Определение № 60563 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 697/2021 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Ж., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. С., срещу решение №260073 от 29.10.2020 г. по гр. дело №436/2020 г. на Русенския окръжен съд, с което е повърдено решение №509 от 13.04.2020г. по гр.д.№7541/19 г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за установено, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния М. Д. Ж., [дата на раждане], и на малолетната Р. Д. Ж., [дата на раждане], е предоставено на майката Д. Д. Ж., на бащата Д. М. Ж. е определен режим на лични отношения с децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10 ч в събота до 18 ч в неделя, както и 15 дни през лятото, когато майката не е в годишен отпуск и е осъден да заплаща месечна издръжка на непълнолетния М. в размер на 230 лв. и на малолетната радостина в размер на 170 лв., чрез тяхната майка и законен представител Д. Д. Ж., както и в частта, с която ползването на семейното жилище, представляващо втори етаж от къща в Ново село, община Русе, е предоставено на майката. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – Д. Д. Ж., съдебен адрес [населено място], подаден от пълномощника и адвокат Т. Б., в който се поддържа становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски. Въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 08.04.2003г. От брака си имат две деца – М., [дата на раждане]. и Р., [дата на раждане] От показанията на разпитаните свидетели се установява, че в началото на семейния се живот съпрузите са се разбирали добре. В последно време отношенията между съпрузите много се влошили.Според свидетелите конкретните причини за това били ревността на съпруга и съмнението му, че съпругата му изневерява със свой колега, както и че той самият установил извънбрачна връзка с друга жена.През м.09.2019 г. ищцата напуснала съпруга си и заедно с дъщеря им отишла да живее при майка си, в същото село.Синът на страните останал да живее при баща си – до м.март 2020г. Според ищцата след последното дело пред районния съд, бащата изхвърлил дрехите на сина им от дома им и го изгонил. Видно от данните по делото, непълнолетният син на страните е изслушан от първоинстанционния съд в съдебно заседание на 11.03.2020г. и е заявил, че желае да остане заедно с майка си, защото в нейно присъствие се чувства по-добре. Момчето е споделило, че баща му го обижда, псува го, нарича го боклук, груб е, говори против майка му.Споделя още, че баща му понякога се кара и на малката му сестра, но „..напоследък не е толкова агресивен“. По делото не се спори, че през м.юни 2020г. М. се е върнал при ответника. В съдебно заседание на 29.09.2020г. пред въззивния съд момчето изразило желанието си да живее при баща си, защото там е свикнал и защото не се чувствал комфортно с приятеля на майка си. Няма оплаквания от поведението на майки си към него самия и към сестра му. При съвкупната преценка на данните, изложени от разпитаните свидетели, обясненията на страните и споделеното от непълнолетното дете на страните, може да се направи извод, че през годините и двамата родители са полагали грижи за децата, но при възникването на различни проблеми с тяхното отглеждане, възпитание и образование, майката е тази, която предприема конкретни действия за разрешаването им – да се заведе малкото дете на лекар, посещение на родителски срещи на сина им, осъществяване на контрол последният редовно и навреме да ходи на училище. Майката се е погрижила голямото дете да получи адекватна помощ от специалист по дентална медицина, да се осигури смяната на личната му карта. От своя страна бащата е заплатил половината от цената на брекетите на М.. Заплатил издръжката, присъдена за малкото дете, едва след получаване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител.Майката не проявява агресивност в поведението си и не настройва децата срещу баща им. В представения пред първоинстанционния съд социален доклад е посочено, че и двамата родители искат и имат възможност да полагат грижи за децата. Социалният работник е отразил, че в семейното жилище има добри битови условия за задоволяване нуждите на децата. Въззивният съд е разрешил спора относно упражняването на родителските права след обсъждане критериите по чл.59, ал.4 СК – възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности. Посочил е, че изброяването на тези критерии е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност. С оглед събраните доказателства за поведението на страните спрямо децата и отношението им към техните материални и образователни потребности, както и необходимостта от осигуряване на подходящо възпитание, е направил извод, че упражняването на родителските права трябва да се предостави на майката. Тя непосредствено се грижи за малкото дете и е родителят, който възпитава без обиди и грубости, не настройва децата против баща им, отговорна е не само към материалните потребности на двете деца, но и за тяхното здраве, ангажирана е с образованието и поведението на голямото дете. Съумяла е да разграничи партньорската от родителската функция на бащата и не говори против него пред децата, не ги настройва негативно спрямо него. Не така стоят нещата при бащата, който проявява и пред децата пренебрежително и грубо отношение към майката. Освен това се демонстрира от страна на бащата известно пренебрежение към родителската компетентност и умения на майката. Във въззивното производство не се поддържа претенция за заплащане на наем за ползването на семейното жилище, нито за издръжка за детето М. до приключване на делото. Касаторът се позова на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение е постановено в противоречие със установената съдебна практика по въпросите за задължението на въззивния съд да обсъди желанието на непълнолетното дете при кой от двамата родители да живее; за задължението на въззивния съд да определи наем за ползването на семейното жилище при направено искане за това от насрещната страна и за определяне на издръжка, докато трае съдебният процес, както и трябва ли да съобрази критериите по чл.56 СК за предоставяне на семейното жилище след развода. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира касационната жалба за частично недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.2 пр.2 и 3 ГПК решенията по въззивни дела по брачни искове и по съединените с тях искове по чл.322 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване, освен по въпросите по чл.59 ал.2 СК, доколкото има ненавършили пълнолетие деца. От това следва, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за прекратяване на брака поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на двамата съпрузи не подлежи на касационен контрол, поради което касационната жалба в тази част е недопустима и трябва да се остави без разглеждане. Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №260073 от 29.10.2020 г. по гр. дело №436/2020 г. на Русенския окръжен съд в останалата обжалвана част. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят бланкетно се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но дори не е направен и опит да се формулира правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Вместо това са преповторени доводите, съдържащи се в касационната жалба, които могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетните и непълнолетните деца на страните, настоящият състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В случая не е налице противоречие между разрешението, възприето с обжалваното решение и практиката на ВКС. Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС, при определяне на мерките по упражняване на родителските права от значение е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, между които грижите и отношението на родителите към децата, желанието им да се грижат за тях, полът и възрастта на децата, привързаността на децата към родителите, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и материалните условия, които може да предостави всеки от родителите и др. Това разрешение е намерило израз и в действащата редакция на чл. 59, ал. 4 СК. В обжалваното решение е направен подробен анализ на всички тези обстоятелства, които са били взети предвид в конкретния случай. В обжалваното решение е прието, че няма искания за определяне на наем за ползването на семейното жилище и за определяне на издръжка, докато трае съдебният процес Според задължителната съдебна практика съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция включително и желанието на непълнолетното дете при кой от двамата родители да живее, както и критериите по чл.56 СК за предоставяне на семейното жилище след развода. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да бъдат присъдени 600 лв. деловодни разноски за касационната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.