Определение № 3154 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. С определение № 640 от 08.03.2024 г. по ч. гр. д. № 96/2024 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено протоколно определение № 838 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 630/2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до произнасяне с окончателен съдебен акт по молбата от 07.09.2023 г., депозирана по гр. д. № 40/2013 г. на Благоевградския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че производството по гр. д. № 630/2023 г. на Благоевградския окръжен съд е образувано по искова молба по чл.108 ЗС на У. К. и Д. К. срещу „Международен туристически център С. И.“ ООД. Имотът, предмет на ревандикационния иск, е предмет на влязлото в сила решение № 2146 от 22.05.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е бил обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД договор за покупко-продажба на този имот, сключен между „Международен туристически център С. И.“ ООД като продавач и У. К. и Д. К. като купувачи, при условие, че ищците изпълнят насрещното си задължение за заплащане на 10 % от продажната цена. Прието е, че с молба от 07.09.2023 г. ответникът „Международен туристически център С. И.“ ООД е сезирал окръжния съд с искане за обезсилване на съдебното решение поради неплащане от страна на ищците на последната дължима вноска и все още няма произнасяне по тази молба на основание чл.362, ал.2 ГПК. При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че евентуалното уважаване на молбата по чл.362 ГПК за обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД би отрекло активната материална легитимация на ищците по иска с правно основание чл.108 ЗС, затова е налице връзка на преюдициалност между делата, която налага спиране на производството по обусловения ревандикационен иск. Прието е за недоказано твърдението на ищците за злоупотреба с право от страна на ответното дружество. Макар и инициирано, производството по чл.362 ГПК не е приключило със съдебен акт по същество. С определение № 3400/27.06.2016 г. решаващият състав на окръжния съд е прекратил производството по молба с вх. № 3166/23.09.2015 г. на ответното дружество поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовност на същата, а с определение № 5754/16.11.2017 г. е прекратил това по молба от 26.01.2017 г. поради липса на искане за възобновяване на производството, спряно по съгласие на страните. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от У. К. и Д. К.. Жалбоподателите поддържат, че е изтекла 5-годишната погасителната давност за подаване на искане по чл.362, ал.2 ГПК. Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като ако беше оценил данните по делото съгласно изискванията на процесуалния закон и ако беше приложил правилно разпоредбите на чл.362, ал.2 ГПК, чл.87-чл.88 и чл.110 ЗЗД, не би спрял производството по ревандикационния иск. Позовават се на практика на ВКС за погасяване по давност на искането за обезсилване на решението по чл.362, ал.2 ГПК. Освен това жалбоподателите поддържат, че ответникът злоупотребява с права, тъй като многократно образува производства по чл.362, ал.2 ГПК, а след това поради непредприемане на дължимите процесуални действия тези производства са прекратявани. Това било злоупотреба с право, тъй като било израз на недопбросъвестно упражняване на процесуални права. Дори да няма съдебен акт по чл.362, ал.2 ГПК, съдът трябвало да съобрази погасяването по давност на тази претенция и да не спира производството по иска за собственост. В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първите две основания се поставят съответно въпросите за задължението на съда да вземе предвид и обсъди в мотивите си всички доказателства и доводи на страните, както и дали се погасява по давност възможността да се иска обезсилване на решение в производство по чл.362 ГПК; от кой момент започва да тече погасителната давност и следва ли решението на съда по чл.362, ал.2 ГПК да се приравни по последици на развален поради неизпълнение договор и да намерят приложение правилата на чл.87 и чл.88 ЗЗД. Основанието „очевидна неправилност“ е обосновано с виждането на жалбоподателите, че при преценката по чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът следвало да отчете погасяването по давност на искането по чл.362, ал.2 ГПК за обезсилване на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен. Ответникът в производството Международен туристически център С. И.“ ООД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за задължението да се обсъдят всички доказателства, възражения и доводи на страните, затова не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обсъден е доводът, че ответното дружество вече двукратно е подавало молби по чл.362, ал.2 ГПК, които не са разглеждани от съда заради бездействие на дружеството по изправяне на нередовността им или поради неподаване на искане за възобновяване на спряното производство. Прието е обаче, че тези действия нямат отношение към процесуалноправния въпрос, който е предмет на настоящото дело – дали има връзка на преюдициалност между иска по чл.108 ЗС и последната молба по чл.362 ГПК, по която все още няма произнасяне. Материалноправните въпроси за това дали се погасява по давност възможността да се иска обезсилване на решение в производство по чл.362 ГПК, от кой момент започва да тече погасителната давност и следва ли решението на съда по чл.362, ал.2 ГПК да се приравни по последици на развален поради неизпълнение договор, не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Тези въпроси не са включени в предмета на настоящото частно производство. Те могат да бъдат поставени само в производството по чл.362 ГПК и само там съдът може да преценява дали правото да се иска обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД е погасено по давност или не. В зависимост от отговора на този въпрос молбата по чл.362 ГПК или ще бъде уважена, или ще бъде оставена без уважение. Едва когато съдът се произнесе с решение по чл.362, ал.2 ГПК, може да бъде възобновено производството по чл.108 ГПК и спорът за собственост да бъде разрешен съобразно изхода на спора по чл.362 ГПК. Злоупотреба с право би била налице само ако делото по чл.108 ЗС не може да приключи поради многократно подаване в хода на висящия процес на молби по чл.362 ГПК, които налагат многократно спиране на производството по спора за собственост и които не могат да бъдат разгледани от съда в производството по чл.362 ГПК заради процесуалното бездействие на молителя да отстрани недостатъците им. В такава хипотеза съдът по чл.108 ЗС може да приеме наличие на злоупотреба с право и при поредната нередовна молба по чл.362 ГПК, която е оставена от съда без движение и да откаже спиране на производството по иска за собственост. Тази хипотеза в случая не е налице. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от прочита на обжалваното определение не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика. Мястото на произнасяне от съда по възражението за изтекла погасителна давност за подаване на молба по чл.362 ГПК е в рамките на това производство за обезсилване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, а не в рамките на производството по иска за собственост. Воден от гореизложеното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение