Определение № 3052 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1163/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 60 от 20.02.2024г. по в.т.д. № 8/2024г. на Апелативен съд – Пловдив частта, в която, като е потвърдено частично и отменено частично решение № 260053 от 27.10.2023г. по т.д. № 639/2020г. на Окръжен съд – Пловдив, застрахователното дружество е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на М. Я. М. сумата от 17 000 лева със законна лихва за забава от 25.06.2020г. до окончателното плащане. Присъденото обезщетение е за причинените на М. Я. М. неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.11.2019г. по причина на водача на лек автомобил “Мерцедес С180“, с ДК [рег.номер на МПС], гражданска отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Касаторът намира въззивното решение в обжалваната част неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Излага оплаквания, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Подобен размер на обезщетение не държи сметка за конкретните увреждания при ищеца и за обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. С личния си труд ищецът не би могъл да реализира такъв приход. Не е следвало да се кредитират показанията на изслушаните свидетели, доколкото те са заинтересовани, тенденциозни и целящи да се мотивира съдът да присъди по-голям размер на обезщетението. Психическите травми на ищеца са останали недоказани.

Въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и искът по чл. 432, ал.1 от КЗ се отхвърли изцяло или присъденото на М. Я. М. обезщетение бъде намалено.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респективно загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?

Касаторът се позовава на постановките на ППВС № 4/1968г. и възприетото в съдебните решения по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 619/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., т.д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., т.д. № 2143/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968г., както и с Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 73 от 27.05.2014г. по т.д. № 3343/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 114 от 03.11.2014г. по т.д. № 1053/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 158 от 17.10.2014г. по т.д. № 3594/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 4 от 03.08.2015г. по т.д. № 40/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 749 от 05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 223 от 13.04.2017г. по т.д. № 2273/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 от ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение на размера на обезщетението?

Във връзка с въпроса касаторът сочи, че решението е в противоречие с трайно установената практика на ВКС.

Въззивното решение е и очевидно неправилно. Определено е високо по размер застрахователно обезщетение при неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост, които е основание за допускане на касационно обжалване с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

От насрещната страна по жалбата М. Я. М. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

В срока за отговор М. Я. М. е подал насрещна касационна жалба с изложение срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над 17 000 лева до пълния претендиран размер от 50 000 лева обезщетение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната от застрахователното дружество част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени частично и потвърди частично първоинстанционното решение в частта на присъденото обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ, съставът на Апелативен съд – Пловдив е приел, че към 24.11.2019г. „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил “Мерцедес С180“, с ДК [рег.номер на МПС]. На същата дата, около 09.15 часа, в [населено място] поле, област Пловдив е настъпило пътнотранспортно произшествие. В. Х. В., водач на автомобила, го е управлявал с несъобразена скорост, изгубил е контрол върху управлението и в района на административен номер 16 на [улица]в селото автомобилът се ударил в крайпътно дърво. От удара били причинени травматични увреждания на ищеца М. Я. М., пътник в автомобила, тогава на 27 години. Той е получил счупване на левия трансверзален израстък на 1-ви шиен прешлен. Прекъсната е била костната повърхност в областта на лявата атланто-окципитална става (без разместване и без засягане на гръбначния канал). Предприето е било лечение, изразяващо се в обездвижване с шийна яка (за 45 дни), при болничен престой за времето от 24.11.2019г. до 29.11.2019г. Възстановяването на ищеца е продължило около година. В първите месеци е била необходима чужда помощ. Не са настъпили усложнения, но е била възможна остатъчна болка при физическо натоварване и при смяна на сезоните.

За уврежданията на ищеца и проведеното лечение е била изслушана съдебно-медицинска експертиза. Изслушани са били и свидетели. Обстоятелствата във връзка с виновното и противоправно поведение на водача (нарушение на чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) са били приети за установени въз основа на влязло в сила решение № 260251 от 17.02.2021г. по а.н.х.д. № 7613/2020г. на Районен съд – Пловдив. С решението В. Х. В. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ (чл. 78а от НК).

С оглед уврежданията на ищеца, резултат на пътния инцидент, и периода и степента на възстановяването му, за справедлив размер на обезщетението за случая, съгласно чл. 52 от ЗЗД, от въззивния съд е била приета сумата от 25 000 лева (или дължими 17 000 лева обезщетение, извън заплатените доброволно от застрахователя 8 000 лева). Тази сума, според съда, възмездява адекватно ищеца за преживените болки и страдания, както и за тези, които ще продължава да търпи в бъдеще. Тя е съобразена с икономическите условия в страната към момента на ПТП, показател за което са нивата на застрахователно покритие, размера на средната работна заплата, както и общия доход и разход на лице от домакинството.

За нищожна поради липса на съгласие е била приета клаузата в сключеното между страните писмено споразумение от 16.10.2020г., съгласно която сумата от 8 000 лева представлява справедливо и достатъчно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и той няма каквито и да било други претенции към застрахователя. Ищецът не е изразявал съгласие с такава клауза (чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД). Той нито е могъл да прочете съдържанието на споразумението в тази част, тъй като е неграмотен, нито то му е било разяснено от застрахователя или от нотариуса, заверил подписите на страните по споразумението. Даденото от ищеца съгласие е било единствено да получи сумата от 8000 лева, която му е била предложена, но не и да се откаже от получаването и на допълнително обезщетение. Изводите на съда са били направени въз основа на приета лингвистична експертиза. Вещото лице по нея е дало заключение, че по отношение на ищеца е налице тежка неграмотност, дължаща се както на личностни причини, свързани с умението за възприятие, така и с факта, че не е завършил фазата на образование, което оформя грамотността на всеки човек.

При тези установени обстоятелства първият от поставените от касатора въпроси не е правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело съгласно разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ – част от правния спор и обусловил изхода на делото. Това е, тъй като въззивният съд не се е произнасял по обстоятелства във връзка с конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на М. Я. М. - размер на неговите доходи, финансов принос за семейството и домакинството, в което живее, социално положение и принос за обществото, нито съдът е имал задължение да се произнася по такива обстоятелства. Те не са били въведени като относими към определянето на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД (евентуалното му намаляване) от касатора нито с отговора или с допълнителния отговор на исковата молба на М. Я. М., нито в хода на първоинстанционното или въззивното производство. За такива обстоятелства не са били събирани и доказателства.

С оглед оплакванията в касационната жалба на застрахователното дружество относно обстоятелствата, приети от въззивния съд като обосноваващи обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, вторият поставен от касатора въпрос е от значение за изхода на конкретното дело.

Не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления или от практика на Върховния касационен съд.

На въпроса е даден принципен отговор със задължителната практика на Върховния съд в постановление и този отговор се отнася включително за случай на търсено обезщетение за неимуществени вреди от болки, страдания и неудобства след настъпили травматични увреждания при пътнотранспорно произшествие. Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС (т.11) при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и съдилищата трябва да посочват конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, включително посочените от касатора съдебни решения - за необходимост от точно очертаване на всички релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, и тяхното оценяване. В случая въззивният съд е посочил всички относими към случая обстоятелства и е определил размер на обезщетението съответно на тези обстоятелства.

При посочената съдебна практика на Върховния касационен съд не е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване – въпросът да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Третият поставен от касатора въпрос във връзка със задължение на съда при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди и икономическата конюнктура в страната е значим за изхода на делото, но по отношение на него също не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 492 от КЗ въвежда минимална застрахователна сума (лимит на отговорността) относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с КЗ е транспонирана Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), включително относно предвидените в чл. 9 от директивата минимални суми за телесни увреждания или имуществени вреди, с цел да се предвиди, че минималното покритие на застраховката няма да се обезцени във времето (т. 13 от съображенията към директивата). Конкретните социално-икономически условия по времето, когато е настъпило увреждането, както и нормативно установеният лимит на отговорност на застрахователя, като ориентир за конкретната икономическа конюнктура, са обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди. В този смисъл е съдебната практика. В случая въззивният съд се е позовал изрично на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за съответния период на действие на застрахователния договор и на икономическите условия в страната към датата на пътния инцидент, като ги е съобразил. По същество липсва посочена от самия касатор във връзка с въпроса съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), а при съществуващата съдебна практика не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, на което също се позовава касаторът (например решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 157 от 28.11.2014г. по т.д. № 3040/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 215 от 03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 62 от 24.07.2020г. по т.д. № 777/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 103 от 02.11.2020г. по т.д. № 2181/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 103 от 09.11.2020г. по т.д. № 2546/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 60112 от 01.12.2021г. по т.д. № 1221/2020г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 12 от 14.07.2022г. по т.д. № 194/2021г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД част.

Поради недопускането на касационно обжалване по жалбата на застрахователното дружество, касационната инстанция не дължи произнасяне по искането за осъществяване на касационен контрол, заявено в насрещната касационна жалба на М. Я. М. и изложението към нея. Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане (чл. 287, ал. 4 от ГПК).

Воден от горното съдът