Определение № 1100 от 06.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 898/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Х. от САК, срещу определение № 13 571 от 26.07.2012 г. по ч. гр. дело № 8 196/2012 г. на Софийски градски съд. Със същото се оставя без уважение жалбата на дружеството, подадена срещу разпореждане от 11.11.2011 г. на Районен съд [населено място], 61 състав, по гр. д. № 38 634/2011 г., с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу Б. Р. Б. от [населено място] за сумата от 7 000 лв., въз основа на запис на заповед от 09.01.2008 г. По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил решение № 740/18.04.2012 г. по гр. д. № 1 148/2001 г. на ВКС, V ГО и ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по гр. д. № 38 634/2011 г. пред Софийски районен съд е образувано по заявление от [фирма] [населено място] за издаване на заповед по чл. 417 ГПК за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Б. Р. Б. от [населено място] за сумата от 7 000 лв., въз основа на запис на заповед от 09.01.2008 г. С разпореждане от 11.11.2011 г. съдът е отхвърлил заявлението по съображения, че падежът на вземането не е настъпил, с оглед на което не са налице предпоставките за издаване на исканата заповед. Този съдебен акт е обжалван пред СГС с частна жалба от заявителя, която с определение № 13 571 от 26.07.2012 г. по ч. гр. дело № 8 196/2012 г. е оставена без уважение – предмет на настоящото производство. Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело (чл. 286, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ), с цена на иска под 10 000 лв., е изпратена по пощата на 25.10.2012 г., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост. По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение