Определение № 128 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 863/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД и насрещна касационна жалба на Е. Г. Г., действаща чрез настойника си Н. П. Г., против решение № 126/07.12.2021 г. по гр.д.0 458/2021 г. на Варненски апелативен съд, както следва: Касаторът „ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД обжалва въззивното решение, с което се потвърждава решение № 260036/19.03.2021 г. на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която са уважени предявените от Е. Г. искове и застрахователното дружество е осъдено да заплати на същата: 1/ сумата от 31 263 лева – обезщетение за имуществени вреди, търпими от ищцата в причинна връзка с ПТП от 23.10.2011 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил, съизмерими с необходимите средства за придружител и болногледач, за период от 60 месеца, считано от предявяването на исковата молба назад; 2/ сумата от по 2 605,25 лева месечно, до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или отпадане на задължението за плащане, вкл. до изчерпване на застрахователния лимит, съизмеряваща необходими разходи за придружител и болногледачи на пострадалата ищца, ведно със законната лихва върху тази сума от първо число на месеца до окончателното й заплащане; 3/ сумата от общо 554, 67 лева – направени разходи за лечение на ищцата, индивидуализирани чрез издадени за всяко от тях фактури в диспозитива на решението; 4/ сума от по 184,89 лева месечно - за покриване на бъдещи разходи за лечение, считано от подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или отпадане на задължението за плащане, вкл. до изчерпване на застрахователния лимит. Предвид сключеното на 11.10.2012 г. между пострадалата и застрахователното дружество споразумение, за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 23.10.2011 г., вследствие на което ищцата е депозирала отказ от иска си по предходно образувано исково производство за обезщетяване на същите вреди и производството е било прекратено, застрахователят счита, че така предявените искове са недопустими, на основание чл.233 пр. второ ГПК. В евентуалност се оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че в разрив с принципа за диспозитивното начало, с оглед твърденията на самата ищца, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, основан на ексцес по отношение на претърпяното от нея, в причинност с ПТП, увреждане / влошаване на здравословното й състояние /, спрямо какъвто извод и без обосноваване на причинност между ексцеса и съдържанието на претендираната за обезщетяване имуществена вреда, е присъдил обезщетение. Оспорва и доказаност на ексцес в здравословното състояние на ищцата, доколкото такъв е налице, когато се появи ново страдание в причинност с увреждането и/ или съществено се утежнят старите страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Това процесуално нарушение - служебно позоваване на ексцес - от своя страна е обосновало отхвърляне на възражението на ответника за погасяване на исковете по давност, предвид съобразяване за начален момент на същата проявлението на ексцеса. Дори да би се установил ексцес в здравословното състояние на ищцата, то той не е в причинност с претендираните имуществени вреди - възнаграждение за придружител и болногледач, тъй като нуждата от такива за ищцата е възникнала от момента на увреждането, а не последващо. С оглед това, касаторът намира, че началният момент на погасителната давност съвпада с момента на увреждането, съответно – че намира приложение кратката тригодишна давност за периодични плащания, по чл. 111 б.“в“ ЗЗД, изтекла към момента на исковата молба. Касаторът – Е. Г., действаща чрез настойника си Н. Г. - с насрещна касационна жалба обжалва въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, в която предявените претенции са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери, съответно: 1 / 60 300 лева; 2/ 5025 лева месечно; 3/ 1 109,33 лева и 4/ 300 лева месечно. Оспорва правилността на въззивното решение досежно извода за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, в размер на 50 %. Твърди произнасяне при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е разгледал възражение за съпричиняване различно по съдържание от въведеното от застрахователя, доколкото ответникът се е позовал на непоставен предпазен колан, а към момента на ПТП пострадалата е била 13-годишна и съответно –предвид ръста й – би могло да се е нуждаела от специална обезопасителна система за дете / столче / - чл.137б ЗДвП. Тъй като това обстоятелство - вида приложима обезопасителна система в конкретния случай – не е изследвано, според страната не е установено съпричиняване, а е преклудирано възражение на застрахователя за съпричиняване в този смисъл / поради неизползвано обезопасително столче /. Страната счита, че не е доказано пълно и главно, че дори с належно взети обезопасителни мерки, ищцата не би получила същите увреждания, с оглед механизма на ПТП. В евентуалност поддържа прекомерно завишен размер на съпричиняването, като акцентира на обстоятелството, че се касае за нарушение от малолетно дете, за чието обезопасяване, т.е. съблюдаване на приложимото правило за поведение, по начало отговарят родителите му, както и че в случая делинквентът е негов баща. За значението на тези факти съдът изобщо не е изложил мотиви, в нарушение на чл. 236 ал.2 ГПК. Всяка от страните оспорва касационната жалба на противната, по съображения преценени при настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и чл.287 ал.2 пр. първо ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт, освен в частта по предявени разходи за лечение на ищцата, понесени до предявяването на исковата молба, предвид цената на иска - 1 109,33 лева, на основание чл. 280 ал. 3 т. 1 пр. първо вр. с чл.113 ГПК. В тази й част касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане „ АД ще следва да се върне, като недопустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно въведените касационни доводи и кореспондиращото им изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм./. В исковата молба се сочи, че в резултат на ПТП от 23.10.2011 г., причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по ЗЗ „ ГО „ на автомобилистите, лек автомобил, ищцата е претърпяла множество тежки травматични увреждания, в резултат на които и въпреки проведеното и продължаващо лечение остава в персистиращо вегетативно състояние на будна кома, като с експертно решение на ТЕЛК от 03.05.2012 г. е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, последващо потвърдена с експертни решения от 2013 г., 2016 г. и 2019 г..С решение от 13.03.2014 г.по гр.д.№ 49/2014 г. на Добрички окръжен съд е определен настойник на пострадалата - нейната майка Н. Г., чрез която се предявяват и настоящите искове. В исковата молба изрично се сочи, че „състоянието на Е. се влошава непрекъснато“, с последващо описание на проявленията на това влошаване, според ищцовата страна. Изрично в исковата молба се сочи, че първоначално всички грижи по непрекъснатото обслужване на ищцата са поети основно от нейната майка – Н. Г. / причинилият ПТП водач е баща на ищцата, починал в резултат на същото /, не за сметка на получавано до момента трудово възнаграждение, от което е лишена, като изрично са описани последващо търпимите от самата Н. Г. усложнения в здравословното състояние, в резултат на множество заболявания, вкл. инсулт, епилепсия, хипореоидизъм, мозъчно-съдова болест, хипертония и пр.. Описани са множество наложили се оперативни интервенции на Н. Г., съпътствани от престой по болници, които обективно изключват възможността Н. да полага необходимите ежечасови грижи за пострадалата, бидейки самата тя освидетелствана със 74 % трайно намалена работоспособност, наред с получените сериозни психически увреждания, които в субективен план също изключват възможността за предоставяне на пълноценна грижа за детето. Още на 11.10.2012 г. е подписано споразумение между Е. Г., представлявана от законния си представител - Н. Г. / преди назначаването й за настойник на пострадалата / и застрахователното дружество – ответник, с което е уговорено и съответно изплатено обезщетение за всички претърпени неимуществени и имуществени вреди, в размер на 210 000 лева. В споразумението е декларирано, че с подписването му и получаване на сумата се уреждат окончателно претенциите на пострадалата във връзка с процесното застрахователно събитие и последиците му и че същото изцяло покрива претърпените вреди, вкл. имуществени, причинени от ПТП от 23.10.2011 г.. Споразумението е сключено под условие, че пострадалата ще заяви отказ от предходно предявен иск за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди, което е и сторено / прекратено производството по гр.д. № 9373/2012 г. на СГС /. В резултат на влошаване здравословното състояние на Е. Г. от една страна и кумулативно настъпила невъзможност майка й – до този момент полагала необходимите грижи в изпълнение на свой морален дълг – да продължи да полага същите, с оглед собственото й крайно влошено здравословно състояние, с исковата молба се претендира присъждане на обезщетение, съизмеримо с разхода за болногледач, за период 5 години преди предявяване на исковата молба и за придружител и болногледачи, за период след предявяването на исковете, помесечно, до възникване на основание за изменение на размера или отпадане основанието за плащане от застрахователя, вкл. поради изчерпване на застрахователния лимит. Претендират се и понесени във връзка с влошеното здравословно състояние на ищцата имуществени вреди, съизмерими с направени разходи за лекарства - за период преди датата на исковата молба и за последващ период – в месечен размер, до възникване основание за изменение на размера или отпадане задължението за плащане от застрахователя, вкл. поради изчерпване на застрахователния лимит. Ответното дружество се е защитавало с тезата, че със сключеното споразумение са обезщетени изцяло претърпените от ищцата, вкл. прогнозни към момента на сключването му неимуществени и имуществени вреди, поради което исковете са недопустими / визирайки и направения отказ по чл.233 ГПК по гр.д.№ 9373/2012 г. на СГС /, в евентуалност – неоснователни, съгласно приетото в ТР № 1/ 30.01.2017 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че нуждата от ежечасов придружител и болногледач на ищцата е възникнала от момента на застрахователното събитие и във всички случаи преди сключване на споразумението от 11.10.2012 г., доколкото и към същия момент тя е била освидетелствана със 100 % трайно намалена работоспособност, с чужда помощ. Поради това, дори да се приеме, че със споразумението не са обезщетени всички търпими от ищцата неимуществени и имуществени вреди, то претенциите за същите са погасени по давност, считано от момента на настъпване на застрахователното събитие. Противопоставено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата / 13 – годишна към този момент / поради непоставен обезопасителен колан / чл.137а от ЗДвП /. Още с исковата молба ищцовата страна е оспорвала действителността на споразумението, поради недействителност на предварителен отказ от право / бъдещ иск /, на основание чл.130 ал.4 изр. първо от СК вр. с чл.165 ал.4 СК, като сключено от недееспособно лице. Преди всичко обаче / така в допълнителната искова молба / се акцентира на обстоятелството, че със споразумението, видно от текстовата му редакция, са обезщетени претърпените до сключването му имуществени и неимуществени вреди, не и бъдещо търпими такива, спрямо които погасителната давност тече от момента на проявлението им, респ. на направения разход, съгласно приетото в ТР № 1/2014 г. по тълк.дело № 1/ 2014 г. на ОСТК на ВКС - при ексцес погасителната давност тече от момента на проявлението на вредата. С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва наличието на ексцес в здравословното състояние на ищцата, доколкото не се касае за появило се ново страдание и или съществено утежняване на старите страдания, което ново състояние да се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Оспорил е и наличието на твърдения за ексцес в исковата молба, изхождайки от това, че изначално при пострадалата са били потиснати всички психични процеси и нарушени всички мускулни движения и такъв е обективно немислим. Както вече се посочи, в исковата молба са описани проявления на влошаващо се, според настойника на ищцата, здравословно състояние, изрично за период следващ сключването на споразумението, вкл. предвид наложилото се постоянно изкуствено хранене и дишане и свързаните с това усложнения. С последваща молба от 23.11.2020 г. пълномощникът на ищцата е заявил, че не се претендира ексцес, но в пояснение – предвид съдържанието на заявената претенция – обезщетяване месечните разходи по ангажиране на болногледач и придружител, / т.е. - защото не се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, в какъвто аспект е формирана и задължителната съдебна практика /. В този смисъл, изрично признание - че няма влошаване на здравословното състояние на ищцата - от изявлението на пълномощника й не би могло да бъде безспорно изведено. Въззивният съд изцяло е споделил и по същество възпроизвел решаващите мотиви на първоинстанционното решение, като е приел, че: 1/ от ПТП на 23.10.2011 г. ищцата е претърпяла тежка черепно-мозъчна травма - контузии на главата и тялото, множествена фрактура на черепа и черепната основа, множество фрактури на лицеви кости, контузия на главен мозък и мозъчен ствол, руптура на десен очен булбус, а също - контузия на бял дроб и гръден кош, фрактура на таза, с усложнения – плеврален излив, хемоторакс в ляво, бронхопневмония, сепсис, хидроцефалия, менингоенцефалит; 2/ не може да се обслужва, да контролира естествените си нужди, да се храни, движи, говори и диша самостоятелно; 3/ поддръжката на физиологичните й нужди, изцяло с чужда помощ, са необходими изначално и завинаги, при призната 100 % инвалидност с чужда помощ; 4/ обезщетените със споразумението от 11.10.2012 г. неимуществени и имуществени вреди са различни от тук претендираните; 5/ споразумението / очевидно ако би се приело като отказ от обезщетяване на в бъдещи търпими вреди / е нищожно, на основание чл.130 ал.4 изр. първо, предл. второ от СК – в качеството му на предварителен отказ от права; 6/ от събраните доказателства състоянието на ищцата, спрямо това към 2012 г., се установява да е влошено – „лекувана за пневмония, фистула между вагина и дебело черво, недобре функционираща гастростома с изтичане на стомашен сок, редукция на тегло и др.„, многократно е хоспитализирана за операции и за консервативно лечение; 7/ усложненията са пряка последица от увреждането при ПТП; 8/ от установената системност на проявите на влошаване състоянието на ищцата и непрекъснатия риск от това, претендираните вреди – в обхвата на 5-годишния период, предхождащ исковата молба и за в бъдеще – следва да бъдат обезщетени; 9/ погасителната давност тече не от момента на застрахователното събитие, а от проявлението на тези вреди / като постоянни, системни /. Изрично е изследвано / със СМЕ / и коментирано в решението, макар само в изследването на релевантната фактическа обстановка и без кореспондиращи й в тази част правни изводи, че състоянието на майката на ищцата – Н. Г. - поради реализиран вътремозъчен кръвоизлив и късни усложнения на същия – епилепсия с гърчови състояния – не позволява същата да се грижи за детето си. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД са формулирани следните въпроси: 1/ Кой е началният момент на изчисляване на давността при искове за имуществени вреди и при обезщетение за разходи за придружител и болногледач, възникнали вследствие на деликт ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с т.14 от ППВС № 7/1977 г. и решение по т.д.№ 532/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС; 2/ Следва ли съдът да установи причинно-следствена връзка между настъпилия ексцес в здравословното състояние на пострадалия и възникването на имуществената вреда ? – въпросът не е обоснован с допълнителен селективен критерий; 3/ Длъжен ли е съдът да се произнася само по въведените от страните твърдения и възражения, с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ал.2 ГПК ? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, поради противоречие на въззивното решение с приетото в решенията по гр.д.№ 92/2009 г. и гр.д.№ 127/2010 г. на ІV г.о. на ВКС. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, обосновавана с процесуалните нарушения на въззивния съд, предмет на касационните доводи за неправилност: неправилно приложен начален момент, както и срок на погасителна давност, предвид предмета на исковете - за периодични плащания и с оглед приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС относно характеристиката на „периодичните плащания„. По доводите за недопустимост на въззивното решение: Въззивното решение не е вероятно недопустимо, тъй като не се касае за отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на исковете – предходно заявен отказ от искове с настоящия предмет, съгласно чл.233 пр. второ ГПК. Достатъчно за този извод е самото твърдение на ищцовата страна, че предявява вреди, които не са обезщетени със сключеното споразумение от 2012 г., тъй като спрямо момента на сключването му са бъдещи. Впрочем по делото не е представена исковата молба по гр.д.№ 9373/2012 г. на Софийски градски съд, за да би се приело за безспорно, че по същото са претендирани имуществени вреди от тук заявения вид – разходи за придружител и болногледач и за лечение. При така наведените твърдения, предпоставящи нужда от тълкуване волята на страните в сключеното споразумение, отделно оспорвано и като недействително, същото подлежи на преценка по същество – доколко са вече обезщетени претендираните вреди, в качеството им на бъдещи, но сигурни в настъпването към момента на сключването му и поради това исковете са неоснователни, а не недопустими. Споразумението има отношение към обосноваване на елемента вреда от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, на което – като функция от отговорността на делинквента - се основава и отговорността на застрахователя. Погасителната давност, като институт на материалното право / теоретично спорно, но последователно приемана като такъв в практиката на ВКС / е предмет на изследване и произнасяне по същество, а не по допустимост на предявените искове, срещу които се предявява възражение за погасяване по давност. Първият от въпросите е предпоставен от касационния довод, че съдът, в разрив с диспозитивното начало в процеса – въпреки изрично изявление на пълномощника на ищцата, действаща чрез настойника си,че не предявява искове, основани на ексцес в здравословното си състояние / така в молба вх.№ 262497/26.11.2020 г. / – е изследвал наличието на ексцес и съответно преценявал начален момент на погасителната давност, считано от проявлението на ексцеса, докато е следвало да съобрази за начален момент на същата момента на застрахователното събитие, тъй като нуждата от 100 % чужда помощ за обслужването и обгрижването на пострадалата е възникнала към този момент. Въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, основани на приет за доказан ексцес в здравословното състояние на ищцата, спрямо който извод съдът правилно е приложил погасителна давност, считано от проявлението на вредата, съгласно т.4 на ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк.дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. Вторият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий, тъй като действително липсват мотиви относно причинната връзка между приетия за доказан ексцес в здравословното състояние на ищцата, съответно съдържанието на същия и конкретната имуществена вреда, чието обезщетяване се претендира - разходи за придружител и болногледач, предвид нуждата от такива, считано от настъпване на застрахователното събитие. Не е обоснован, обаче, допълнителен селективен критерий - изобщо не е посочена хипотеза на същия, нито кореспондираща й съдебна практика или мотивиране, в съответствие с приетото в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий. Съдът действително е разгледал проявление на нова вреда / ексцес / в здравословното състояние на ищцата, като основание за присъждането на обезщетение, независимо че с молба вх. № 262497/26.11.2020 г. ищцовата страна изрично е отрекла да основава иска си на ексцес по отношение на търпими неимуществени вреди и че претендира обезщетение за имуществени вреди, с оглед състоянието й, такова каквото е било към датата на ПТП. Тези изявления на пълномощника на ищцата / сами по себе си недостатъчни да се възприемат като безспорно признание за липса на ексцес в здравословното състояние на същата, по съображения коментирани по-горе /, най-малкото конфронтират със заявените в исковата молба обстоятелства за „влошаване на здравословното й състояние „ след сключване на споразумението от 11.10.2012 г.. Отделно не са ангажирани доказателства дали действително са били прогнозируеми към датата на сключване на споразумението, в който смисъл няма изрично признание на ищцовата страна, а тежестта за доказване на това обстоятелство е на ответника. Съдът действително не е положил необходимата грижа да отстрани съществуващото противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и изявлението в посочената молба, последващо произнасяйки се в съответствие с тази част от обстоятелствената част на исковата молба. Липсата на въззивна жалба на ищеца срещу това произнасяне по същество санира противоречието, в подкрепа на обстоятелствената част на исковата молба. Друг е въпроса, че в същата са заявени и обстоятелства за новопроявена нужда от придружител и болногледач, с оглед последващо отпаднала възможност за упражняване на тази грижа от родственици на ищцата / майка и баби /, предоставяна до този момент като изпълнение на морален дълг,без твърдение за пропусната полза от получавани до този момент трудови доходи / хипотеза различна от разгледаната в ППВС № 4/30.10.1975 г. – т.4 /. Тези обстоятелства – хипотеза на „ексцес“ по отношение имуществените вреди, в причинност с непозволеното увреждане – невъзможност на ищцата за в бъдеще да разчита на изпълнението на морален дълг от родствениците си, за полагане на болнични грижи - съдът е оставил без мотиви, удовлетворявайки исковете в съответствие с формулирания петитум и кореспондираща му друга част от обстоятелствата по исковата молба. Това произнасяне на въззивния съд, споделил изцяло и безкритично мотивите на първоинстанционния, не материализира недопустимо произнасяне по непредявен иск, а произнасяне при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като въпреки въведените от ответника доводи във въззивната жалба, с предмет преждепосочените нарушения, съдът не се е произнесъл по същите, в нарушение на чл. 269 пр. трето ГПК. Предвид това, касационното обжалване би било обосновано по процесуалноправен въпрос относно обхвата на произнасянето на въззивния съд, съгласно чл. 269 ГПК, какъвто нито е формулиран, а дори да се преформулира поставения, в относимост към правомощията на въззивната инстанция – не е обоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Цитираните решения на състави на ВКС касаят хипотеза на изцяло подменен предмет на спора – присъдено различно от претендираното, вкл. като присъдено на различно основание, обуславящо недопустимост на постановения акт, какъвто не е настоящия случай. Присъдено е претендираното обезщетение - за обоснования вид търпима имуществена вреда, в причинност с увреждането, на основание функционалната, спрямо отговорността на делинквента, отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на същия. Неправилното несъобразяване на релевантни за основателността на иска обстоятелства, респ. несъобразяване на релевантни за отхвърлянето му обстоятелства / ако не би се споделил извода за допустим „ексцес“ и по отношение търпими имуществени вреди, в причинност с непозволеното увреждане / е процесуално нарушение, водещо до неправилност, а не до недопустимост на съдебното решение. Не се установява и „очевидна неправилност„ на въззивното решение, обосновавана с преждекоментираните процесуални нарушения, рефлектирали, според касатора – ответник, до неправилно определен начален момент на погасителна давност за обезщетенията. Извод за допускането на тези процесуални нарушения е невъзможен само и единствено от мотивите на въззивното решение, без самостоятелна проверка на съдържанието на твърденията и възраженията на страните и на процесуалните действия на съда. Очевидна неправилност досежно приложения 5-годишен срок на погасителната давност също не е обоснована, с оглед изричната разпоредба на чл.197 КЗ / отм./, на която съдът е основал решаващия си извод, като специална уредба на давността при застрахователните правоотношения. Предвид гореизложеното, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване по касационната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане„ АД, предвид което не подлежи на разглеждане подадената от Е. Г. ,чрез настойника й Н. Г., насрещна касационна жалба, на основание чл. 287 ал. 4 ГПК. С оглед изхода в производството по чл. 288 ГПК, разноски на касатора - застраховател не следва да се присъждат, а Е. Г. е претендирала такива единствено за защита по насрещната си касационна жалба, оставена без разглеждане. В отговора на касационната жалба на ответника не е отправено искане за възмездяване на разноски по защита на ищцата срещу същата. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение