Определение № 50037 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. К. и Г. М. срещу решение № 335/22г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен искът на касаторите по чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу Г. Ю. и С. Ю. за връщане на 55009,41лв. частично от сумата 110000 евро, дадена по сключен предварителен договор от 04.11.2009г.. Иска се допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Производството по делото е образувано по иск на С. К. и Г. М. срещу Г. Ю. и С. Ю. за връщане на 55009,41лв. частично от сумата 110000 евро. Ищците твърдят, че са сключили с наследодателя на ответниците предварителен договор от 04.11.2009г., по силата на който те е следвало да платят авансово 110000 евро, а наследодателят на ответниците да построи сграда в недвижим имот в [населено място], м.“К.“, обл.Перник, и след това да им прехвърли правото на собственост чрез сключването на окончателен договор. Ищците платили авансово цялата сума, но наследодателят на ответниците не построил съгласно уговореното. Въпреки това бил сключен окончателен договор за покупко- продажба на недвижимия имот през 2011г., който обаче е бил продаден чрез публична продан на трето лице по изп.д. 14/14г. на ДСИ при Радомирски районен съд, заради задължение за плащане на цена от 11000 евро, уговорено в окончателния договор. В срока за отговор ответниците, чрез назначен особен представител са възразили, че предварителния договор е изпълнен, тъй като е сключен окончателен договор и не може да се иска връщане на платени суми поради развален договор. Въззивният съд е установил, че неизпълнените СМР са на стойност 24591,50лв., но тъй като е сключен окончателен договор и неизпълнените СМР сами по себе си не са съществени, за да превръщат вещта в негодна за употреба, то не е възникнало право на разваляне, откъдето искането за връщане на платени суми на отпаднало основание е неоснователно. В касационната жалба са развити съображения, че наследодаателят на ответниците не е изпълнил задължението си за довършване на сградата, а предварителния договор включва в себе си и договор за изработка, но след продажбата на сградата на публична продан, реалното изпълнение на договора за изработка е станало невъзможно, поради което искат отмяна решението и уважаване на иска. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Уговорките в предварителния договор за покупко- продажба на недвижим имот за довършване на строителството и за определена степен на завършеност, прекратяват ли се със сключването на окончателен договор? Настоящият състав на ВКС счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване тъй като е формирана практика на ВКС, съгласно която уговорките в предварителния договор за извършване на строителство с определена степен на завършеност, могат да бъдат изменени и прекратени по взаимно съгласие на страните, но не и със сключването на окончателен договор (решение №96/17г. на ІІ ТО и посочената там практика). Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО