Определение № 612 от 19.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3252/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба от З. Ж. Х., в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете С. З. Ж., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1293 от 16.06.2015 г., по гр.д.№ 538/2015 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 18473/24.11.2014 г., по гр.д.№ 7304/2012 г. е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], [населено място] за разликата сумата над 30 000 лв. до 63 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.09.2010 г. и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в останалата му отхвърлителна част. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното, свързани с приложението на чл.52 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД – за начина на определяне степента на съпричиняване на вредоносния резултат и на процесуално право – за преценката на доказателствения материал по делото от въззивната инстанция. Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на ВКС по първия от поставените въпроси жалбоподателят е посочил ППВС № 4/68 г.. За илюстрация на поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на втория от формулираните въпроси е цитирано решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.д.№ 762/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за причинно следствената връзка между осъществения от застрахования делинквент деликт и придобитата в резултат на него умствена изостаналост на ищцата, каквото твърдение е въведено с исковата молба, е аргументирано с възприето различно спрямо становището на САпС разрешение, в приложените с касационната жалба решения на различни по степен съдилища в страната: № 234 от 11.01.2013 г., по гр.д.№ 14 762/2011 г. на СГС; № 579 от 04.06.2009 г., п в.гр.д.№ 2188/2008 г. на САпС; № 1223 от 16. 06. 2014 г., по в.гр.д.№ 2775/2013 г. на САпС и № 1337 от 30.05.2014 г., по в. гр. д.№ 1137/2014 г. на САпС. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, адв.Ал.И., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по искането за допускане на касационно обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е възразил и по основателността на въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ ва касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, с което предявения от малолетната С. З. Ж., действаща чрез своята майка и законен представител З. Ж. Х., пряк иск по чл. 226, ал.1 КЗ/ отм./ за присъждане на обезщетение за причинените и неимуществени вреди от настъпило на 13.09.2010 г. пътно - транспортно произшествие е отхвърлен над сумата 30 000 лв. до пълния заявен размер от 400 000 лева въззивният съд е приел за доказани предпоставките на закона за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател по валидна имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водача на увреждащия лек автомобил „Опел Т.” с ДК [рег.номер на МПС] – К. С. К.. По отношение вината на последния е съобразено влязлото в сила решение по НАХД № 176/2011 г. –приравнено по своите правни последици на влязла в сила присъда и затова задължително в определените от чл.300 ГПК граници за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици на деянието -за вината и за противоправния характер на деянието. Позовавайки се на вида на травматичните увреждания на пострадалата – тежка мозъчно-черепна травма, контузия на главата в областта на моста и лявата половина на малкия мозък, имащи характер на средна телесна повреда, на продължителността на проведеното болнично и медикаментозно лечение, изпадането и в коматозно състояние, интензитета и продължителността на физическите и емоционални болки и страдания, детската възраст на пострадалата, на които е трябвало да ги изживее, и възстановителния период, въззивният съд е споделил изцяло изводите на СГС, че необходими и достатъчен за обезщетяването им е паричен еквивалент в размер на 30 000 лв., отчитайки и прието за основателно възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. При обосноваване общия размер на следващото се обезщетение за обезвреда решаващият състав на Софийски апелативен съд е взел предвид и обсъдил и останалите имащи значение за формирането му специфични обстоятелства по делото – икономическата конюнктура към датата на настъпване на непозволеното увреждане, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие, прогнозите за бъдещо проявление на последиците от процесните нанесени травми, отзвучалото телесно увреждане. Въз основа на заключенията на изслушаните специализирани съдебно - медицински експертизи, вкл. комплексната съдебно медицинска, психиатрична и психологична експертиза, според които не съществува връзка между травмите от процесния пътен инцидент и проявената след него изостаналост в интелектуалното развитие на детето, дължаща се, при висока степен на вероятност според в.л., на вроден сифилис, въззивната инстанция е отрекла да е налице пряка причинно - следствена връзка между диагностицираното към момента забавено умствено и емоционално развитие на ищцата и коматозното и състояние след ПТП, която единствено би обусловила и релевантност на така поставената диагноза към определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по критерия на чл.52 ЗЗД. Съображенията си, за да сподели извода на първостепенния съд за основателност на релевираното възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалата, увеличавайки размера на конкретния и принос от 30% на 50% въззивната инстанция е аргументирала с установения от заключението на изслушаната авто-техническа експертиза механизъм на пътно - транспортното произшествие, сочещ, че малолетното дете С., тичайки от проход между жилищни сгради в [населено място], в нарушение на чл.114 и чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП е излязло внезапно на пътното платно – двупосочна улица без никаква разделителна линия и пешеходна пътека, като без да се огледа е предприело пресичането му и е ударено от движещия се с 30-40 км./ч увреждащ л.а.. Решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дават основание да се приеме, че поставените въпроси, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД и на чл.51, ал.2 ЗЗД - за начина на определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат са релевантни за крайния изход на делото и обосновават общото основание за достъп до касация. По отношение на първия от тях не е налице поддържаното селективно основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Формираната задължителна практика по приложението на чл.52 ЗЗД, обективирана в цитираното от жалбоподателя ППВС № 4/68 г. и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения по чл.290 и сл. ГПК на ВКС: № 25 от 17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009г., ІІ т.о, № 206 от 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., № 749/2008 год., по т.д.№ 387/2008 год. на ІІ т.о., № 88 от 17.06.2014 год., по т.д.№ 2 974/2013 год. на ІІ т.о. и № 101 от 03.07.2014 год., по т.д.№ 4391/2013 год., на ІІ т.о. е съобразена от инстанцията по същество, която е обсъдила събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и въз основа на тях е определила онзи общ паричен еквивалент на болките и страданията, неудобствата, физическите и психически сътресения, които увреденото дете е претърпяло и който формира понятието справедливост по см. на чл.52 ЗЗД. Обстоятелството, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е взел предвид както указаните в цитираната по- горе задължителната практика на ВКС общи критерии, така и специфичните факти,относими към сочения принцип, вкл. икономическата обстановка в страната и етапа на развитие на обществото, които, според формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, също детерминират последния, обосновава правен извод за отсъствие на твърдяното от жалбоподателя противоречие по т.1 н чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на втория поставен въпрос, свързан с начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал.2 ЗЗД соченото селективно основание е доказано. Възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, според което приетия от СГС 30% принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат е занижен и поради поведението и – внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за това място и без придружител, като малолетна, същият следва да бъде определен за равностоен на този на водача на увреждащия л.а. е в отклонение от задължителна практика на касационната по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, обективирана както в цитираното от жалбоподателя решение № 169 от 28.02.2012 г., по т.д.№ 762/ 2010 г. на ІІ т.о., така и в служебно известното на настоящия съдебен състав решение по чл.290 и сл. ГПК № 91 от 20.08.2014 г., по т. д. № 66/2013 г. на І т.о. С оглед гореизложеното искането за допускане на касационно обжалване е основателно и следва да бъде уважено. Останалите въпроси не обосновават главната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поради следното: Поставеният процесуалноправен въпрос - за преценката на доказателствения материал по делото, без въведено конкретно доказателство, което да е останало необсъдено от въззивния съд, се явява относим към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт – част от същинската правораздавателна дейност на въззивната инстанция, чиято касационна проверка не се осъществява в производството по чл.288 ГПК. Що се касае до извода на въззивния съд за липса на причинно следствена връзка между диагностицираната умствена изостаналост на ищцата и получената от процесния пътен инцидент мозъчна травма, то същият въобще няма характеристиката на правен въпрос, съобразно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не визира приложението на конкретна правна норма. Отделно е, че дори и да е формулиран като въпрос от касатора,/какъвто не е разглежданият случай, той е фактически обусловен, а това изключва релевантността му към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е освободен от внасяне на д.т.,на осн. чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не дължи такава и за касационното производство. Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС