Определение № 2735 от 29.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2744/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Й. С., обжалва решение № 41 от 26.02.2024 г. по в.гр.д. № 282/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 670 от 07.06.2023 г. по гр.д. № 1888/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която настоящият жалбоподател е осъден да заплати на К. Д. К. обезщетения за имуществени вреди в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие на 12.05.2018 г., настъпило по вина на водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с регистрационен номер РА 4833ВТ, управляван от Г. В. В., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/118000929456 за сключена гражданска отговорност на автомобилистите с валидност от 30.03.2018 г. до 29.03.2019 г. с ответното дружество както следва:

1.Сума в общ размер от 30 951,70 лв. (равностойност на 140376,20 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № Р172021000000147/17.03.2021 г. и по фактура № Р112021000000095/ 11.03.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4461114/ 12.03.2021г. за 22 046, 60 лв. (равностойност на 100 000 турски лири) и квитанция за инкасиране № 4464459/17.03.2021г. за 8 382,56 лв. (левовата равностойност на 38 000 турски лири) на Здравен център Анадолу- Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой- нощувки в Истанбул в размер на 522,54 лв. (левовата равностойност на 2 376, 20 турски лири) по фактура рез. № 62074/14.03.2021г., заплатени съгласно фискален бон по операция № JP0002/14.03.2021г. на Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1031,72 лв. върху общата главница от 30 951,70 лв. за периода 06.07.2022г. - 02.11.2022г.,

2.Сума в общ размер от 30 184,47 лв. (левовата равностойност на 157 405,50 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура за пациент № 1346441 (РА12021000052454)/07.07.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4574882/01.07.2021 г. за 19 150,89 лв. (левовата равностойност на 100 000 турски лири), фискален бон с номер на автентификация 938632/07.07.2021г. за 10 480,12 лв. (левовата равностойност на 54 506 турски лири) и банков превод с реф. № 068ZCMG2118302BD/29.06.2021 г. за 164,80 лв. (левовата равностойност на 870 турски лири) на Здравен център Анадолу - Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой-нощувки в Истанбул в размер на 388,66 лв. (равностойност на 2029,50 турски лири) по фактура резервация № 63441/01.07.2021г., заплатени съгласно фискален бон по реф. № 118220481700/01.07.2021г. на Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1006,15 лв. върху общата главница от 30 184,47 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022 г.,

3.Сума в общ размер от 1 931,21 лв. (равностойност на 10 750 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № РА12021000089138/27.10.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4693328/27.10.2021г. за 1931,21 лв. (равностойност на 10 750 турски лири), заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 64,37 лв. върху общата главница от 1 931,21 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022 г.

4.Сума в общ размер от 730 лв., сумирана от квитанция № 1086/ 27.05.2021 г. на „Ивора“ ЕООД за 202 лв., от квитанция № 1096/31.08.2021 г. на „Ивора“ ЕООД за 381 лв. и от квитанция № 1110/24.11.2021г. на „Ивора“ ЕООД за 147 лв., представляваща разходи за превод от турски език на български език на медицинска документация във връзка с предявяване на посочените застрахователни претенции по т.1, 2 и 3 от петитума на исковата молба, като и във връзка с необходимостта от предоставяне на тази медицинска документация на лекари /рехабилитатори/ физиотерапевти в България за продължаване на лечението и периодично наблюдение на К. Д. К., заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 24,33 лв. върху общата главница от 730 лв. за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022 г.,

В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени въззивното решение в обжалваните части. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочи и следния правен въпрос, който бил основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1. Какви са предпоставките, при които се поражда отговорността по чл.45 ЗЗД и представлява ли причинната връзка елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане? – противоречие с: Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на Върховния съд /т.2/.

Ответникът по касационната жалба К. Д. К., чрез адвокат Р. Р., оспорва подадената касационна жалба. Излага подробни съображения, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.

За да постанови обжалваното решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъден да заплати на К. Д. К., обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от ГПК както следва: сума в общ размер от 30 951.70 лв (равностойност на 140 376,20 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № Р172021000000147/ 17.03.2021г. и по фактура № Р112021000000095/ 11.03.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4461114/ 12.03.2021г. за 22 046, 60 лв ( равностойност на 100 000 турски лири) и квитанция за инкасиране № 4464459/ 17.03.2021г. за 8 382,56 лв (левовата равностойност на 38 000 турски лири) на Здравен център Анадолу- Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой и нощувки в Истанбул в размер на 522,54 лв (левовата равностойност на 2 376, 20 турски лири по фактура рез. № 62074/ 14.03.2021г., заплатени съгласно фискален бон по операция № JP0002/ 14.03.2021г. на Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1031.72 лв върху общата главница от 30 951,70 лв за периода 06.07.2022г.- 02.11.2022г.; Сума в общ размер от 30 184.47 лв (левовата равностойност на 157 405,50 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура за пациент № 1346441 (РА12021000052454)/ 07.07.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4574882/ 01.07.2021г. за 19 150,89 лв (левовата равностойност на 100 000 турски лири), фискален бон с номер на автентификация 938632/ 07.07.2021г. за 10 480,12 лв (левовата равностойност на 54 506 турски лири) и банков превод с реф. № 068ZCMG2118302BD/ 29.06.2021г. за 164, 80 лв (левовата равностойност на 870 турски лири) на Здравен център Анадолу - Болници Анадолу, както и свързаните с лечението разходи за престой-нощувки в Истанбул в размер на 388,66 лева ( равностойност на 2 029, 50 турски лири) по фактура резервация № 63441/ 01.07.2021г., 13 заплатени съгласно фискален бон по реф. № 118220481700/ 01.07.2021г. на Титаник Хотелс Картал, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1006.15 лв върху общата главница от 30 184,47 лв за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022г. както и за времето от 12.07.2021г. до 05.07.2022г т.; Сума в общ размер от 1 931.21 лв (равностойност на 10 750 турски лири), представляваща: медицински разходи за лечение по фактура № РА12021000089138/ 27.10.2021г., заплатени съгласно квитанция за инкасиране № 4693328/ 27.10.2021г. за 1 931,21 лв (равностойност на 10 750 турски лири), заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 64.37 лв върху общата главница от 1 931,21 лева за периода от 06.07.2022 г. до 02.11.2022г.; Сума в общ размер от 730 лв сумирана от квитанция № 1086/ 27.05.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 202 лв, от квитанция № 1096 / 31.08.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 381 лв и от квитанция № 1110/ 24.11.2021г. на „ИВОРА“ ЕООД за 147 лв лева, представляваща разходи за превод от турски език на български език на медицинска документация във връзка с предявяване на посочените застрахователни претенции по т. 1, 2 и 3 от петитума на исковата молба, като и във връзка с необходимостта от предоставяне на тази медицинска документация на лекари /рехабилитатори/, физиотерапевти в България за продължаване на лечението и периодично наблюдение, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 24.33 лв върху общата главница от 730 лв за периода от 06.07.2022г. до 02.11.2022г; Сума в общ размер от 6 600 лв, представляваща: медицински разходи за лечение сумирана от фактура № [ЕГН] / 20.01.2020г. на „Смарт Ес Фарма“ ЕООД за 3 300 лв за нервен и мускулен стимулатор 2001D за ляв крак и от фактура № [ЕГН]/ 27.06.2020г. на „Смарт Ес Фарма“ ЕООД за 3 300 лв за нервен и мускулен стимулатор 2003Е за лява/ дясна ръка, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 220 лв върху общата главница от 6 600 лв за периода от 06.07.2022г. до 02.11.2022г.; Сума в общ размер от 19 080 лв, представляваща: разходи за рехабилитатор за проведени на К. К. от дата 12.06.2018 г. до дата 20.06.2022 г. общо 636 броя рехабилитационни процедури, при единична стойност на процедурата от 30 лева, заедно със законоустановената лихва за забава върху посочената обща главница от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, въззивният съд е приел, че ищецът К. Д. К., безспорно е претърпял имуществени вреди, получени като пряка и непосредствена последица в резултат на ПТП, реализирано на 12.05.2018 г. Към момента на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Г. В. В.. Обобщен е извод, че застрахователят отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане на К. К..

Установено е, че след така претърпяното пътнотранспортно произшествие, пострадалият е постъпил в УМБАЛ „Бургас“ АД в кома, продължила десет дни, с намалени жизнени показатели, с фрактури на гръбначни и шийни прешлени, нарушения на сетивността на крайниците и квадрипареза, болки в главата, световъртеж, гадене и постоянна отпадналост. Продължителността на болничното му лечение, част от което била и операция на фрактурите, била от 12.05.2018 г. до 11.06.2018 г. След продължителен възстановителен период ищецът бил хоспитализиран повторно в същото лечебно заведение на 22.11.2018 г. При извършените изследвания били установени множество неврологични нарушения, включително пареза на крайниците. Установено е, че на 03.02.2021 г. пострадалият бил постъпил отново в УМБАЛ „Бургас“ АД с оплаквания за шум в ухото, виене на свят и чести припадъци.

Установено е, че ищецът е бил временно нетрудоспособен от 12.05.2018 г. от решение № 0218-011/16.01.2019 г. на ТЕЛК при УМБАЛ „Бургас“ АД. С експертно решение № 0007-001/06.01.2020 г. на УМБАЛ „Бургас“ АД на К. К. била определена 100 % трайно намалена работоспособност. С оглед на тези доказателства е прието, че пострадалият не е могъл да изпълнява професионалните си ангажименти.

Въззивният състав е посочил, че по делото било прието за установено, че за лечение на неблагоприятните последици от получените увреждания на телесната цялост на пострадалото лице и избягване влошаване, и частично възстановяване на здравословното му състояние, ищецът е предприел в началото на 2021 г. лечение в Република Турция. Било установено, че има миелопатична дископатия. В здравен център „Анадолу“ на пострадалия К. К. били проведени множество изследвания и операция на 15.03.2021 г. В същото лечебно заведение К. бил опериран отново на 02.07.2021 г. поради констатирано счупване на поставени в УМБАЛ „Бургас“ АД винтове за стабилизация. При извършената оперативна интервенция му била поставена система за стабилизация и е извършено имобилизиране с корсет. Във връзка с лечението били направени срещу заплащане компютърни томографии и магнитен резонанс. Установено е, че за извършеното в Република Турция лечение на ищеца били издадени представените по делото фактури и квитанции. Установени са разноските за превод на документите, издадени от болницата за проведеното лечение и вложени материали и разходи, свързани с лечението, от турски на български език.

Въззивният състав е приел за доказана необходимостта от провеждане на лечение на пострадалия в Република Турция, в съответствие с показанията на вещите лица от комплексната съдебно-медицинска експертиза и на свидетелите по делото. Приел е за неоснователно оплакването на застрахователното дружество, че ищецът не е провел лечението си в България, без да е било необходимо се е лекувал в Република Турция. Въззивният състав е посочил, че по делото е установен дългият възстановителен период на пострадалия и тежките увреждания на здравето му, водещи до необходимост от постоянни грижи от други лица, както и стриктното изпълнение от негова страна на предписаното лечение в България, което не давало нужния резултат за възстановяване. Установено е, че с оглед състоянието, след проведено лечение в България, е било необходимо последващо лечение. Прието е, че са били налице медицински препоръки за провеждане на лечението в Р Турция, в посочената болница. Като е отчел подобрение в здравословното състояние на пострадалия, след операцията в болници „Анадолу“, въззивният съд е приел, че проведеното лечение е било необходимо и съобразено със здравословното състояние на пострадалия, което доказано не се е подобрило след проведено лечение в България и не би могло да се подобри при последващо такова в Р България. Обоснована е необходимостта от лечение в болници „Анадолу“, след като са съобразени доказателствата по делото, че след прегледи при специалисти, с оглед конкретното състояние на пострадалия, същият не би могъл да получи със сигурност подобрение след последваща операция в Р България и се налага да извърши такава при определени специалисти в болница „Анадолу“, Р Турция.

Прието е, че доводите на застрахователя за наличие на по-добро лечение в България били общи, неконкретизирани и опровергани от резултата от предприетото в чужбина лечение.

Според въззивния състав, по делото по несъмнен начин е установено, че и проведеното в България лечение, и лечението на ищеца в Република Турция, са били необходими за възстановяване на здравето на ищеца от травмите, получени вследствие на настъпилото застрахователно събитие. В този смисъл разходите за лечение и другите съпътстващи разходи следвало да бъдат квалифицирани като преки имуществени вреди и е прието, че подлежат на възмездяване.

Въззивният съд е посочил, че не може да сподели разбирането, че ищецът е следвало да избира лечение, при което с оглед по-малки разходи, да търпи по-бавен и със съмнителен успех възстановителен период. Отхвърлено е възражението, че следва да се изключи отговорността на застрахователя поради това, че НЗОК в България би покрила около 20 % от медицинските разходи за част от направените от ищеца разходи за медицински изделия. Според съда, застрахователят, в изпълнение на поетите задължения по застраховката „Гражданска отговорност”, дължал на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането. Въззивният съд е изходил от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, за да приеме, че всички манипулации, за които били представени доказателства и документи за плащане, били присъщи за лечение на травмите, получени от ищеца. Разходите били относими към проведеното диагностициране, лечение, проследяване и престой. С оглед разходите за рехабилитация е прието, че с оглед медицинската прогноза за пострадалия до края на живота му ще бъдат необходими рехабилитационни процедури, които да предотвратяват срастване на ставите. Провеждането на изброените медицински дейности за провеждане на цялостно лечение и възстановяване на пострадалия, в Здравен Център „Анадолу - болници Анадолу“ несъмнено са били необходими, при съобразяване здравословното състояние на К. преди лечението в Турция, както и отчитане факта на настъпилото безспорното подобрение, след тяхното провеждане.

Поради това и въззивният съд е достигнал до извод, че проведеното лечение, вложените импланти и възстановителни процедури, както и свързаните с лечението разходи са били необходими и адекватни на полученото в резултат на настъпилото застрахователно събитие увреждане на здравето на ищеца, а понесените разходи за неговото финансиране представлявали имуществени вреди, за обезщетение, за които било отговорно застрахователното дружество.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК.

Касаторът е посочил основание за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че за въззивното съдебно решение е налице соченият порок. Съгласно практиката на Върховния касационен съд, очевидна неправилност е налице когато може да се установи, без извършване на същинска проверка на предвидените в закона основания, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, неправилност на съдебното решение. Това основание включва особено тежки пороци, които следва да се констатират, без извършване на същинска проверка на обжалвания съдебен акт. Според трайната практика на ВКС, това могат да са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона, в обратен на действителния му смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, особено съществени процесуални нарушения. Такива доводи липсват, въведените доводи от касатора са свързани с основания относно неправилността на съдебното решение.

Поставеният правен въпрос в изложението, представено от касатора, на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е включен в предмета на делото, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора. Спорът пред въззивния съд е бил относно правото на вземане на пострадалото лице от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за причинените му имуществени вреди в описаното пътнотранспортно произшествие. Въззивният съд е установил всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е приел за доказани както наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, така и противоправно поведение на водача на автомобила, довело до настъпване на пътно-транспортно произшествие, наличие на съществено засягане на телесната цялост на пострадалото лице, пряко причинена в пътно-транспортното произшествие, както са установени конкретните вреди. Въззивният съд, след анализ на доказателствата, е достигнал до извод, че с оглед установените увреждания, вследствие на пътно-транспортното произшествие на пострадалото лице, са причинени вреди, които е било необходимо да бъдат отстранени с посочената операция, проведена в клиника, намираща се в Р Турция, за което са извършени посочените имуществени разходи, включващи разходи за изследвания, вложени материали при операция и за заздравяване на телесната цялост на пострадалия. Възприемайки заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че всички извършени медицински дейности, както и разходи за материали и апаратури са били необходими за възстановяване на телесните увреждания на пострадалото лице. Преценката за това необходимо ли е лечението е направена с оглед конкретното засягане на здравето на пострадалия, както и с оглед препоръките от лекуващите лекари. По изложените съображения следва да се приеме, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд, като решението по поставения правен въпрос е обусловило изхода на спора.

Липсва отклонение от даденото разрешение от въззивния съд със задължителната практика съгласно т. 2 от ППВС 1/59 г. Въззивният съд е приел, че при настъпилото непозволено увреждане е налице причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и засягане на физическата цялост на пострадалия. Прието е, че настъпилите увреждания на здравето на пострадалия, описани подробно, е следвало да бъдат отстранени, за да може да се възстанови здравето му. Установени са разходите, като с оглед изслушаната експертиза е прието, че тези разходи са били за операция и апаратури, необходими, за да се възстановят и поддържат увредените физиологични функции на пострадалия. По този начин е обобщен извод, че всички извършени доказани разходи са били необходими и в пряка връзка с настъпилото вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил увреждане. Анализът е извършен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при приложение на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че разходите в Р Турция са били необходими, за да се гарантира пълното възстановяване на пострадалия, доколкото е проведено предходно лечение в Р България, което не е дало задоволителен резултат и е съществувала медицинска препоръка да се използват специалисти в Р Турция, в посочената болница. При сравняване на здравословното състояние на пострадалия преди и след проведеното лечение, въззивният съд е направил извод, че е било необходимо и наложително именно проведеното лечение. Обобщено е, че имуществените вреди, представляващи разходи за лечение, вложени материали и за поддържане и лечение, са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното увреждане. В този смисъл, въззивният съд е следвал и задължителната практика на ВС, съгласно т. 7 от ППВС 4/68 г., съгласно която при иск за обезщетение за имуществени вреди, следва да се съберат доказателства за необходимостта от тези разходите за имуществени вреди, за действителното им извършване и за техния размер. Изложените доводи от касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, съдържат неговата теза в процеса и са свързани с оплакванията му относно правилността на съдебното решение. Те не могат да бъдат преценявани в настоящето производство. С оглед изложените мотиви от въззивния съд, следва да се приеме, че липсва отклонение от задължителната практика на ВС. Поради това касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Наличието на трайна практика на ВС изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното съдебно решение.

При този изход на делото на ответника по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят направените разноски в размер на 4 000 лв, заплатеното адвокатско възнаграждение в брой, за което са представени доказателства съгласно договор за правна защита и съдействие, имащ и характер на разписка за получената от адвоката сума.

Така мотивиран ВКС