Определение № 667 от 02.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 150/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. И. З. в качеството й на едноличен търговец с наименование ЕТ „Г. С. – М. З.“, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. А. срещу решение № 108 от 16.10.2019г. по в. гр. дело № 260/2019г. на Ямболски окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 476 от 06.06.2019г. по гр. дело № 2233/2016г. на Ямболски районен съд и М. И. З. като ЕТ „Г. С. – М. З.“ е осъдена да заплати на „Процес“ ООД сума в размер 1 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен предявеният от ЕТ „Г. С. – М. З.“, [населено място] срещу „Процес“ ООД, [населено място] иск по чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на „Процес“ ООД, че вземането – предмет на изпълнително дело № 20158780400973 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878, район на действие Окръжен съд Ямбол, не съществува, иищцовата страна е осъдена да заплати на ответника сума в размер 1 523,13 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство. В хода на касационното производство, на 14.02.2020г., ЕТ „Г. С. – М. З.“ е заличен търговец в Търговския регистър, поради което производството продължава с М. И. З..

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че съдът е разместил доказателствената тежест в процеса, като е приел за установено, че прекратителното условие в договора за цесия от 07.08.2015г. – неплащане на договорената цена в 90-дневен срок не е настъпило, не са представени доказателства за прекратяване на договора. Излага и доводи, че при извеждането на правни изводи относно доказателствената стойност на представената по делото обратна разписка в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разместил доказателствената тежест на страните. Моли решението да бъде отменено, искът да бъде уважен и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:

1. Следва ли ответникът по отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане да докаже наличието на всички правопораждащи вземането факти? – противоречие с решение по т. д. № 898/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение по т. д. № 2611/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 41/22.04.2010г. по т. д. № 575/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 240/15.12.2012г. по гр. д. № 1438/2011г. на ВКС, ГК, III г. о.

2. Може ли длъжникът да оспорва договор за цесия, с който задължението му се прехвърля на нов кредитор, с оглед обстоятелството, че не е страна по договора за цесия, а трето лице? – противоречие с решение по гр. д. № 684/2019г. на ВКС, ГК, III г. о., решение по т. д. № 438/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., Тълкувателно решение № 4/07.07.2010г. на ОСГК на ВКС.

3. Допустимо ли е съдът да презумира едно бъдещо несигурно събитие – плащане на цената по договор за цесия, която е уговорена по същия този договор като прекратително условие по реда на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, ако по делото липсват твърдения и доказателства за плащане на цената по договора? – противоречие с решение № 161/19.07.2018г. по т. д. № 1561/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 7/19.04.2017г. по т. д. № 53312/2015г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 37/16.07.2015г. по гр. д. № 6418/2014г. на ВКС, ГК, II г. о.

Ответникът „Процес“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Х. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че посочените от касатора въпроси не са формирали решаващите изводи на въззивния съд, както и че същите представляват касационни оплаквания относно порочността на въззивното решение, които могат да бъдат разгледани от касационната инстанция след допускане на касационно обжалване на решението, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване на решението на Ямболски окръжен съд, евентуално същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в приложеното към нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въззивният съд е констатирал, че по молба на „ТС Агроинженеринг“ ЕООД, [населено място] против ЕТ „Г. С. – М. З.“ въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2014г., издаден въз основа на решение № 86/26.06.2014г. по гр. дело № 137/2013г. по описа на Районен съд Елхово и решение № 189/17.11.2014г. по възз. гр. дело № 347/2014г. по описа на Ямболски окръжен съд за задължение на ЕТ „Г. С. – М. З.“ в полза на „ТС Агроинженеринг“ ЕООД за сумата 24 000 лв. - част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантска услуга от 27.11.2011г., законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2013г. до окончателното изплащане, и сумата 900 лв. – част от обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.06.2012г. до 19.03.2013г., е образувано изп. дело № 20157560400885 по описа на ЧСИ Ц. Н. с рег. № 756 и район на действие ОС П.. По повод постъпила по посоченото изп. дело молба на „Процес“ ЕООД с постановление от 12.11.2015г. на ЧСИ Ц. Н. ответникът „Процес“ ЕООД е конституиран като взискател въз основа на договор за цесия от 07.08.2015г. и впоследствие делото е изпратено на ЧСИ И. Х. и образувано в изп. дело № 20158780400973 по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № 878 с район на действие Ямболски окръжен съд.

С договора за цесия от 07.08.2015г. „ТС Агроинженеринг“ ЕООД като цедент е прехвърлил изцяло и възмездно на „Процес“ ООД като цесионер вземането си към ЕТ „Г. С. – М. З.“, за което са издадени изпълнителен лист от 19.12.2014г. по в. гр. дело № 347/2014г. на Ямболски окръжен съд и изпълнителен лист № 21/16.01.2015г. по гр. дело № 137/2013г. на Районен съд Елхово за следните суми - предмет на изп. дело № 20148780400949 на ЧСИ И. Х.: 24 000 лв. – част от неизплатено възнаграждение по договор за консултантска услуга, законната лихва върху тази главница, считано от 21.03.2013г. до окончателното изплащане, 900 лв. – част от целия размер обезщетение за забава за периода 07.06.2012г. – 19.03.2013г. и присъдени в двете дела съдебно разноски в размер 5 317 лв. В подписаното между страните приложение № 1 към договора за цесия страните са се споразумели цесионерът да придобие описаните в договора за цесия вземания на цедента ведно с изтеклите лихви срещу цена в размер 50% от реализираното вземане, като са уговорили начин и срок на плащането й и прекратяване на договора, ако срокът не бъде спазен.

Оспорването на автентичността на договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е прието за неоснователно, предвид полагане на подписите в графите „цедент“ и „цесионер“ в договора за цесия, приложение № 1 към него и уведомление за цесия от 07.08.2015г. от лицата Ц. М. Спахийски и Ц. А. А., установено от заключението на съдебно-почерковата експертиза.

Възражението на ищеца, че договорът за цесия не поражда спрямо него задължение за плащане на новия кредитор поради липса на съобщаване за прехвърляне на вземането, е прието за неоснователно по следните съображения: 1/ от представените от „Процес“ ООД уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, известие за доставяне, получено лично от ЕТ „Г. С. – М. З.“, и съобщение от Телепоща се установява наличие на уведомяване, което съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД обвързва длъжника по вземането с прехвърляне на задължението на новия кредитор; ищецът в първоинстанционното производството не е оспорил посочените писмени доказателства, нито е изложил твърдения и възражения, че от представената обратна разписка не се установява какво е изпратено от ответника, поради което възражението, че не е ясно каква е доставената пратка с полученото известие, наведено едва с писмените бележки и въззивната жалба, е преклудирано; 2/ приложеното към исковата молба уведомление, изходящо от цедента и достигнало до длъжника с връчването на исковата молба и приложенията към нея съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД; посоченото обстоятелство е съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Оплакванията във въззивната жалба за съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес също са приети за неоснователни. Съдебният състав е изложил съображения, че ответникът „Процес“ ООД, чиято е доказателствената тежест, е доказал правнорелевантните факти, установяващи съществуването на оспореното вземане, а именно наличието на изискуемо вземане в полза на „Процес“ ООД спрямо ищеца ЕТ „Г. С. – М. З.“ за присъдените с влязло в сила съдебно решение суми въз основа на валиден договор за цесия, съобщен на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Изводът за неоснователност на възражението за прекратяване на договора поради недоказване на плащането на цената му е аргументиран с обстоятелството, че длъжникът по вземането няма правен интерес да се позовава на неплащане на цената му, както и че не са представени доказателства за прекратяване на договора, нито са въведени такива твърдения от цесионера.

За неоснователни са приети и останалите възражения за недължимост поради нищожност на договора за цесия – неясно определен предмет, вследствие на което липсва съгласие за сключването му от страните. В тази насока въззивната инстанция е установила, че предметът на договора за цесия е ясен - прехвърлените вземяния са изрично описани и определени, вземането е основано на издаден изпълнителен лист по влязло в сила съдебно решение по в. гр. дело № 347/2014г. на Ямболски окръжен съд, в който изрично са посочени дължимите суми; тези суми са били предмет на изп. дело № 949/2014г. на ЧСИ И. Х., последното прекратено преди да е събрано вземането, като посочването на изпълнителното дело в договора като уточнение не води до неопределяемост на прехвърлените вземания.

За да направи извод за неоснователност на твърдението на ищеца, че договорът за цесия е антидатиран, предвид факта, че след датата на договора по изп. дело № 885/2015г. на ЧСИ Ц. Н. на 10.08.2015г. е постъпила молба от „ТС Агроинженеринг“ ЕООД за извършване на изпълнителни действия, съдебният състав се е аргументирал с получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от длъжника на 11.08.2015г., след която дата е налице обвързване на длъжника с прехвърляне на задължението на новия кредитор.

Предвид изложените съображения и при липса на твърдения и доказателства от страна на едноличния търговец, че вземането по изп. дело № 20158780400973 на ЧСИ И. Х. не съществува поради направено от него плащане, въззивната инстанция е заключила, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият, посочен от касатора процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обосновал правните изводи на въззивната инстанция. Д. на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществена допълнителната предпоставка. Съгласно константната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, решение № 105/18.09.2019 г. по гр. д. № 2978/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др., при отрицателния установителен иск за несъществуване на вземане ищецът следва да докаже твърденията си, с които обосновава правния си интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от които то произтича, а ответникът е длъжен да докаже съществуването на отричаното от ищеца право. В настоящия случай съдебният състав в съответствие с практиката на ВКС въз основа на събраните доказателства е приел, че ответникът „Процес“ ООД, чиято е доказателствената тежест, е доказал правнорелевантните факти, установяващи съществуването на оспореното вземане, а именно - че е налице изискуемо вземане в полза на „Процес“ ООД спрямо ищеца ЕТ „Г. С. – М. З.“ за присъдените с влязло в сила съдебно решение суми въз основа на валиден договор за цесия, съобщен на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

По отношение на формулираните от касатора втори и трети правни въпроси не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обуславящи изхода на делото. Тези въпроси са поставени във връзка с оплакването на касатора, че неправилно въззивният съд е приел за установено, че прекратителното условие в договора за цесия от 07.08.2015г. – неплащане на договорената цена в 90-дневен срок не е настъпило, тъй като не са представени доказателства за прекратяване на договора. Посочените два правни въпроса са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на спора, тъй като прекратяването на договора за цесия поради неплащане на уговорената цена за прехвърляне на вземането не е въведено от страните като предмет на делото в първоинстанционното производство. Въведените с исковата молба факти и обстоятелства за установяване, че вземането по посоченото изпълнително дело не съществува, са следните: сключеният между „ТС Агроинженеринг“ ЕООД като цедент и „Процес“ ООД като цесионер на 07.08.2015г. договор за цесия няма действие спрямо длъжника – ищец по иска /настоящ касатор/ по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като не е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД; договорът за цесия е нищожен поради неопределяемост на на прехвърлените вземания; липсва съгласие на страните за прехвърленото вземане; договорът за цесия е нищожен поради липса на правно основание – липса на определена цена; договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като преди прехвърляне на вземането изп. дело № 949/2014г. е прекратено по искане на взескателя; договорът за цесия е антидатиран. Твърдението, че договорът за цесия е прекратен поради неплащане на цената за прехвърленото вземане, е направено едва в писмените бележки, депозирани на 07.11.2018г., т. е. две години след предявяване на иска по чл. 439 ГПК. Поради това, че този факт не е включен в предмета на иска, въззивният съд не е дължал произнасяне по него.

По отношение на втория въпрос следва да се отбележи също, че не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради това, че по гр. д. № 684/2019г. на ВКС, ГК, III г. о. не е постановено решение, а останалите съдебни актове на ВКС са неотносими - в решение № 32/09.09.2010г. по т. д. № 438/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. е обсъден въпрос, свързан с валидността на договор за цесия, с който се прехвърлят бъдещи вземания, какъвто не е настоящият случай, а в Тълкувателно решение № 4/07.07.2010г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на въпросите: „1. Налице ли е нищожност и на какво основание на договора за замяна на недвижими имоти по чл. 222-223 ЗЗД, сключен между община и физическо лице, имащ за предмет на една от насрещните престации недвижим имот, който е публична общинска собственост, когато разпореждането не е извършено от общината, а от физическо лице, т.е. от лице, което не е собственик на този имот? 2. Когато по договор за замяна на недвижими имоти по чл. 222-223 ЗЗД, сключен между община и физическо лице, общината е получила като насрещна престация недвижим имот-публична общинска собственост, може ли при иск по чл. 108 ЗС, предявен от физическото лице против трето лице, упражняващо фактическа власт върху прехвърления от общината по замяната имот, третото лице да прави възражения по действителността на договора за замяна и вещнопрехвърлителния му ефект?“

Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Ямболски окръжен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на „Процес“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 600 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение