Определение № 3602 от 09.07.2025 г. на ВКС по д. № 1013/2025 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Л. М. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив/ОС/ по гр.д. №823/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 18 509,35 лв. –представляваща едностранна корекция на сметката за доставено в периода 15.02.-15.05.23 г. електричество до описания обект – апартамент в [населено място], измерено с конкретния, посочен с номер и измервателна точка електромер, за която сума е издадена цитираната фактура. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр. последно ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС - тълкувателни решения и решения по чл.290 ГПК, са разрешени от ОС следните правни въпроси от предмета на спора: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал? 2. Следва ли в мотивите на въззивната инстанция, като инстанция по същество, да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви и / или липса на такива защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателствата по делото, по които е налице противоречие с възприетата от него фактическа обстановка и изградената въз основа на нея правна квалификация на спорното право? 3. Установяването на вземането като съществуващо предполага ли доказване на факта на реално потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване? 4. Следва ли съдът да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия, преминало през СТИ за исковия период, вкл. и по реда на чл.162 ГПК, когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена фактурата, да е доставена и потребена от абоната? Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с явна необоснованост на логическите изводи на съда досежно приетия за установен размер на вземането за доставена на ищеца ел. енергия за процесния период, с вътрешно противоречиви мотиви поради нарушение на правилата на формалната логика, видимо тежко нарушение на материалния закон и на основни съдопроизводствени правила. Позовава се на р. по гр.д. №928/23 г. на трето г.о. на ВКС. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот с посочен адрес в [населено място], клиент е на ответното дружество с посочен клиентски номер и ИТН, а доставеното количество ел. енергия в обекта му се мери от ответника с електромер с цитирания фабричен номер. От представения протокол, връчен от ответника на ищеца, се установява, че на 15.05.23 г. е извършена проверка от служители на ответното дружество, която е констатирала извършена манипулация на електромера – пробит отвор в корпуса му, и електромерът е бил свален и предаден на метрологична експертиза. От заключението на вещото лице – СТЕ Л.К., се установява, че техническото състояние на СТИ /електромера/ е резултат от външно неправомерно въздействие върху него – осъществен е достъп до вътрешността на електромера, като изводите на куплунг Х2 са дадени накъсо с детайл, непринадлежащ към конструкцията на електромера. Или във вътрешността му е извършено неправомерно външно въздействие. На задния капак на електромера е пробит отвор, точно срещу мястото, където на монтажната платка е запоен непринадлежащият към електромера детайл. Според вещото лице констатираното състояние на даден накъсо куплунг Х2 на електромера е довело до частично измерване на реално консумираната ел. енергия. Определената с констативен протокол от метрологичната експертиза на средството за измерване на БИМ грешка на измерване е 98,5%. При изготвяне на справката за коригиране на сметката служителите на ответното дружество, според в.л., правилно са извършили остойностяването на неизмереното количество по чл.56, ал.1 и 3 ПИКЕЕ. При тези данни по делото въззивният съд е приел иска за неоснователен – ответното дружество разполага с лиценз за разпределение на ел. енергия за [област], а ищецът като краен потребител има качеството на „ползвател на мрежата“ по см. на пар.1,т.41а ДР на ЗЕ. При проверката на 15.05.23 г., извършена от ответното дружество, е спазен редът по чл.49 ПИКЕЕ – съставен е констативен протокол, подписан от представители на ответника и един свидетел. Протоколът е връчен на абоната. От заключението на в.л. Л. К. се установява, че е спазена методиката за изчисление на количеството на доставено електричество по чл.50, ал.1, б.“а“ ПИКЕЕ; спазен е и чл.56, ал.3 ПИКЕЕ като преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР за съответния мрежови оператор. Според въззивния съд на крайния извод за неоснователност на иска не влияе заключението на в.л. С., според което стойността за един календарен месец от процесния период на реално консумираната ел. енергия в имота на ищеца е 426,67 лв., защото в случая за остойностяване на преизчислените количества ел. енергия е приложима специалната норма на ПИКЕЕ – чл.56, ал.3. При тези данни по делото не е налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по първите два въпроса – въззивният съд е преценил в мотивите си събраните по делото доказателства, като е посочил кои от тях намира за необходими и относими към спора и е обсъдил доводите и възраженията на страните, като е посочил подробно защо намира искът за неоснователен. Така въззивното решение съответства на сочената от касатора практика – ТР №1/2001 ОСГК и ТР №1/13 г. ОСГТК, следвана и в решенията по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №983/20 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №1857/20 на второ г.о., р. по гр.д. №4368/21 г. на трето г.о., р. по гр.д. №85/21 г. на четвърто г.о. и др. Не се установява противоречие с практиката на ВКС и по въпроси 3 и 4 – както е възразил и ответникът по иска, посочените от касатора решения са по повод отчитането на ел. енергия, записана в невизуализираните регистри на електромера. Тази енергия може да бъде реално установено и начислена, защото е измерена в скритите тарифи на СТИ. В случая е установена конструктивна външна намеса във вътрешността на електромера, вследствие на която електромерът измерва с 98,5% по –малко ел. енергия - или намесата не позволява СТИ да измери реалното количество преминала през него ел. енергия. Затова е използвана приложимата в случая методика по чл.50, ал.1,б.“а“ от ПИКЕЕ, без да се доказва реално потребеното количество ел. енергия. В.л. С. пред въззивния съд на л.51 е посочило, че при използваната методика, с оглед констатираната техническа неизправност от външна намеса в СТИ, не се взема предвид инсталираната мощност, нито инсталираната апаратура в конкретните табла; вземат се предвид признатите разходи за поддръжка на мрежата, като във формулата участва максимално допустимият ток. Различните видове неизправности на средствата за техническо измерване водят до различни начини на преизчисляване на количеството електрическа енергия, които са съответно уредени в чл. 50, ал. 1 и чл. 52 от ПИКЕЕ / р. по адм.д. №199/24 г. на ВАС, трето отд./. В случая при конкретната неизправност едностранната корекция е изчислена правилно и според двете вещи лица. Неоснователни са и доводите на касатора за очевидна неправилност на въззивното решение – не се установяват външно, без навлизане в същността на спора, явната необоснованост на решението поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика и вътрешно противоречиви мотиви, видимо тежкото нарушаване от въззивния съд на материалния закон и на съдопроизводствените правила / р. по гр.д. №928/23 г. на трето г.о. на ВКС/. Поради изложеното не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.