Определение № 94 от 15.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 290/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лонира Фърничър“ ЕООД срещу решение № 531 от 19.07.2022г. по в.т.д. № 304/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260010 от 06.01.2022г. по т.д. № 1978/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Херон 3“ ООД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 78 803. 86 лева, обезщетение за вреди поради неизпълнението на договор № 4006А от 27.07.2019г. за гаранционно обслужване на кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA. Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Съдът не е съобразил, че съгласно договора ответникът е поел задължение да осъществява гаранционно обслужване, но и да дава гаранция за работата на оборудването за гаранционния срок. Ответникът не е предприел действия за отстраняване на недостатъците, а е уверил ищеца, че може да продължи да ползва машината, след което я е демонтирал. Приложима е разпоредбата на чл. 260, ал. 2 от ЗЗД. Касаторът е претърпял вреди, изразяващи се в повторно изпълнение на поръчки, установени с експертиза, която не е била оспорена. Налице е връзка между вредите и неизпълнението. Ответникът е станал причина за задълбочаване на недостатъка до степен невъзможност машината да се използва по предназначение. Съдебният състав не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в съвкупност – в мотивите на решението не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост, довело до погрешно формиране на правното му убеждение. Игнорирани са доказателства, които сочат, че през период от няколко месеца ответникът е посещавал ищеца и е преглеждал машината, давайки указания, че тя е изправна и може да бъде използвана. Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване, въззивното решение да бъде отменено и предявеният иск – уважен. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1.) Задължен ли е съдът да постанови решението си с оглед извършена съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал и съобразно действителното правно положение, което се установява от доказателствата? Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с т. 19 от Постановление на Пленума на ВС № 1 от 10.11.1985г. и т. 12 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г., постановено по гр.д. № 1/2001г. по описа на ВКС, ОСГК относно необосноваността на решение, като основание за неговата неправилност. Решението трябва да бъде отражение на действителното правно положение между страните, гаранция за прилагането на конституционното изискване за установяване на истината по делата. 2.) Кои вреди представляват предвидими такива по смисъла на чл. 82 от ЗЗД? Касаторът излага, че въпросът е решен в противоречие с решение № 240 от 07.05.2015г. по т.д. № 317/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. Въззивният съд не е преценил предвидимостта на вредите в светлината на договорните задължения на страните, поети при възникване на облигационното правоотношение. 3.) Обхваща ли обезщетението по чл. 82 от ЗЗД претърпяната загуба под формата на реализирани допълнителни разходи във връзка с ангажирана рекламационна отговорност? Според касатора изводите на въззивния съд по въпроса са в противоречие с решение № 73 от 27.07.2010г. по т.д. № 897/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. Противно на приетото от въззивния съд, вредата е налице, тъй като е налице намаляване на актива, поради това, че кредиторът е реализирал допълнителни непредвидени разходи, за да бъде изправна страна по последващата сделка по доставка на мебели на трети лица. Необходимостта от тези разходи е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението за сервиз на машината. От насрещната страна по жалбата „Херон 3“ ООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В исковата си молба по делото касаторът – ищец е изложил, че е закупил от италиански производител машина CASADEI FLEXA 507 RMA. Негов официален оторизиран сервиз в България е ответникът, с който след доставянето на машината бил сключен договор за доставка, инсталация, обучение и сервиз на оборудване № 4006А/27.07.2019г., ведно със спецификация. Съгласно договора ответното дружество се е задължило да извършва гаранционни ремонти в срок от 12 месеца от подписване на приемо-предавателния протокол – 28.11.2019г., като реагира в срок от 48 часа на всяко обаждане. От началото на месец юли 2020г. започнали непрестанни проблеми с поддръжката на машината. Ответникът се отзовавал, извършвал някакъв ремонт, но той бил некачествен и машината отново не работела. На 20.08.2020г. от ответника е било удостоверено, че след многократни посещения за ремонт и настройки на кантиращата машина, продължили повече от пет седмици, е открито, че по машината има проблеми, които не могат да бъдат перманентно отстранени, за което се налага производителят да изпрати компетентен екип от техници, които да отстранят проблема или да констатират дефекта по машината, за да се ползва правото на рекламация, съгласно договора за покупко-продажба. На 09.09.2020г. машината е била деинсталирана поради неотстраними дефекти. Ответникът е поискал присъждане на сумата от 78 803. 86 лева обезщетение за претърпените вреди за времето, когато машината е работила некачествено (от месец юли до 20.08.2020г.), в резултат на което произвежданите мебели, детайли и кантове по тях са ставали некачествени и негодни за продажба – разходите да повторно изработване на поръчките, без за това да е получено заплащане. Отговорността на ответника е била обоснована с обстоятелството, че не са били отстранени дефектите по машината (осъществен сервиз), което е било основно договорно задължение на изпълнителя по договора от 27.07.2019г., както и касаторът не е бил уведомен, че дефектите са неотстраними. Крайните констатации, обективирани писмено на 20.08.2020г., е трябвало да бъдат направени от ответника по-рано, когато са възникнали проблемите. Обстоятелствата и исканията към съда са били потвърдени в допълнителната искова молба. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от договора от 27.07.2019г., по който ответникът се е задължил да извършва, освен другото, гаранционни ремонти на закупена кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA в срок от 12 месеца от подписване на приемо-предавателния протокол. При повреда ответникът е бил длъжен да реагира до 48 часа и да уведомява за всяка възникнала повреда или проблем производителя на машината. От месец юли 2020г. машината започнала да показва редица проблеми при работата и касаторът - ищец търсил ответника за съдействие. Ответникът оказвал сервизни услуги. Услуги за сервизна поддържа не били оказвани само за три дни през месец август. След проверка на място от ответника е било изготвено становище от 20.08.2020г., че машината има проблеми, които не могат да бъдат перманентно отстранени, и се налага изпращането на компетентен екип от техници на производителя. В пет точки са били описани неизправностите на машината, с които пет седмици екипът на „Херон 3“ ООД не е успял да се справи. На 09.09.2020г. машината била демонтирана поради неотстраними дефекти, за което бил съставен протокол. Обстоятелствата са били приети за установени въз основа на писмените доказателства и на показанията на разпитаните свидетели (служители в двете дружества). Според изложеното от въззивния съд, ответникът е изпълнил точно задълженията си по сключения между страните договор. Машината е била поддържана гаранционно от инсталирането на демонтирането. Проблемите са продължили около два месеца и ответното дружество се отзовавало всеки път на обажданията за съдействие и е оказвало такова. Извършван е бил преглед и подмяна на настройките, подменяни са негодни части. Проблемите в работата на машината са се дължали на качествата на вещта, за което производителят е бил уведомен. Тя е имала неотстраними фабрични дефекти. Продадена и закупена е била с недостатъци, които съществено намаляват годността й да бъде използвана по предназначение, включително при оказано съдействие от страна на изпълняващия гаранционната й поддръжка. Налице е разлика между законовата отговорност на продавача за дефекти на вещта и отговорността на лицето, осъществяващо гаранционен сервиз. Същевременно ответникът не е имал задължение да уведомява касатора – ищеца, че дефектите по машината са неотстраними. Такова задължение не е била вменено с договора в тежест на ответника. Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗЗД не е приложима в случая. Осъществяващият гаранционен сервиз не може да знае отнапред за производствените дефекти на вещта, защото не той я е произвел, нито пък я експлоатира. Договорът за гаранционен сервиз по чл. 322 от ТЗ, макар да има известни прилики с договора за изработка, е самостоятелен и специфичен източник на облигационно отношение. В самия договор между страните също е предвидено задължение на купувача (а не на осъществяващия гаранционен сервиз) да прегледа вещта при нейното приемане, включително да уведоми доставчика за нейните скрити недостатъци, които не е могъл да узнае при приемането на оборудването, в срок от три работни дни от узнаването, но не по-късно от изтичането на гаранционния срок. При тези установени обстоятелства вторият и третият от поставените от касатора материалноправни въпроси не могат да бъдат определени като въпроси от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловил правните изводи на въззивния съд. Това е, тъй като въззивният съд изобщо е отрекъл реализирана договорна отговорност на ответника „Херон 3“ ООД въз основа на процесния договор за доставка, инсталация, обучение и сервиз на оборудване № 4006А/27.07.2019г. Искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е бил отхвърлен поради това, че е доказано изпълнението на задължението на ответника по договора да поддържана гаранционно закупената кантираща машина CASADEI FLEXA 507 RMA за времето от нейното инсталиране на демонтирането й. Другото твърдяно от касатора – ищец като неизпълнено задължение – за уведомяване, че дефектите на машината са неотстраними, е било отречено, поради това, че такова задължение не произтича от сключения между страните договор. Същевременно нито в хода на първоинстанционното производство, нито във въззивното ищецът е твърдял, че ответникът е станал причина за задълбочаване на недостатъка на машината до степен невъзможност машината да се използва по предназначение. Такова твърдение е направено едва в касационната жалба. В този смисъл поставените от касатора въпроси относно предвидимостта на настъпилите вреди и техния характера са без значение за изхода на спора. Същото е по отношение на първия формулиран от касатора процесуалноправен въпрос, но по съображения, че той не е свързан с конкретен касационен довод. Въпросът е предпоставен от оплакване за неизвършена от въззивния съд съвкупна преценка на целия събран по делото доказателствен материал, но от касатора не е посочено кои конкретни събрани по делото доказателства не са съобразени от въззивния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 от ГПК при разглеждане на касационна жалба Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания, което налага оплакванията в касационната жалба срещу правилноста на въззивното решение да бъдат в достатъчна степен уточнени, тъй като само въз основа на тях, при допуснато касационно обжалване, се разглежда касационната жалба. Дори да се приеме от значение за изхода на делото, първият въпрос не удовлетворява допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на който се позовава касаторът. Страната се позовава на постановката на т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, но тази постановка е обявена за изгубила сила с т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004г. по гр.д. № 2/2004г. на ОСГК на ВКС, поради законодателни промени в касационното производство (ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 105/2002г.) - въвеждането на необосноваността като отделно касационно основание. Същевременно Постановление на Пленума на ВС № 1 от 10.11.1985г. (т. 19) не съдържа отговор на поставения от касатора въпрос, както и касае уреденото към момента на постановяването му второинстанционно контролно-отменително производство, а не ограничено въззивно обжалване, каквато е законодателната уредба по настоящем. По изложените съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София. От името на „Херон 3“ ООД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат с ДДС в размер на 8 346 лева по договор от 17.01.2023г., за което е представен договорът и фактура от 17.01.2023г., с удостоверено плащане. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК). Воден от горното съдът