Определение № 4755 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2186/2025 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от В. Ц. Х., чрез адвокат И. Г., срещу определение №3818/26.02.2025г. по в.ч.гр.д. № 1602/2025г. на Софийски градски съд, с което са потвърдени: 1/ разпореждане №157978/31.10.2024г. по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София за връщане на въззивна жалба вх.№309847/02.10.2024г., подадена от В. Ц. Х. по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София; 2/ определение №44244/31.10.2024г. за оставяне без разглеждане на подадената от В. Ц. Х. молба вх.№309844/02.10.2024г. за изменение на постановеното по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София решение, по реда на чл.248 от ГПК; 3/ разпореждане №128884/11.09.2024г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на определението, като постановено в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че решението на първостепенният съд не е съобщено на ищеца по предвидения в процесуалния закон ред, поради което не е влязло в сила. Изпратените съобщения не са надлежно оформени, тъй като са адресирани лично до страната, а не до съдебния й адресат и пълномощник, поради което същата е нередовно призована. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Кънвиниънс“ АД с писмен отговор, чрез адвокат А. И., оспорва жалбата. Твърди, че жалбоподателят/ищец е посочил съдебен адрес – адвокатска кантора в гр. София. Упълномощеният от него процесуален представител е бил лишен от права, но е можел да получи изпратеното до адвокатската кантора съобщение. Излага още, че във върнатите по делото съобщения изрично е посочено, че страната не живее на адреса, поради което жалбоподателят не е изпълнил задължението си за посочване на актуален адрес за призоваване. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на определението на въззивния съд. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е частично недопустима – насочена срещу акт изключен от касационен контрол. Съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивните определения, постановени по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК. С тълкувателното решение е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист е различно от исковото производство. В същото не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставките за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Развити са и съображения, че в разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал. 1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания, включително арбитражни решения. Предвидената в закона процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство е единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК, въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 407, ал. 3 ГПК. Посочено е още, че тълкуването, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, за двуинстанционно разглеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се зачита и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т. 1 ГПК от 2007 г., съответстващ на чл. 237, б. "а" ГПК (отм.). В този смисъл е и практиката на ВКС по приложение на ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, част от която са: определение № 5539/29.11.2024 г. по ч. гр. дело № 4496/2024 г. на ІV г.о.; определение №1416/12.05.2025 г. по ч. т. д. № 778 по описа за 2025 г. на ІІ т.о. и определението по ч. т. д. № 1168/2024 г. на ІІ т.о. В конкретния случай, с обжалваното пред настоящият състав на съда определение Софийски градски съд се е произнесъл по частна жалба на ищеца срещу разпореждане №128884/11.09.2024г. на първостепенния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София решение. Същото, при съобразяване на задължителните за съдилищата указания в ТР №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по същата прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът е направил искане за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при ненамиране на страната на адреса, да приложи института на чл.47, ал.1 от ГПК – залепване на уведомление. Твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №292/2014г. по гр.д.№2938/2014г. на ІV г.о.; решение №156/2019г. по гр.д.№3811/2018г. на І г.о.; определение №86/24.02.2014г. по ч.гр.д.№7620/2013г. на І г.о.; 2/ Когато е налице хипотезата на посочен съдебен адрес на адвокатска кантора, допустимо ли е съдът да извършва търсене на страната по делото физическо лице и респ. всеки от този съдебен адрес ли може да получи съдебни книжа и съобщения, независимо от правното си качество, в това число когато помещението се ползва от адвокат лишен от права. Твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС; 3/ Длъжен ли е съдът да връчи съдебно съобщаване на адвокат, чието пълномощно не е оттеглено по надлежния ред или на друго лице, което е сътрудник на адвоката, за което също е учредена представителна власт да получава документи за страната на съдебния адрес. Навел е довод за противоречие на определението на въззивния съд с решение №207/07.12.2023г. на ВКС, ІІІ г.о.; 4/ Длъжен ли е съдът при съдено съобщаване да спазва поредността установена в чл.39 от ГПК, който е разрешен в противоречие с решение №292/2014г. по гр.д.№2938/2014г. на ВКС, ІV г.о.; решение №156/2019г. по гр.д.№3811/2018г. на ВКС, І г.о.; определение №86/24.02.2014г. по ч.гр.д.№7620/2013г. на ВКС, І г.о. Направил е искане за допускане на обжалването и поради очевидна неправилност на въззивното определение, поради дълбока очевидна неправилност на мотивите на съда, които не могат да бъдат търпими в правния мир, с оглед тяхната дълбока несъстоятелност. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С обжалваното определение въззивният съд потвърдил постановените на първостепенния Софийски районен съд съдебни актове, както следва: 1/ разпореждане №157978/31.10.2024г. по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София за връщане на въззивна жалба вх.№309847/02.10.2024г., подадена от В. Ц. Х. по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София и 2/ определение №44244/31.10.2024г. за оставяне без разглеждане на подадената от В. Ц. Х. молба вх.№309844/02.10.2024г. за изменение на постановеното по гр.д.№63647/2022г. на Районен съд – София решение, по реда на чл.248 от ГПК. За да постанови този резултат съдът приел, че делото е образувано по предявени искове от В. Ц. Х. срещу „Кънвиниънс“ АД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Установил, че с протоколно определение от 30.01.2024г. първостепенният съд не допуснал процесуалният представител на ищеца – адвокат Б. З. до участие в производството, предвид вписаното в регистъра на САС съобщение за спиране на правата му. Посочил, че с молба от 16.04.2024г., предхождаща последното открито съдебно заседание, ищецът заявил съдебен адрес – [населено място], ж.к."*", Търговски комплекс, "*", офис 14 – адвокатска кантора, но не посочил процесуален представител. Същият адрес бил посочен и в депозираната на 30.04.2024г. писмена защита. Въззивният съд установил, че производството по гр.д.№63647/2022г. на Софийски районен съд, 123 състав приключило с постановеното решение №11680/14.06.2024г. Констатирал още, че първостепенният съд изпратил три съобщения за връчване на препис от решението на ищеца, на посочения от него съдебен адрес, които се върнали в цялост. След връщане на последното съобщение, с разпореждане от 07.08.2024г. първоинстанционният съд приел, че връчването е редовно извършено, а решението е влязло в сила на 20.08.2024г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, въззивният съд изложил принципните съображения, че разпоредбата на чл. 43 от ГПК определя начините на връчване на съобщенията на страните: лично, чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението към делото, залепване на уведомление или публично обявление в Неофициалния раздел на Държавен вестник. Приел, че приоритет е даден на личното връчване (чл. 45 ГПК), към което е приравнено връчването на процесуален представител или съдебен адресат. Отбелязал, че към другите начини на връчване се пристъпва само при невъзможност за лично връчване, съобразно правилото на чл. 39, ал. 1 от ГПК. Развил и съображения, че посочването на съдебен адресат представлява действие на страната към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда. Посочил, че съдебен адресат може да бъде физическо лице или юридическо лице, без да е необходимо упълномощаване, както и адвокат/адвокатско дружество/, който не е пълномощник на страната. При личното връчване адресатът, съдебният адресат или пълномощникът са задължени да приемат съдебните книжа, а при отказ да направят това, удостоверен с подпис на връчителя (какъвто е и процесният случай), книжата се считат редовно връчени съгласно изричната разпоредба на чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК. Въз основа на изложените принципни съображения, въззивният съд направил извод, че при връчване на препис от постановеното по делото решение, първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, предвид изявлението на ищеца В. Х. в молба от 16.04.2024г. за посочване на съдебен адрес, потвърдено с депозираната на 30.04.2024г. писмена защита. Намерил за неоснователно възражението, че страната имала надлежно упълномощен процесуален представител (адвокат М. М.), тъй като същият фигурирал единствено в пълномощното към исковата молба; не се е явявал в съдебните заседания и не е посочен като съдебен адрес. Приел още, че изявленията на страната за избрания от нея съдебен адрес са правнообвързващи първостепенният съд. Изложените съображения обосновали крайния му извод за правилност на обжалваните съдебни актове. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правните въпроси от касационния жалбоподател, по които въззивният съд се е произнесъл, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Същите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Върховният касационен съд не може да допусне обжалването по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от посочения от жалбоподателя, освен ако той не е свързан с нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, респективно с неговата очевидна неправилност. Съдът може само да конкретизира, преформулира или уточни поставения от страната въпрос, но не и да го определи въз основа на касационните оплаквания или да го изведе от посочените съдебни актове. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване, тъй като последните са различни от тях, и са регламентирани в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, поставеният въпрос „Длъжен ли е съдът при ненамиране на страната на адреса, да приложи института на чл.47, ал.1 от ГПК – залепване на уведомление“ е некоректно зададен и неотносим към мотивите на въззивния съд в обжалваното определение. В същото съдът не е развил съображения, че връчването на препис от постановеното по делото решение на ищеца (жалбоподател) е извършено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК чрез залепяне на уведомление, нито същите са обусловили крайния му извод за законосъобразност на обжалваните пред него съдебни актове. Въззивният съд приел, че връчването на преписа от решението е извършено редовно при условията на чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК, поради което по отношение на този въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Останалите поставени в изложението въпроси („Когато е налице хипотезата на посочен съдебен адрес на адвокатска кантора, допустимо ли е съдът да извършва търсене на страната по делото физическо лице и респ. всеки от този съдебен адрес ли може да получи съдебни книжа и съобщения, независимо от правното си качество, в това число когато помещението се ползва от адвокат лишен от права“; „Длъжен ли е съдът да връчи съдебно съобщаване на адвокат, чието пълномощно не е оттеглено по надлежния ред или на друго лице, което е сътрудник на адвоката, за което също е учредена представителна власт да получава документи за страната на съдебния адрес“ и „Длъжен ли е съдът при съдебно съобщаване да спазва поредността установена в чл.39 от ГПК“), са свързани с начина, по който се връчват съобщенията на страна, която има упълномощен процесуален представител по делото, член на адвокатска кантора, която е посочена като съдебен адрес. Въпросът (уточнени от състава, съгласно т. 1, изреч. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение и е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, част от която са определение №277/14.06.2011г. по ч. гр. д. №134/2011г. на I г.о. и определение №350/24.06.2009г. по ч. гр. д. № 362/2009г. на I г.о. Налице е сочената от касатора предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По поставения правен въпрос, в трайно установената практика на ВКС, споделена и от настоящия състав на съда, е прието, че съдебният адресат е лицето натоварено от страната да получава съобщенията по делото. За да се приложи посочената разпоредба и уведомяването да е редовно, е необходимо, страната да посочи както адрес, така и лице, на което да бъдат връчвани книжата. С посочване на съдебен адресат, страната определя начина, по който да бъде уведомявана за процесуалните действия и да получава книжата по делото. При посочен съдебен адресат, съдът е длъжен да изпрати призовка на този адрес, а не лично на страната. Когато е извършено упълномощаване за процесуално представителство на адвокати, членове на адвокатска кантора, която е посочена като съдебен адрес, същите са съдебни адресати, до които следва да бъдат адресирани и изпращани книжата и призовките по делото. По разгледания правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото понастоящем разяснение. Софийски градски съд неправилно е приел, че изпратените до ищеца В. Х. съобщения за връчване препис от постановеното по делото решение са надлежно оформени и са връчени редовно по реда на чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК. От приложеното към исковата молба пълномощно се установява, че В. Х. е упълномощил двама процесуални представители (адвокат Б. З. и адвокат М. М.) от адвокатската кантора посочена като съдебен адрес, поради което призовките и книжата по делото (включително и препис от постановеното решение) е следвало да бъдат изпращани на всеки един от тях, като негови съдебни адресати. Призоваването и връчването на съдебни книжа по ГПК е уредено с императивни правни норми, които са гаранция за надлежното и своевременно уведомяване на страните в производството, и осигуряват упражняването на процесуалните им права. Всяко отклонение от правилата за връчване на съобщенията представлява процесуално нарушение опорочаващо извършеното действие и има за последица невъзможност да постави началото на течение на срока за извършване на съответното процесуално действие, независимо дали същото е за подаване отговор на искова молба, обжалване на решение, изменение на решението в частта за разноските и други. В конкретния случай, съобщенията за постановеното по делото решение неправилно са адресирани лично до ищеца и са изпратени на адрес – [населено място], [улица] и на посочения от него съдебен адрес. Същите са върнати в цялост с отбелязвания, че лицето не живее на адресите, а на съдебния адрес не е намерено упълномощено лице за получаването му. Длъжностното лице по призоваването не е оформило отказ за получаването им по реда на чл.44, ал.1, изр. последно, респ. чл.51, ал.2, изр. последно от ГПК. С оглед на изложеното, връчването на препис от постановеното от първостепенния съд решение не е редовно. При наличие на надлежно упълномощени процесуални представители, които са и съдебни адресати на страната, изпратените до същата съобщения е следвало да бъдат адресирани до някой тях. За ищеца не са започнали да текат сроковете за обжалване на решението и за депозиране на искане по реда на чл.248 от ГПК, поради което същите не са изтекли към момента на подаване на въззивната жалба и искането за изменение на решението в частта за разноските. Въззивното определение и потвърдените с него разпореждане за връщане на подадената въззивна жалба и определението за оставяне без разглеждане на молбата на жалбоподателя по реда на чл.248 от ГПК са неправилни и следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение