Решение № 1463 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 177/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). С решение № 5888 от 13.06.2025 г. по адм. д. № 876/2023 г., Административен съд – Хасково (АС - Хасково) е отхвърлил жалбата на „Емирай 2018“ ООД, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16002622004630-091-001/10.05.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 260/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на „Емирай 2018“ ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 19 728,34 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3637,03 лв. и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 3 136,31 лв. - главница и лихва в размер на 607,65 лв., и корпоративен данък за 2021г. в размер на 5483,24 лв. - главница и лихва в размер на 506,39 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Емирай 2018“ ООД, ЕИК 205402389, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], общ. Черноочене, обл. Кърджали, представлявано от управителя Г. М. Ю., чрез адв. Т. Тенчев от АК – Хасково. В жалбата се поддържат доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС – Хасково и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло оспорения РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ –Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Н. Новакова, оспорва основателността й в писмено становище. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Хасково РА № Р-16002622004630-091-001/10.05.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в частта му, потвърдена с решение № 260/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, с който на „Емирай 2018“ ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 19 728,34 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 3637,03 лв. и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2020 г. в размер на 3 136,31 лв. - главница и лихва в размер на 607,65 лв. и за корпоративен данък за 2021г. в размер на 5483,24 лв. - главница и лихва в размер на 506,39 лв. В хода на първоинстанционното производство по искане на жалбоподателя е допуснато провеждането на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението по която е оспорено с писмена молба от процесуалния представител на ответника в частта, в която е извършено преизчисление на реализирания от дружеството оборот през 2020 г. и 2021 г. въз основа на данни от Протокол № 1/20.22.2028 г. предоставен на вещото лице от жалбоподателя. Заключението е кредитирано от съда, в частта на изчисленията по колони 1, 2, 3, 4 и 5 от Таблицата на стр. 4 от експертизата. По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е допуснато изслушване на свидетелски показания на лицата – Н. Д. Д., Т. Ф. Ш. и Е. М. А.. Заявените от лицата обстоятелства са подробно пресъздадени в съдебния акт и обсъдени от съда. За да отхвърли изцяло оспорването пъроинстанционният съд е приел, че процесния РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила издаден и в съответствие с материалния закон. Въз основа на събраните доказателства АС – Хасково е приел, че в случая е доказано наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК. Като безспорно установено между страните по делото е прието, че през ревизирания период „Емирай 2018“ ООД осъществява дейност по извършване на годишни технически прегледи (ГТП) на моторни превозни средства, в пункт, находящ се в [населено място], общ. Черноочене, обл. Кърджали. От дружеството са подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., съгласно които за 2020 г. декларираните приходи от дейността са в размер на 21 826.00 лв., а за 2021 г. са в размер на 38 247.00 лв. От приобщените в хода на ревизията с Протокол № 1837794/22.12.2022 г. доказателства, съдът е приел за установено, че за дейността по извършване на ГТП на моторни превозни средства, „Емирай 2018“ ООД не е отчело в цялост реализираните приходи и не ги е декларирало пред приходната администрация. Прието е, че броят на извършените през ревизирания период ГТП, установен в хода на проверката е значително по-голям от този, посочен от дружеството. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на данните от справка на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – РД „АА“ Кърджали с вх.№1200-97#1 от 08.02.2022 г., където е посочено, че ГТП са 2077 бр. за 2020 г., а за 2021 г. са 2397 бр. Според АС – Хасково при така установения по-голям брой извършени ГТП, дори и при възприетите в РА различни цени на услугата, съобразени с посочените от ревизираното лице, приходите от дейността на дружеството безспорно надвишават тези по данните от ФУ, респ. декларираните в ГДД по чл. 92 ЗКПО. Първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на жалбоподателя за неправилно игнориране от страна на ревизиращите на обстоятелството, че за проверявания период са правени значителни отстъпки над 50 % от цената по ценоразпис. В тази връзка съдът е приел, че представените в хода на проверката от „Емирай 2018“ ООД общо 37 бр. фактури за процесния период с издадени фискални бонове, и с вписана намалена цена на ГТП, не са достатъчни да обосноват извод за предоставянето на всички услуги на преференциални цени за периода. В допълнение е изложено, че дори фактът, че извършените ГТП са значително повече от отчетените чрез ФУ (което е потвърдено и от ССчЕ) е достатъчен да се приеме за обосновано наличието на данни за укрити приходи, дори и при изчисляване на оборота за процесните периоди при цени с отстъпки. Административният съд е обосновал извод, че констатацията за несъответствие между отчетените и действително реализираните приходи от дейността на дружеството за ревизираните периоди е фактически и доказателствено обоснована, съответно правилно приходните органи са приели наличието на данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и правилно основата за облагане с корпоративен данък и ДДС е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Първостепенният съд е определил, като основен спорен въпрос по делото размерът на цените на извършваните ГТП. Твърденията на жалбоподателя в тази насока са, че е предоставял услугите с отстъпка от 50 % и повече, което не било съобразено от ревизиращите. В тази връзка съдът е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел, че от изявленията на лицата не се установява услугата да им е предоставяна с отстъпка в цената. АС – Хасково е кредитирал ССчЕ в частта на констатациите и изчисленията по колони 1, 2, 3, 4 и 5 от Таблицата на стр. 4 от експертизата, съгласно които оборота за ревизираните години при цени с отстъпки е 44650.00 лв. за 2020 г. и 47540.00 лв. за 2021 г. По отношение на колони 6 и 7 от таблицата на ССчЕ, съдът изрично е изложил мотиви, че не следва да се кредитират констатациите на вещото лице в тази част, доколкото изчисленията в тях са изготвени при прилагане на отстъпка от цената на услугата по Счетоводна политика на дружеството, приета съгласно решение по Протокол 1 от заседание на общото събрание на съдружниците, проведено на 20.11.2018 г. Акцентирано е, че Счетоводната политика не е била представена нито в хода на извършената ПУФО, нито в хода на ревизионното производство, а се представя едва в съдебно заседание и то във връзка със заключението по допусната ССчЕ. Прието е, че дори да бъде кредитирана Счетоводната политика, същата не е достатъчна да опровергае констатациите в РА относно дължимостта на корпоративния данък и неговия размер. Съдът е посочил, че липсват конкретни оплаквания по отношение на определената облагаема основа и от лицето не са представени доказателства, които да бъдат съобразени при преценката за правилното й определяне. Прието е, че основата за облагане е правилно определена, съответно е правилно е изчислен и размера на дължимия данък. Като неоснователни са отхвърлени твърденията на жалбоподателя за във връзка с приложението от страна на ревизиращите на ценоразписа за цените на предоставяните услуги за 2022 г. Съдът е приел, че за 2020 г. и за периода 01.01.2021 г. – 11.07.2021 г., в РА са възприети изцяло декларираните от дружеството цени на услугата, като ценоразписът за 2022 г. е приложен само за остатъка от ревизирания период – 12.07.2021 г. – 31.12.2021 г. Административният съд е приел, че липсват надлежни доказателства, които да опровергаят констатациите на приходните органи относно цената на услугата по ГТП за ревизирания период. В тази насока съдът е възприел, като правилно определени основите за облагане в решение № 260/13.07.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив с корпоративен данък за 2020 г. в размер на 31 363,12 лв. и за 2021 г. в размер на 54 832,42 лв. Според съда в решението на горестоящия административен орган са съобразени обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 ДОПК с изключване от установените приходи на приетия за дължим за двете проверявани години ДДС, непредставляващ приход и съответно неподлежащ на облагане с корпоративен данък по аргумент от чл. 19 ЗКПО и §1, т. 11 ДР на ЗСч, както и след установена възможност за пренасяне през 2020 г. на декларирана данъчна загуба от 2018 г. и 2019 г. при съобразяване на разпоредбите на чл.70 и чл.71 ЗКПО. Отбелязано е, че при определяне на основата за облагане с корпоративен данък, приходните органи изцяло са възприели декларираните от ревизираното лице разходи и за двете ревизирани години. Първоинстанционният съд е счел, че правилно е определен дължимият корпоративен данък за процесните периоди на 2020 г. и 2021 г., като правило е намалена и дължимата към 10.05.2023 г. лихва върху установения за внасяне корпоративен данък. Първостепенният съд е възприел РА за законосъобразен и в частта по отношение на определените с него задължения по ЗДДС. Отбелязано е, че от жалбоподателя не са изложени оплаквания във връзка с момента определен от ревизиращите, от който е следвало да има регистрация по ЗДДС, както и относно определения размер на ДДС за внасяне. АС – Хасково е приел, че констатациите в РА относно цената на услугата по ГТП за процесните периоди, не са опровергани от ревизираното лице. Съдът е възприел за правилен изводът в РА, че към 30.09.2020 г. „Емирей 2018“ ООД е реализирало оборот от 50 175,00 лв., облагаем по смисъла на ЗДДС и към 22.10.2020 г. е следвало да се третира като регистрирано по ЗДДС. Прието е, че правилно с РА са определени задълженията по ДДС при съобразяване на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и при прилагане на ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС (в приложимата редакция на нормата в сила от 01.08.2020 г. до 31.12.2021 г.) при правилно определена основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, както и дължимите лихви. Решението е правилно. При извършената проверка за законосъобразността на оспорения РА от страна на първостепенният съд са анализирани подробно всички събрани по делото доказателства, в т.ч. заключението по ССчЕ и свидетелските показания на разпитаните лица. В резултат на осъществения задълбочен анализ на доказателствения материал АС – Хасково е постановил правилен и мотивиран съдебен акт, който не страда от пороците по чл. 209, т. 3 АПК. Изводите на първостепенния съд са в съответствие с приложимите към спора материалноправни норми и се споделят изцяло от настоящия касационен състав. В касационната жалба неоснователно се твърди, че при издаване на процесния РА са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в игнориране от приходните органи на основните принципи, регламентирани в чл. 3 и чл. 5 ДОПК. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че при издаване на оспорения РА не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. От приходните органи са спазени принципите на обективност и на служебно начало при изясняване на релевантните факти въз основа на които са определени задълженията на ревизираното дружество. „Емирай 2018“ ООД е разполагало с възможност да представя доказателства и да организира адекватно защитата си, както в хода на ревизионното производство, така и в хода на развилото се съдебно производство по оспорване на РА. От данните по делото не се установява и не се твърди, дружеството да е било лишено от възможност да представи годни доказателства, които да установят твърдените от него обстоятелства и да оборят констатациите на приходните органи в РА. Предмет на основана дейност на „Емирай 2018“ ООД за процесните периоди на ревизията е извършване на годишни технически прегледи (ГТП) на моторни превозни средства, в пункт, находящ се в [населено място], общ. Черноочене, обл. Кърджали. Липсва спор между страните, че от дружеството са подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. и 2021 г ., съгласно които за 2020 г. декларираните приходи от дейността са в размер на 21 826.00 лв., а за 2021 г. са в размер на 38 247.00 лв. Правилно съдът е съобразил, че от събраните по делото доказателства се установява, че „Емирай 2018“ ООД не е отчитало в цялост обема на реализираните от извършваната дейност приходи и не ги е декларирало в пълнота пред приходните органи. Видно от данните обективирани в приетата в хода на ревизията обобщена справка от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – РД „АА“ Кърджали с вх. №1200-97#1 от 08.02.2022 г., извършените от ревизираното лице ГТП за 2020 г. са 2077 бр., а за 2021 г. 2397 бр., като броят на извършените ГТП по данните в цитираната обобщена справка е значително по – голям от данните предоставени от „Емирай 2018“ ООД. При тези фактически установявания в хода на ревизията процесното ревизионно производство на „Емирай 2018“ ООД е проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, като в тежест на органите по приходите е да установят наличието на едно или няколко от алтернативно предвидените основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК основанието по чл. 122, ал. 1 ДОПК следва да е подкрепено от събраните доказателства, за да се презумира, че фактическите констатации в РА са верни до доказване на противното. В случая предвид безспорно установеното разминаване в отчетените от ревизираното лице ГТП на пътни превозни средства и тези, които са реално осъществени според данните от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, законосъобразен е изводът в оспореното първоинстанционно решение, че приходните органи са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. С оглед обстоятелството, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест да се оборят констатациите в РА е на ревизираното лице, но това не е сторено в случая. При наличие на данни за укрити приходи или доходи, данъчната основа за облагане с корпоративен данък и ДДС е определена правилно от органа по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, съобразно изискванията на ЗКПО и ЗДДС и след анализ на всички факти и обстоятелства относими към дейността на „Емирай 2018“ ООД, включително и получените доказателства от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за действително извършените от него услуги по години и месеци, за които е прието, че са облагаеми доставки по смисъл на чл. 12 ЗДДС. В процесния РА приходните органи са мотивирали извода си за наличие на недекларирани приходи от „Емирай 2018“ ООД въз основа на събраните данни от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за броя извършени прегледи от дружеството през ревизирания период при съобразяване на декларираните от ревизираното лице цени на услугите за 2020 г. и за периода 01.01.2021 г. – 11.07.2021 г., а за период – 12.07.2021 г. – 31.12.2021 г. при съобразяване на ценоразписа наличен към 11.01.2022 г. при извършена предходна проверка в обекта стопанисван от дружеството. В представената информация от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (папка 1, лист 85 и сл. от преписката) в табличен вид се съдържат подробни данни за ревизирания период по месеци за брой пътни превозни средства, преминали през периодичен технически преглед, по вид технически преглед, категория на превозното средство и брой прегледи за всеки отделен вид. Въз основа на данните от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" при съобразяване на счетоводната отчетност на дружеството, както и представените от него общо 37 бр. издадени фактури и установените факти и обстоятелствата от извършената предходна проверка в обекта стопанисван от ревизираното лице, приключила с Протокол № П-16002622017296-073-001/21.07.2022 г., ревизиращите са изчислили суми на установена разлика по месеци на предоставяните от „Емирай 2018“ ООД услуги и отчитаните такива. Установено е, че средната цена на декларираната услуга е значително по – ниска от обявения ценоразпис и от цената на 1 бр. услуга, за която са издавани фактури. Именно поради тези установявания размерът на действително реализираните приходи от „Емирай 2018“ ООД е определен в РА въз основа на представения ценоразпис на услугите за извършените ГТП, които са съобразени с фактурите издадени от дружеството и с тях е остойностен действително извършеният брой ГТП по години и месеци, съгласно справката от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Защитната теза на касационния жалбоподател поддържана и пред АС – Хасково е обоснована с твърдения, че през ревизирания период цените на предоставяните услуги са със значителна отстъпка от над 50 % от цената по ценоразпис. С цел установяване достоверността на тези твърдения в хода на съдебното производство са допуснати свидетелски показания на клиенти на ревизираното лице. Правилно АС – Хасково е приел, че показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица за извършени ГТП на цени, под обявените в ценоразписа цени на услугите не обосновават твърденията на жалбоподателя, а даже обратното. Свидетелите Д. и Ш. са заявили, че при извършения ГТП в обекта на ревизираното дружество са заплатили 30 лв. за услугата, а свидетеля А. 35 лв. Съобразявайки така заявените от лицата обстоятелства, обосновани са изводите на първостепенният съд, че не се установява услугата да им е предоставяна на преференциални цени. В допълнение следва да се посочи, че при липсата на други категорични доказателства свидетелстващи в полза на застъпената от „Емирай 2018“ ООД теза за цени на услугите с отстъпка с над 50 %, единствено свидетелските показания не могат да обосноват извод за предоставяне на всички услуги през процесния период с отстъпка, предвид установеният им значителен брой. Обосновано първостепенният съд е взел предвид заключението на ССчЕ в частта на изчисленията по колони 1,2,3,4 и 5 от Таблицата изготвена от експерта, съгласно които оборота на „Емирай 2018“ ООД за процесните периоди с отстъпки е 44650,00 лв. за 2020 г. и 47540,00 лв. за 2021 г., което е в подкрепа на констатациите в РА за прикриване на реалните доходи от извършените ГТП. Неоснователни са доводите на касатора по отношение на използвания от ревизиращите ценоразпис за 2022 г., в който редовните цени са завишени в почти двоен размер и не съответстват с ревизирания период 2020 г. и 2021 г. Видно от събраните доказателства по делото за периода 01.01.2021 г. – 11.07.2021 г., приходните органи са възприели изцяло декларираните от „Емирай 2018“ ООД цени на предоставяните услуги по издадени от него фактури, като ценоразписът наличен в обекта при извършената предхождаща ревизията проверка на място от 11.02.2022 г. е приложен за остатъка от ревизираните периоди 12.07.2021 г. – 31.12.2021 г. Освен недоказаните твърдения за предоставяне на услугите с отстъпки от над 50 %, от ревизираното лице не са представени доказателства, нито пред органите по приходите, нито пред съда за наличие на други цени на осъществяваните в обекта услуги. Правилно приходните органи и АС – Хасково са приели, че „Емирай 2018“ ООД е формирало оборот над 50000 лв. през м.09.2020 г., облагаем по смисъла на ЗДДС и към 22.10.2020 г. е следвало да се третира като регистрирано по ЗДДС лице, съответно правилно е приложена нормата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС. Предвид изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционният съд за законосъобразност на оспорения РА, съответно правилно е коригирана декларираната обща стойност на данъчните основи на извършените продажби по ЗДДС за всеки отделен период от м. 10. 2020 г. до м. 12. 2021 г. и е установен размерът на извършените продажби за същите периоди, съответно определен е дължимият ДДС в размер на 20%. Правилно е извършена и корекцията в частта на допълнително установения корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. и 2021 г., ведно с определените по акта задължения за лихви. При съобразяване на изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника претендира сума в размер на 1686,20 евро (3297,92 лв.), изчислено на основание чл. 8, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед видът на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай по делото от процесуалния представител на ответника е изготвено становище по касационната жалба, както и становище за даване ход на делото, като представител на страната на се е явил в единственото проведено съдебно заседание. Процесният спор не е с висок материален интерес и не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 евро за касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,