Определение № 105 от 19.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2020 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 260022/25.08.2020 г. по в. гр. д. № 1406/2020 г. Старозагорският окръжен съд, гражданско отделение, I-ви въззивен състав, потвърдил решение № 362/11.03.2020 г. по гр. д. № 5147/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е допусната делба на незастроен поземлен имот с идентификатор ........ по кадастралната карта на [населено място], местност „Д.“, с площ от 699 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, с номер по предходен план: ............, при посочени съседи, между съделители и при квоти: Т. Т. Т. и А. К. Т. - 1/7 ид. ч. и И. С. И. - 6/7 ид. ч. Касационна жалба вх. № 261561/29.09.2020 г., в срока по чл. 283 ГПК, е постъпила от ответника по иска - съделителя И. С. И., с която се иска отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушения на материалния закон и на особено съществени съдопроизводствени правила, както и поради неговата очевидна несправедливост. От съделителите Т. Т. Т. и А. К. Т. - ищци по иска за делба, е постъпил писмен отговор, чрез който се оспорва наличието на наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното: Данните по делото сочат и това е прието за установено, че на 16.12.2010 г. с н. а. № .../2010 г. за замяна на недвижим имот срещу движима вещ /компютърна конфигурация/ ищците Т. и А. Т. са придобили по време на брака си 1/7 ид. ч. от процесния имот. Останалите 6/7 ид. ч. от имота са придобити от ответника И. И. на 22.03.2001 г. с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № .../2001 г., поправен с н. а. №..../14.02.2002 г. Въззивният съд приел, че делбеният имот представлява земеделска земя, поради което находящите се в него две полумасивни жилищни сгради, отразени на комбинираната скица за пълна или частична идентичност, фактически са незаконни, така те не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и не следва да се допускат до делба отделно от поземления имот, в който са изградени, а следва да бъдат ценени като подобрения във втората фаза на делбата. Съдът приел и, че в случая не намират приложение разрешенията, дадени в Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС, тъй като те са относими за урегулирани поземлени имоти. Съобразно данните за придобитите от страните права съдът заключил, че е налице съсобствен имот, който следва да бъде допуснат до делба при квоти 1/7 ид. ч., придобита в режим на съпружеска имуществена общност, за ищците Т., и 6/7 ид. ч. за ответника И.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че първото основание за касационно обжалване е практиката на ВКС, че заинтересованите лица могат да сочат различни други основания за нищожност на договора за замяна с нарочен установителен иск като преюдициален, съединен с иска за изкупуване, напр., че договорът за замяна е нищожен като привиден и прикрива договор за покупко-продажба. Поставя въпросите: а/. ако сделката за замяна е валидна, защо съдът приема, че ищците са собственици на 1/7 ид. ч. от имота съгласно н. а. № ..../2010 г., без да са представени пред нотариуса писмени доказателства, че на касатора, в качеството му на другия съсобственик, му е предложено да купи тази идеална част при същите условия и той е декларирал писмено, че не е приел това предложение /такава декларация липсва сред описаните представени пред нотариуса документи/, от което е видно, че не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС; б/. при наличието на съдебна практика защо не е спазена целта на закона и разпоредбата на чл. 223 ЗЗД и разпоредбата на чл. 33 ЗС, която се прилага и по отношение на договорите за замяна на имот срещу родово определена вещ; в/. защо ответникът до постановяване на решението в делбеното производство не е уведомен за правото си да спори по чл. 33 ЗС, като едва с настоящия процес той узнава за сделка с останалата 1/7 ид. ч. от съсобствеността, с която е нарушена разпоредбата на чл. 10 ГПК. Като второ основание за допускане на касационно обжалване е посочено, че при постановяване на решението си въззивният съд не е съобразил указанията в Постановление № 2/04.05.1982 г. на Пленума на ВС, т. 1, б.б. „г“ и „д“, в които изрично е дадено разрешение на някои хипотези, при които не може да бъде допусната съдебна делба на съсобствени парцели, но не засягат въпроса за ограниченията, които биха дали основания да не се допусне съдебна делба на неурегулирана територия. Поставен е въпросът: защо е допусната съдебна делба на неурегулирана територия при така направената претенция от касатора пред въззивния съд. Третото основание за допускане на касационно обжалване е, че при издаването на нотариалния акт е извършено противоправно деяние, тъй като продавачите /прехвърлители/ заменители не са декларирали обстоятелства /липса на декларация по чл. 33 ЗС/ пред орган, който извършва или издава официален документ, какъвто е нотариалният акт за продажба/замяна на недвижим имот, при режима на чл. 586 ГПК. Поставен е въпросът: защо с решенията на двете инстанции противоправната дейност на продавачите се амнистира без основание и без право. Последното четвърто основание за допускане на касационно обжалване е това, че купувачите /приобретатели/ заменители едва сега са представили на касатора този нотариален акт с цел да изтече законният срок и заинтересованият собственик /касаторът/ да не може да изкупи тази 1/7 ид. ч. от процесния имот при посочените уговорени условия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС. Въпросът е: защо и по това основание двете инстанции не обсъдиха тези факти и обстоятелства. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да бъде допуснато по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е включен в предмета на делото и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. В разглеждания случай въпросите за валидността на договор за замяна на недвижим имот срещу родово определена вещ и за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на такъв договор, до които се свежда изложеното в първото, третото и четвъртото основание за допускане на касационно обжалване, не са включени в предмета на делото за делба и по тях съдът в двете инстанции не се е произнасял. Те не са били поставени от ответника /сега касатор/, който не е подал отговор на исковата молба, в който да изрази становище по допустимостта и основателността на иска, по обстоятелствата, на които се основава искът, както и да заяви възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава, а в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е заявил, чрез процесуалния си представител, че действително са налице обстоятелства, които са отразени в исковата молба. Тъй като не са включени в предмета на спора, тези въпроси не отговарят на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. За да обоснове второто основание за допускане на касационно обжалване, касаторът се позовава на разрешенията, дадени с т. 1, б.б. „г“ и „д“ на Постановление № 2/04.05.1982 г. по гр. д. № 9/1981 г. на Пленума на ВС по някои въпроси на съдебната делба. Според б. „г“ не може да се допусне делба на съсобствен парцел, образуван по регулация по реда на чл. 29, ал. 1 З. /или пар. 49 и 50 ППЗПИНМ/, предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, в който има заварени от регулацията жилищни или други сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които според чл. 31, ал. 3 З. /или пар. 52 ППЗПИНМ/ са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела, а според б. „д“ не може да се допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни собственици. Позоваването на посочения тълкувателен акт е с оглед данните по делото, че в делбения имот се намират две полумасивни жилищни сгради. Те обаче не са включени в предмета на делбата, а и според изложеното от касатора във въззивната жалба сградите са негова собственост, т. е. не принадлежат на отделни собственици. Освен това делбеният имот не е включен в план за регулация. Ето защо, като е приел, че Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС не намира приложение в случая, въззивният съд не е процедирал в противоречие със задължителната съдебна практика. Така основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. В касационната жалба касаторът се позовава на решение № 123/03.10.2018 г. по гр. д. № 4301/2017 г. на ВКС, I-во г. о. С него е разрешен въпросът: може ли да бъде предмет на съдебна делба поземлен имот, който е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населено място, след като съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Разглежданият случай е различен. Предмет на иска за делба е земеделски имот - нива, по отношение на който липсват данни за процедиран и одобрен подробен устройствен план, поради което не може да се приеме, че правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот се е трансформирало в право на собственост върху урегулиран поземлен имот, нито пък, че спорният поземлен имот е реално определена част от урегулиран поземлен имот в границите на населеното място. Ето защо посочената съдебна практика е неприложима към хипотезата, пред която страните по настоящото дело са изправени. Това изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се установява въззивното решение да е очевидно несправедливо, както твърди касаторът в касационната жалба. При този изход на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени сторените за касационното производство разноски в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие от 26.11.2020 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.