Определение № 495 от 25.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 467/2009 г.
ВКСII гражданско отделение25.11.2009 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна жалба вх. Nо 3031/ 11.09.2009 година, подадена от В. М. И. от с. Б. поле, Благоевградска област срещу Определение Nо 1464 от 31.07.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 480/ 2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено Определение Nо 1569 от 19.03.2009 година, постановено по гр.д. Nо 343/2004 година на Благоевградския районен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274 ал. 3 във вр. с чл. 389 ал.1 ГПК. В. М. И. от с. Б. поле, Благоевградска област обжалват и искат да се отмени Определение Nо 1464 от 31.07.2009 година по възз.ч. гр. д. Nо 480/ 2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено Определение Nо 1569 от 19.03.2009 година, постановено по гр.д. Nо 343/2004 година на Благоевградския районен съд, с което е отказано искане на В. И. за допускане обезпечение на предявения иск за делба чрез спиране действията на частен съдебен изпълнител М. В. по изп. д. Nо 65/2007 г. Поддържа се, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано, тъй като е допуснато нарушение по приложението наматериалния закон. С частната касационна жалба се поддържа, че определението е недопустимо, тъй като произнасяне по съществото на жалбата е обвързано с оспорване на саморъчно завещание без да е налице решение на съда ,а е неправилно, тъй като не е съобразено, че по изпълнителното дело има сливане качеството на длъжник и взсикател- В. И. и Д. В. са длъжници по изпълнителното дело, с взискател С. А., а от друга страна са и законни наследници на същата след настъпилата смърт. Жалбоподателката В. И. обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с наличие на посочените основанията си за отмяна на обжалвания акт ,поддържайки, че посочените процесуално и материално-правни въпроси следва да се решат от касационния съд с оглед на точното и еднакво прилагане на закона и развитие на правото. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК /определение/, с което се дава по същество разрешение на друго производство - обезпечително/, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна- С. М. А. и Д.. Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК, е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С обжалваното определение, окръжният съд по жалба на В. И., в правомощията на втора инстанция, е потвърдил определението на районния съд, постановено по реда и на основание чл. 389 и сл. ГПК, с което е отказано исканото обезпечение по заявения и висящ иск за делба на недвижими имоти в гр. Б., след като е прието, че исканата обезпечитална мярка-спиране на изп. дело Nо 65/2007 година на ЧСИ М. В.. образувано за принудително изпълнение на вземане от 500 лв., дължима на С. А. от сестрите и В. и Д. М. Повдигнатите материално-правни въпроси относно допустимостта и законосъобразността на наложената на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК обезпечителна мярка „спиране действията на съдия изпълнителя ”са въпроси, произтичащи от естеството на спора за законосъобразността на отказа да се допусне исканото обезпечение. Но по тези въпроси липсва каквато и да е неяснота или друго основание, налагащо ново произнасяне за постигане на еднакво и точно приложение на закона и развитие на правото. След като спирането на изпълнително дело за принудително събиране на вземане, произтичащо от непозволено увреждане/ присъда по НЧХД/ няма никаква връзка с иска за реализиране по съдебен ред на потестативното право на делба, и като процесуално действие не може да повлияе на изводите на съда за допустимостта или недопустимостта на делбата ,то следва, че формулираните въпроси са неотносими към предмета на делбения процес и не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване на определението с което не е допуснато обезпечение на иска, и са извън рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия