Определение № 127 от 24.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1015/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Л. В., против постановеното на 21.06.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав по гр.д.№ 1165 / 2011 год., в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І гр.отд., 8 състав, постановено на 16.07.2010 год. по гр.д.№ 3869 / 2009 год.,с което е отхвърлен предявения от касаторката против [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настъпило на 05.03.2009 год. пътнотранспортно произшествие, над присъдените 12 000 лева или за разликата до претендираните от касаторката 80 000 лева. Навежда се основание за неправилност на постановеното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл.52 от ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год. и чл.51 ал.2 от ЗЗД. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешаване на материално-правния въпрос относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, в противоречие със задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС - ППВС № 4 / 1968 год.. Ответната страна не е взела становище по допустимостта на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: За да отмени частично първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отказано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата от ПТП Р. В., над сумата от 9 000 лева и да присъди обезщетение до размера на 12 000 лева, въззивният съд е приел, че справедливия размер на същото, с оглед претърпените вреди е 24 000 лева / при предявено обезщетение за 80 000 лева /. Възприел е за основателно и доказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, в определения от първоинстанционния съд процент / 50 % /, предвид което обезщетението е присъдено в размер на 12 000 лева. Съдът е съобразил, като критерии за определяне размера на обезщетението, броя, вида и тежестта на причинените телесни увреждания, интензитета и продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания и получените от травматичните увреждания трайни последици, възрастта и степента на намалената й работоспособност, т.е. е постановил решаващи за крайния изход на спора мотиви, основани на критерии за определяне обезщетението по справедливост. Следователно, поставеният от касатора материалноправен въпрос се явява релевантен за изхода по конкретния спор и с това се установява общата предпоставка за допускане на касационното обжалване – правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. При прилагане критерия за справедливост в определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът в недостатъчна степен е възприел приноса на всеки от визираните елементи спрямо претърпените и търпими от ищцата действителни болки, страдания и неудобства и не е съобразил други релевантни критерии / нетрудоспособност на лицето, в рамките на възстановителния период от шест месеца, допълнително оперативно интервениране за изваждане на метална плака, съпроводимо с допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни, трайно оставаща нестабилност на лявото коляно, независимо от допълнително провеждана рехабилитация, постоянен болкови синдром при преумора на крайниците, тъй като се касае за вътреставно счупване на лявата голямопищялна кост /.В този смисъл изводите му се явяват в несъответствие със задължителните указания, дадени в ППВС 4 / 1968 год., за обосноваване прилагането на критерий за справедливост с всички относими елементи, вкл. за мотивиране приетото значение на съобразените обстоятелства по отношение размера на неимуществените вреди. Това обуславя наличието и на допълнителния селективен критерий за допустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК - противоречие със задължителна съдебна практика / ППВС № 4 / 1968 год. за обобщаване практиката по някои въпроси на непозволеното увреждане /. Изложените съображения относно неправилност на решението, с оглед определяне размера на съпричиняване от страна на и щцата, не съдържат формулиране на правен въпрос и обосноваване с допълнителен критерий за допустимост, каквото не изпълнява формалното цитиране нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК .Поради това, съдът не намира, че предпоставят допускане на касационното обжалване на решението относно приложения, съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД процент съпричиняване. Изложението в тази част изцяло обуславя преценка за неправилност на решението, съгласно основанията по чл.281 т.3 от ГПК, която е извън обсега на настоящото произнасяне. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, респ. не дължи такава по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси, за разглеждане на касационната жалба по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК