. К.. Въззивният съд е приел, че общите наследодатели са купили реализирания втори етаж от сградата девет години след отчуждаването му през 1960 г. без идеална част от дворното място, защото ЗС към момента на продажбата не е допускал продажба на дворно место, а само на право на строеж / надстрояване, в какъвто смисъл е уточнението в договора от 1969 г. Приел е, че инициираното надстрояване през 1974-1975 г., за което е отстъпено право на надстрояване с молбата по чл. 15в ЗС се отнася за етаж над втория етаж, т.е. за сегашния апартамент на третия етаж. Затова е приел, че втория етаж е останал в наследството на общите наследодатели и е съсобствен между четиримата им наследници-съделители при равни права. Прието е, че е неоснователно възражението за придобивна давност, заявено от ответниците /сега касатори/, тъй като след смъртта на двамата общи наследодатели имота е останал съсобствен и ползващите втория етаж са упражнявали фактическа власт върху него като владелци на своите идеални части и държатели на идеалните части на останалите съсобственици и не са демонстрирали никакви действия, изявяващи промяна на намерението и владение за себе си. Затова в частта, с която е отхвърлен иска за делба на втория етаж е отменено решението на РС и е допусната делба на апартамента на втория етаж. В тази част се обжалва въззивното решение. По отношение на третия етаж е потвърдено решението на РС, с което иска е отхвърлен, в тази част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивното решение е валидно, като постановено от компетентен съд, в надлежен състав и в изискуемата форма. Съдът не констатира и основания, за да го приеме за недопустимо. Разрешеният спор с влязло в сила решение № 1031/25.07.2016 г. по гр.д.№ 3019/2015 г. на ОС-Варна формира сила на пресъдено нещо, че наследниците на К. К. не са собственици на основание завещание на третия етаж, т.е. той се отнася за иск, предявен на различно основание и за различен имот. Наведено е основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Това основание е налице когато решението е неправилно, защото страда от особено тежък порок в една от трите му форми – противоречие с материля закон, допуснати съществени процесуални нарушения или необоснованост, които могат да се установят само от мотивите му без да се извършва същинския касационен контрол на оплакванията по касационната жалба. Такива са случаите когато е приложен материален закон в обратен смисъл или недействащ такъв, когато са нарушени основни принципи на гражданския процес, осигуряващи равнопоставеност на страните и когато мотивите на решението са формирани при неспазване правилата на формалната логика, научните и опитни правила. Касаторите твърдят формиране на неправилни изводи от доказателствата - в обратен смисъл от вложеното в тях съдържание. В настоящата фаза на процеса съдът не може да обсъжда и да прави изводи от доказателствата. От мотивите на решението е видно, че съдът е направил анализ на доказателствата във взаимната им логическа връзка и обословеност. Съобразил е, че с договора от 1969 г. е продаден реален втори етаж с описана квадратура и кубатура. Описанието на помещенията, от които се състои продадения етаж през 1969 г. и описанието на отчуждения таван по АДС са различни. Съобразил е, че предмет на продажба по НПЖДЖФ могат да бъдат само жилища, включително и новопостроени от народните съвети, че не е предвидено по тази наредба възможност за продажба на право на строеж. Съобразено е и съдържанието на молбата от 1975 г. и съдържанието и предметният обхват на чл. 15в ЗС /редакция ДВ бр.87/8.11.1974 г./, предвиждащ възможност за учредяване право на надстрояване върху държавна земя, за който е отстъпено право на строеж, като целта на текста е да се обезпечат с жилище и нуждите на роднините по права линия наред с тези на прехвърлителите, които са вече обезпечени. Към 1974 г. жилището на втория етаж вече е съществувало – предмет на договора от 1969 г. и е нелогично да се учредява право на строеж отново за него – подобен акт би бил с невъзможен правен предмет. Съдебната практика приема, че е нищожно учредяване право на строеж на реализиран обект. При прочит на мотивите се установява обсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и зависимост и извличане на логически изводи от тях. Не се установява и прилагане на закона в обратния му смисъл. Правните норми са правилно приложени според предметният им обхват, действието им във времето и по отношение на лицата, за които се отнасят. В подобен смисъл няма и твърдения от касаторите. Поради това съдът не констатира очевидна неправилност на изводите. Затова не се допуска касация на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. На основание чл. 280, ал..1 т.1 ГПК, съдът не констатира противоречие на съдебното решение с практиката на ВКС относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. Касаторите са били ответници във въззивното производство. Съдът е обсъдил подробно подържаната от тях теза и възражението им за придобивна давност. Това основание е наведено предвид изводите, които съдът е формирал от доказателствата. По този въпрос вече се изложиха съображения. Доказателствата са обсъдени. Жалбоподателите са недоволни от изводите, формирани от тях, което опровергава тезата им, че доказателствата не са обсъдени. Предвид изложеното, не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и ал.2 пр.3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение