Определение № 338 от 15.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2397/2014 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Й. К. Й. и Й. Л. Й., чрез пълномощника им адв. Р. У., против определение № 1212 от 20.01.2014г. по в.гр.д. № 16640/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Б възз. с-в, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определението от 01.11.2013г. по гр.д. № 29939/2013г. на Софийски районен съд, 40 с-в, с което е върната исковата молба в частта относно претенцията за осъждане на ответника да предостави на ищците ползване на прилежаща към вилната сграда площ, и в частта, в която е оставено без уважение искането им за допускане на обезпечение. Ответникът Б. С. С. в представения от пълномощника му адв. Д. С. писмен отговор, изразява становище за недопустимост на частната жалба предвид цената на иска. ВКС намира, че производството по делото е процесуално недопустимо поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК - с цена на иска до 5 000 лв. В случая цената на предявения от Й. К. Й. и Й. Л. Й. иск по чл. 124 ГПК е 1019,20 лв., поради което частната касационна жалба против определението на СГС в частта относно връщането на исковата молба е процесуално недопустима. Недопустима е частната касационна жалба и в частта относно искането за допускане на обезпечение, предвид разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК. На обжалване пред ВКС подлежи определението на въззивен съд само в случаите, когато този съд е допуснал обезпечението. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че частната жалба следва да се върне на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на трето гражданско отделение