Определение № 331 от 28.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 455/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение №2242 по гр.дело № 2427/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2015г по гр.д № 14438/2013г на Софийски градски съд, по частично уважен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лева от незакононно обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено частичното уважаване на иска .Приложено е изложение, поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с указания по т.4 от ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК. В отговор ответникът по касационната жалба Г. Т. Л. оспорва същата като недопустима Размерът, който касаторът обжалва, е под зададения в чл. 280 ал.2 ГПК. Присъдата е приложена по делото в копие и от ответника не е имал възражение ,или оспорване относно факта ,че е влязла в сила. Претендира разноски Касационната жалба е допустима съгласно чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване В изложението на Прокуратурата липсва ясно формулиран правен въпрос, общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Като въпрос от процесуално естество в изложението се възприема обосноваването на спорното право на обезщетение и основателността на иска по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, съответно отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи, която отговорност законът свързва с влязла в сила оправдателна присъда.. Процесната оправдателна присъда безспорно е постановена по н.о.х.д № 3077/2008г на СРС,108 състав, по обвинението спрямо ищеца ,че е извършил престъпление по чл. 291, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК. Тя е дала основание на претенцията за обезщетение по реда на ЗОДОВ срещу ответната Прокуратура на РБ за незаконно обвинение, като искът е приет за основателен. Поддържа се, че делото е решено без доказателства за влизане в сила на присъдата. Поради това се изтъква основание по чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т.4 от ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК. Въпреки че влизането в сила на постановена оправдателна присъда по повдигнато от Прокуратурата обвинение е факт от процесуално естество, касае се за материалноправна предпоставка, която законът свързва с основанието за отговорност на държавата по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ. Фактът е от значение за решаване на делото и е от категорията подлежащи на доказване обстоятелства в доказателствена тежест на ищеца, както съдът съответно е приел по доклада По отношение на този факт обаче важи общото правило на чл. 153 ГПК и същият ще подлежи на доказване, само ако е спорен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните, че приложената по делото оправдателна присъда е влязла в сила .Този извод на съда е бил евентуално оспорим от гледна точка на процесуалната му законосъобразност, но не е подлежал на служебна проверка от въззивния съд (ТР № ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1 2013г на ОСГТК). В жалбата си срещу първоинстанционното решение, Прокуратурата на РБ не е поддържала оплаквания по отношение на горния извод,както и по отношение на процесуалните действия, довели до формирането му. Фактът на влизане в сила на оправдателната присъда дори е предпоставил някои от доводите на ответника, като жалбоподател. В хода на въззивното производство, с нарочно определене на САС от 12.11.2015г допълнително е приет като безспорен и фактът каква е била продължителността на незаконното наказателно преследване спрямо ищеца, предвид броя проведени по делото съдебни заседания до приключването му в съдебна фаза, считано от повдигане на обвинението до влизане в сила на присъдата на наказателния съд. Така въззивният съд е съобразил очертания с въззивната жалба спорен предмет и правомощията си като съдебна инстанция съобразно указаното в т.1 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1 2013г на ОСГТК. При така обективирана решаваща дейност на Софийски апелативен съд, освен че в изложението правен въпрос не е формулиран, такъв не може да бъде допустимо изведен и от оплакване за неправилно отделяне на спорно от безспорно от първоинстанционния съд, изтъквано за първи път едва пред касационната инстнация. Не е правен въпрос твърдението, че при липса на проведено по делото доказване на правнорелевантен факт, същият е бил приет от съда за установен между страните .Не е налице и противоречие с постановките на ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК. Противоречие с изтъкнатата в изложението на касатора задължителна практика би имало например, ако въззивният съд бе приел влизането на оправдателната присъда в сила за неотносим факт, или ако е игнорирал значението му като материалноправна предпоставка, но случаят не е такъв. Прокуратурата игнорира решаващо съобразените от въззивния съд негови правомощия като втора инстанция. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски ,в размер на 600 лева. Воден от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.