Определение № 78 от 09.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 1335/2016 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния представител адв.М. С. против решение № 416/22.12.2015г. по в.т.д. № 481/2015г. на Пловдивския апелативен съд, с което след отмяна на решение № 73/05.06.2015г. по т.д. № 151/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] / в несъстоятелност/ сделката, представляваща внасяне на непарична вноска от търговско дружество [фирма] в капитала на новоучредено търговско дружество [фирма], вписана в ТР на 13.12.2012г., включваща 12бр. недвижими имота, на осн.647,ал.1, т.6 ТЗ. Решението на П. е било постановено при участието на касатора като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма]. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ С. Ж. се оспорва основателността на касационната жалба, както и основанията по чл.280, ал. ГПК. Писмен отговор от [фирма] /н/ и [фирма] е подаден чрез техния представляващ К. Л.. Въпреки дадени изрични указания от П. за приподписване на отговора от лице с юридическа правоспособност, изпълнение не е постъпило. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Обжалваното въззивно решение е било постановено в производство по иск с правно осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за отмяна на извършен от несъстоятелния длъжник апорт на 12 бр. недвижими имота в АД. Въззивният съд е приел, че по повод на подадена на 26.02.2013г. на осн. чл.625 ТЗ молба, по отношение на [фирма] с решение № 71/24.06.2013г. по т.д. № 33/2013г. на ОС-Пазарджик е било открито производство по несъстоятелност като за начална дата на неплатежоспособността е определена – 31.12.2012г. САС е установил, че на 13.12.2012г. в търговския регистър е било вписано [фирма] с капитал 862 000 лв. като основна част от него е непарична вноска на акционера [фирма] на процесните 12 бр. недвижими имоти, чиято оценка, изготвена по реда на чл.72, ал.2 ТЗ е 859 000 лв. Срещу апортната вноска несъстоятелният длъжник е получил 85900 акции от капитала на АД като в последствие се е разпоредил с акциите в полза на физически лица. П. е приел, че се касае до сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Сделката е извършена между свързани лица на осн. §1, т.5 от ДР на ТЗ, доколкото [фирма] е притежавало 99% от акциите на [фирма] и на осн. §1, т.6 от ДР на ТЗ, тъй като К. Л. е бил едноличен собственик и управител на Е., а в АД е бил член на СД и изпълнителен член. Съобразно заключението на изслушаната експертиза апелативният съд е констатирал, че пазарната цена на имотите към момента на извършване на апорта е възлизала на 1 168 671 лв. Съпоставянето на същата с оценката на имотите по реда на чл.72, ал.2 ТЗ в размер на 859 000 лв. е обусловило извод за увреждащ характер на сделката. В заключение въззивният съд е изложил съображения, че апортът на недвижими имоти е едностранна разпоредителна сделка, по силата на която е налице преминаване на имущество от един субект в друг -търговско дружество, поради което може да бъде предмет на иск по чл.647 ТЗ. Кредиторите на несъстоятелния длъжник, който е извършил апорта, са силно затруднени да реализират изпълнение върху придобитите от длъжника акции, поради динамиката в пазарната им стойност, по-облекчения ред за тяхното прехвърляне и пр., което се установява и от конкретно извършеното от длъжника разпореждане с получените акции в полза на физически лица. По изложените съображения решаващият съд е приел, че апортът е увреждаща кредиторите на несъстоятелността сделка. Искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е бил уважен като основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустимо и законосъобразно ли е надлежно извършената по реда на чл.72, ал.2 ТЗ оценка на непарична вноска, която търговец е направил в капитала на негово дъщерно търговско дружество, да бъде атакувана и преразглеждана в произволен бъдещ момент, на основание несъгласие с нейния размер, посредством което оспорване се осигурява възможност на длъжника и кредиторите му да се освободят от стабилитета и правните последици на законово извършената и вписана в миналото в ТР непарична вноска в капитала на ТД?; 2/ Представлява ли производството по отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ специален случай, в който законът допуска определени лица, а именно кредиторите на несъстоятелността, да черпят права / в т.ч. претендират увреждане/ от проведено от тях „атакуване и преразглеждане на правилността на размера“ на извършена и вече вписана в ТР в миналото оценка по реда на чл.72, ал.2 ТЗ непарична вноска в капитала на дъщерно търговско дружество, извършена от несъстоятелния длъжник?; 3/ Може ли да се приеме, че е налице увреждане на кредиторите по см. на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ обосновано с довод за „неправилност на размера на оценката по чл.72, ал.2 ТЗ на непарична вноска, извършена от несъстоятелния длъжник в капитала на негово дъщерно търговско дружество“ при наличие на абсолютно номинално тъждество / както изисква ТЗ/ между стойността на апортираното имущество по тази оценка и стойността на дяловете / акциите от капитала на дъщерното дружество, които апортиращото дружество - несъстоятелен длъжник е получило?; 4/Може ли да се приеме, че в частния случай, когато извършващ непаричната вноска е търговец, самото извършване на непаричната вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл.72 и чл.73 ТЗ – като особен вид отчуждаване на имущество от апортиращия търговец и преминаването на това имущество в друго такова- представлява „ само по себе си, с оглед на правния си характер и по силата на закона“ увреждаща кредиторите сделка? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – отговорите на поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставените от касатора първи, втори и трети въпрос не покриват общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ТЗ. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая въззивният съд е направил извод за увреждащия характер на атакуваната сделка – апорт не само и единствено в резултат на съпоставка между действителната пазарна цена на апортираните имоти към датата на сделката и тяхната оценка по чл.72, ал.2 ТЗ. Изложени са мотиви за увреждане интересите на кредиторите на несъстоятелния длъжник с оглед правните последици на апорта и възможността кредиторите да получат ефективно удовлетворение на вземанията си в случай, че изпълнението се насочи върху акциите, получени от длъжника срещу внесените в капитала на АД имоти. Четвърти въпрос, макар и да засяга обуславящи крайните правни изводи на П. разрешения, също не покрива изискванията за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Необходимостта сделката, подлежаща на отмяна в хипотезата на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, да бъде увреждаща масата на несъстоятелността, е ясно законодателно закрепена. Въззивният съд е изложил подробни мотиви, че увреждащият характер на атакуваната сделка е обективен факт, който подлежи на доказване и обстойно е аргументирал защо приема за установено по конкретния спор увреждането на масата на несъстоятелността. Въпросът е поставен формално и е обусловен от твърдение на касатора, че П. е извел увреждащия характер единствено от правното естество на апорта. Видно от обжалваното решение апелативният съд изрично се е произнесъл по събраните конкретни доказателства и установените от тях факти относно облекчения ред, по който дружеството длъжник се е разпоредило с недвижимите имоти и след това с получените срещу апортирането им акции, като така е лишило кредиторите от възможност за удовлетворение на вземанията им. Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд