Определение № 60401 от 18.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4007/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. П. срещу решение № 144 от 16.04.2021 г. по в.гр.д.№ 1421 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 5790 от 15.07.2020 г. по гр.д.№ 2547 от 2019 г. на Благоевградския районен съд за отхвърляне на предявения от М. П. П. срещу К. Г. П. иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 566 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-6887 от 19.05.2014 г. на С.-Б. и за осъждане на ответника да предаде на ищеца част от този имот с площ на частта от 220 кв.м., посочена на скица на в.л. инж.В. Ю., находяща се на лист 109 от първоинстанционното дело.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдоприизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие на решението с посочена практика на ВКС- т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 41 от 26.05.2020 г. по гр.д.№ 3264 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви по съществото на спора като обсъди всички твърдения на страните и събраните във връзка с тях доказателства ?

2. Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалбата на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевремено заявени възражения на страните ?

В писмен отговор от 29.09.2021 г. ответникът по жалбата К. Г. П. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

Пълномощникът на третото лице-помагач на страната на ответника [община] не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал процесният имот да е бил придобит по давност от неговия праводател по нотариален акт № 178 от 29.03.2013 г. П. Г. П.. Напротив, от всички събрани по делото гласни доказателства, включително и от свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели И. С. и А. П., не се установявало постоянно, непрекъснатно, несъмнено, спокойно и явно владение на П. Г. П. върху имота за твърдяния период от време до 2013 г. Нещо повече, свидетелите са установили по безспорен начин, че имотът, част от който е площта, ползвана от ответника К. Г. П. за отглеждане на животни, в свободната си част не се ползвала от никого, включително и от праводателя на ищеца П. Г. П.. В мотивите на решението си въззивният съд е посочил, че счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че процесният имот е публична общинска собственост, като в тази част е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд по поставените въпроси, поради следното: И по двата поставени въпроса няма противоречие между практиката на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напротив, напълно в съответствие с тази практика на ВКС, в решението си въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора, като само частично е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.

Обстоятелството, че съдът не е изложил изрични мотиви относно правилността на направения от първоинстанционния съд извод, че процесният имот е публична общинска собственост, и конкретно по възражението на ищеца във въззивната му жалба, че отчуждителна процедура за имота не е била провеждана /а в тази част е препратил към мотивите на първоинстанционния съд/, не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, тъй като въпросът дали процесният имот е публична общинска собственост не е съществен за делото и не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение: Видно от мотивите на въззивното решение, съдът отхвърля предявения иск за собственост, не защото имотът като публична общинска собственост не е можел да бъде придобит по давност от праводателя на ищеца П. П. съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за общинската собственост, а защото ищецът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал праводателят му П. Г. П. въобще да е осъществявал фактическа власт върху този имот в продължение на повече от 10 години до продажбата на имота през 2013 г.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за собствеността и на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът М. П. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата К. П. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1000 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение