Определение № 2681 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 810/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение № 1127 от 19.09.2025 г. по в. гр. д. № 641/2025 г. на АС – София, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Жалбоподателят Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител, излага доводи за наличие на основания за допускане на касационното обжалване Излага съображения и за неправилност на въззивното решение. Жалбоподателят – В. О. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излагат съображения и за неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение съдът, като е отменил частично първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на В. О. М. сума в размер на 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени, причинени от воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство по ДП № Б -58/2012 г. по описа на ГД БОП, пр. пр. № 665/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от 05.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Установено е, че с постановление от 03.10.2012 г. на прокурор при Специализирана прокуратура (Спец. Прокуратура) е образувано ДП № Б-58/2012 г. по описа на ГД „БОП“-МВР, пр. пр. № 665/2012г. по описа на Специализирана прокуратура, първоначално срещу неизвестни извършители за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК за това, че в периода м. 10.2011г.- м. 08.2012 г. в [населено място] и на територията на страната участвали в организирана престъпна група с цел да извършват в страната и чужбина престъпления по чл. 255 НК и престъпления по чл. 253 НК. Установено е, че ищецът е бил арестуван на 13.12.2012 г. и с постановление от 14.12.2012 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 253 НК- за недеклариране и неплащане на данъци в големи размери заедно с И. Т., М. Г., В. Л. и И. К.. Установено е, че ищецът е задържан за срок от 24 часа, от 14.12.2012г.- с постановление за срок до 72 часа, а от 16.12.2012г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, а от 21.12.2012г. с мярка за неотклонение „Домашен арест“ до 04.02.2013 г., изменена в мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева. Констатирано е, че на 03.01.2013 г. ищецът подал молба до наблюдаващия прокурор да му бъде разрешено да провежда прегледи и лечение в катедра „Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия към ВМА и молбата му била уважена с постановление от 11.01.2013г. Според приетите по делото медицински документи, на 22.01.2013 г. на ищеца е извършена операция на ляв крак, след което продължил лечението си. Констатирано е, че в прокуратурата е внесла срещу ищеца и другите три лица обвинителен акт и било образувано НОХД № 1236/2015г.на Специализирания наказателен съд/СпНС/, но делото е върнато на наблюдаващия прокурор с указания, тъй като съдът е констатирал допуснати съществени нарушения на правата на обвиняемите и техните защитници и допуснати нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Установено е, че на 15.01.2016 г. служители на ГДБОП дошли в дома на ищеца, за да го отведат принудително за ново привличане като обвиняем, като е извършено претърсване и изземване и на 29.01.2016г. в СпНС и внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 293/16 г., като с окончателно определение от 09.02.2016 г., влязло в сила на същата дата, съдът е прекратил наказателното производство. На 19.02.2016 г. наблюдаващият прокурор е подал сигнал до Главния прокурор с искане да внесе предложение за възобновяване на НОХД № 293/2016 г., прекратено на 09.02.2016 г. Главният прокурор внесъл искане за възобновяване и било образувано н. д. № 961/2016 г. С решение № 267 от 04.04.2017 г. по н.д. № 961/2016 г., на II – но.о. на ВКС е оставил без уважение искането за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване от 09.02.2016 г. По делото са представени разпечатки от интернет изданията на „БТВ новините“, „24 часа“, „Миг нюз“ и „Правен свят“ от 2012 г. – 2013 г., в които до читателите е сведена информация относно образуваното досъдебно производство, добило популярност като „Универсалните“ за „източване на 16 млн. лева ДДС“, в които е споменато името на ищеца, наред с останалите обвиняеми. За да постанови решението си и определи размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди претърпени от него в следствие на незаконосъобразно обвинение е взето предвид, че наказателното производството не е извън разумния срок, доколкото производството е продължило около 3 години и 3 месеца, считано от образуването му на 14.12.2012 г. до прекратяването му на 09.02.2016г. с оглед фактическата и правна сложност на повдигнатото обвинение. При определяне размера на обезщетението е взето предвид и че в част от периода е налице бездействие от страна на разследващите и прокуратурата, за което е било проведено производство по чл. 368 НПК /отм./, както и бездействие в изпълнение в указан от съда срок за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, довело впоследствие и до неговото прекратяване. Взети са предвид последователно налаганите мерки за неотклонение на ищеца както следва: взетата мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ от 14.12.12 г. до 21.12.2012 г., като е арестуван на публично място от служителите на ГДБОП, които са го накарали да застане на колене, което е било трудно поради счупване на крака и унизително за достойнството му. Впоследствие е наложена мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ е заменена с „домашен арест“ в периода 21.12.2012 г. - 04.02.2013 г., в който е бил възпрепятстван във възможността да се придвижва свободно. Правото му на свободно придвижване е било ограничено и от наложената допълнително мярка „забрана да напуска пределите на страната“. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на развило се срещу ищеца наказателно производство съдът е взел предвид: настъпилите последици в личния и професионалния живот на ищеца сериозното влошаване на физическото и психическото му състояние, изолирането му, негативните последици, свързани с отношенията с баща му, с жената, с която живее на съпружески начала, с другите членове на семейството му, с приятелите му и в професионален план Съдът е приел, че размера на заместващото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е в размер на 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят - Прокуратурата на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното приложение на принципа на справедливостта, за задължението на съда да мотивира и обоснове всички свои изводи свързани с определяне обезщетението по чл. 52 ЗЗД и за критериите, които следва да бъдат съобразени с оглед съдържанието на понятието "справедливост" при определяне обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, както и за необходимостта да се съобразят особеностите на всеки конкретен случай и само при наличие на причинна връзка между незаконното наказателно преследване и имуществените вреди да са присъжда обезщетение за последните. Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят В. О. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства? Поддържа, че е налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на практика на ВКС по приложението на чл. 235 ГПК. С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателите въпроси. По въпроса формулиран от жалбоподателя Прокуратура на Република България относим към преценката на обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост, и на сочените от тях основания съдът е дал разрешение в съответствие с константната практика на ВКС, според която се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Приема се, че определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 112/14.06.2011 г. по гр. дело № 372/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 140 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на III г. о. на ВКС; решение № 361 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 1851/2023 г. на IV г. о. на ВКС и др., вкл. цитираната от жалбоподателя, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като например вида и тежестта на незаконното обвинение в престъпление; продължителността на наказателното производство; наличието или не на наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и техния вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното преследване; негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В мотивите към решението си решаващият съд следва да обсъди всички конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Решаващият съд е взел предвид именно горепосочените правнозначими обстоятелства, установени спрямо ищеца – вида и тежестта на процесното обвинение в престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за което се предвижда наказание "лишаване от свобода"; неговата продължителност, която не е неразумна; обстоятелството, че воденото наказателно производство не се е отразило на здравословното състояние на ищеца; обстоятелството, че наказателното преследване е медийно отразено; негативното засягане на личния, професионалния и семейния живот на пострадалия; както и че търпените неимуществени вреди надхвърлят обичайния размер при подобни деликти, както поради горепосочените обстоятелства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения от прокуратурата въпрос за необходимостта да е налице причинна връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените имуществени вреди от него. При постановяване на обжалваното решение е съобразено даденото разрешение тълкуване по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗОДОВ в ТР № 3/3004 г. ОСГК на ВКС - т. 11 и т. 13, където се приема, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като обезщетението се определя глобално, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. По въпросите формулирани от жалбоподателя В. О. М. също не следва да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС относно въпросите които касаят правомощията на съдa с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г. по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС и много други, се приема безпротиворечиво, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая съставът на въззивната инстанция е обсъдил е изложените във въззивната жалба оплаквания касаещи прилагането на материалния закон респективно правилността на обжалваното решение, изготвил собствени мотиви, като при постановяването на решението е направил анализ на събраните пред първата инстанция писмени доказателства и събраните свидетелски показания. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство, с които в конкретния случай въззивният съд се е съобразил. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не следва да се присъждат разноски на страните, а и такива не са заявени. Предвид изложените съображения, съдът