Определение № 50153 от 09.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 485/2022 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Лев инс“ АД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд. Ищецът В. С. и третото лице – помагач на страната на ответника Г. Г. не изразяват становище. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. По жалби на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е частично уважен предявеният иск по чл. 432, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майката на ищеца, настъпила при пътно-транспортно произшествие, и на основание сключения от ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. По жалбата на ответника съдът е приел, че не е налице оплакване за неправилност на извода на първоинстанционния съд за наличие на противоправно деяние, извършено от застрахования водач, в частност относно приетите за установени обстоятелства, че произшествието е настъпило в условията на дъжд и мокра пътна настилка, в зоната непосредствено след десен завой, при ограничение на скоростта от 40 км/ч и действителна скорост на автобуса 53 км/ч. С оглед на това е приел, че водачът е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движил със скорост над разрешената за пътния участък, поради което след навлизането в десния завой не е успял да преодолее кривата и е навлязъл в лентата за насрещно движение, където настъпили удари с два насрещно движещи се автомобила. В резултат на сблъсъците водачът загубил контрол, при което автобусът напуснал пътното платно, преобръщайки се по стръмен скат вдясно. Като пряка последица от произшествието настъпила смъртта на майката на ищеца в резултат на премазване на гръдния кош и тежки контузии на белите дробове и сърцето. Намерил е за неоснователно предявеното възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан, като е приел за недоказано това обстоятелство да е в причинна връзка със смъртта на пострадалата. Извода за недоказаност е мотивирал с възприетото експертно заключение, според което с оглед двукратното преобръщане на автобуса наранявания биха настъпили и при правилно поставен колан. Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване не следва да се допуска. Не се установяват данни за вероятна недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, обоснована от жалбоподателя с довода, че в противоречие с т. 1 от ТР № 1/2017 на ВКС-ОСГТК въззивният съд е постановил решението си при наличието на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед висящо в съдебната му фаза наказателно производство срещу застрахования водач. Въззивният съд е спрял производството до приключване на н. о. х. д. № 47/2021 г. на СОС, а впоследствие, като е констатирал, че съдебното производство е прекратено поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, е възобновил производството по настоящото дело, разгледал е същото в открито заседание на 27.09.2021 г. и на 11.10.2021 г. е постановил обжалваното решение. Посочените обстоятелства обосновават извод, че въззивният съд не се е отклонил от задължителните указания по т. 1 от ТР № 1/2017 г., съгласно която недопустимо е въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Последното предпоставя към момента на заседанието на въззивната инстанция да е висящо обуславящо дело от значение за правилното решаване на разглежданото дело. В конкретния случай не са налице доказателства към момента на откритото заседание повторно да е бил внесен обвинителният акт, т. е. наказателното дело да е било висящо пред съд като основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (според приложеното към касационната жалба удостоверение по н. о. х. д. № 572/2021 г. на СОС нов обвинителен акт е внесен на 04.11.2021 г.), следователно не се установява вероятна недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази насока се поддържа, че в противоречие с посочена практика на ВКС въззивният съд е решил въпроса за съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Изложената теза за противоречие не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, формулирането на какъвто е задължение на жалбоподателя съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. Липсата на формулиран конкретен правен въпрос изключва допускането на касационно обжалване на това основание. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси по приложението на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД, които са от значение както за изхода на спора, така и за точното прилагане на закона и развитието на правото, без конкретни аргументи за обосноваване на това значение. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. По направеното в касационната жалба искане за спиране на касационното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на н. о. х. д. № 572/2021 г. следва да се препрати към разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 1 от ТР № 1/2017. С тези мотиви съдът