Определение № 4241 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1716/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. В. В. против решение № 22 от 16.01.2023 г. по гр.д.№ 613/2022 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено Решение № 15 от 23.06.2022г., постановено по гр. д. № 204/2021г. на Районен съд – [населено място]. С последното са обявени за относително недействителни на основание чл. 76 ЗН по отношение на ищеца П. В. П., сделките дарение на 1/200 ид.ч., сключена с нот. акт № 8 том II рег. № 3073 дело № 207 от 2020г. по описа на Нотариус Р. Б., рег. № 675 на НК, вписан в Служба по вписванията [населено място] вх. рег. № 1732 от 17.12.2020г. Акт № 146 том 8 дело № 236., и сделката продажба на 99/200 ид.ч., оформена с нот. акт № 9 том II рег. № 3074 дело № 208 от 2020г. по описа на Нотариус Р. Б., рег. № 675 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията [населено място] вх. рег. № 1733 от 17.12.2020г. Акт № 147 том 8 дело № 237, с които ответникът Р. Е. Г., с [ЕГН] съответно дарява и продава на Б. В. В. с ЕГН: [ЕГН] собствеността върху общо 100/200 ид.ч. от единадесет земеделски имота, възстановени на наследници на Р. Г. И., починал на 09.03.1982 г. и е допусната съдебна делба само между неговите наследници при следните квоти: за П. В. П. - 4/8 идеални части. за Р. Е. Г. - 1/8 ид. част. за Р. Т. Г. - 1/8 ид. част. за З. Е. Г. - 1/8 ид. част и за С. Е. Р. – 1/8 ид. част от общо седемнадесет земеделски имота, възстановени на наследници на същия наследодател, между които и единадесетте, предмет на двете сделки. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 76 ЗН. Основната теза на касатора е, че тази норма не се прилага, тъй като не е налице наследяване от общ наследодател, защото ищецът и ответниците без касатора са наследници на преки наследодатели, а съсобствеността е възникнала от смесен фактически състав, включващ решение на административен орган за възстановяване на собствеността и наследяване от преки наследодатели. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК по въпросите: 1. Само за сделки на разпореждане със сънаследствено имущество, при което съсобствеността е породена при сънаследяването на един общ наследодател ли намира приложение чл. 76 ЗН? 2.Прилага ли се разпоредбата на чл. 76 ЗН в случаите на комбинирана /смесена/ съсобственост, когато съсобствеността е възникнала от повече от един ЮФ? 3.Прилага ли се разпоредбата на чл. 76 ЗН в случаите на наследяване от съделителите по делото на техни различни наследодатели, които по между си са били в комбинирана /смесена/ съсобственост, възникнала в резултат на повече от един ЮФ? Касаторът твърди и липса на мотиви относно това, че правото на собственост е възстановено на двамата преки наследодатели на ищеца и на първите четирима ответници, че преките наследодатели са наследили общия наследодател от 1982 г., а правото на собствесност е възстановено много по-късно. Затова се твърди противоречие със съдебната практика, задължаваща съда да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност, което се свързва със същите твърдения на касатора и изводи на съда. Ответникът по касация П. В. П. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като изводите на съда са обусловени от доказателствата и са съобразени със закона и съдебната практика. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: Процесните седемнадесет земеделски имота са възстановени по ЗСПЗЗ на наследници на Р. Г. И., починал на 09.03.1982 г. След смъртта си той е оставил дъщеря Л. Р. Г., починала на 25.08.2015 г. /чийто единствен наследник е ищеца П. В. П./ и син Е. рангелов Г., починал на 04.10.2012 г., чийто наследници са първите четирима ответници Р. Е. Г., Р. Т. Г., З. Е. Г. и С. Е. Р.. Чрез двете сделки – дарение и продажба, четиримата ответници са се разпоредили с единадесет от седемнадесеттте възстановени имота. За да потвърди решението на РС, с което са обявени за относително недействителни двете сделки за общо 1/2 ид.ч. от единадесетте имота от общо възстановените седемнадесет, въззивната инстанция е приела, че е приложима нормата на чл. 76 ЗН и сделките са относително недействителни по отношение на ищеца, а делбата следва да се допусне само между сънаследниците, като о бстоятелството, че страните са придобили правото на собственост по различно време не променя този извод. Съдът е приел, че Решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 797/2009 г., I г. о., ГК, на което, като съдебна практика се позовава касатора, е неприложимо, защото с него са разгледани предпоставките, при наличието на които се приеме, че собствеността върху един имот е възстановена по ЗСПЗЗ, а в настоящия случай ищеца и първите четирима ответници са придобили правото на собственост само на основание наследяване. Други основания за придобиване не са установени. Съгласно чл. 91а ЗН, имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 ЗН. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Със създадената от закона фикция "новооткрито наследство" се уреждат законодателно правилата за наследяване на възстановени имоти, но не се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. /Решение № 1381 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6100/2007 г., II г. о./ В настоящия случай не е налице изключението от това правило – казуса не се относно правата на наследниците на последващ съпруг по чл. 9а ЗН. Въззивният съд е съобразил този задължителен за прилагане тълкувателен акт, както и факта, че собствеността върху процесните седемнадесет земеделски имота е възстановена от административният орган на наследници на общия наследодател Р. Г. И., починал на 09.03.1982 г. Въззивното решение е съобразено и с това, че колективизацията на земята не е равнозначна на национализация или отчуждаване, при които се изгубва правото на собственост. С внасяне на земите в ТКЗС се отнета само възможността за ползването им в реални граници, поради което възстановяването по ЗСПЗЗ не е развнозначно на придобиване, а собствеността не е изгубвана. /Решение № 3 от 4.02.1999 г. на КС на РБ по конст. д. № 32/98 г./ Изводът на въззивният съд, че не е налице смесена съсобственост е в съответствие с доказателствата и съдебната практика. Цитираното от касатора решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 797/2009 г., I г. о. разглежда фактическия състав на реституцията, но в случая за ищеца и за първите четирима ответници този фактически състав и ЮФ, включени в него са идентични. Така поставените въпроси, редактирани по различен начин, но свеждащи се до твърдението, че е налице смесена съсобственост, не кореспондират на фактите по делото и като неотносими към спора, не обосновават наведените основания за допускане до касация. Съдебната практика, която разглежда хипотези на смесена съсобственост се отнася до случай, когато освен наследяване е налице и друг ЮФ за възникване или изменение на правото на собственост, като например сделки или друг способ за придобиване, предвиден в чл. 77 ЗС. Решението, с което се възстановява правото на собственост е ЮФ и в случая той е общ за всички, но основанието за придобиване правото на собственост по чл. 77 ЗС е наследяване както за ищеца така и за четиримата ответници. Тезата, че чл. 76 ЗН не се прилага, когато наследниците имат различни преки наследодатели, които са наследници на общия наследодател не намира опора в съдебната практика по приложението на чл. 76 ЗН. При прилагане на чл. 76 ЗН никога не е имало съмнение нито в доктринана нито в съдебната практика, че нормата се прилага и когато са се разпоредили наследниците от едно коляно на общия наследодател или част от тях с правата, оставени от прекия им наследодател. Поради това, че касаторът не доказва противоречие със съдебната практика, не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и очевидна неправилност – решението не страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която да може да се установи само от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Настоящия състав не констатира подобни пороци на обжалваното решение. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация П. В. П. следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 3 000 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение